Решение № 260081 от 06.11.2020, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е №260 081

Гр.Варна, 06.11. 2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При участието на секретаря Десислава Чипева

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 295 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на Ф.К.Ч. *** срещу решение № 124 от 10.02.2020г. по търг.дело № 1149/19г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Строителен и технически флот“ АД със седалище гр.Варна иск с правно основание чл.74 ал.1 от ТЗ за отмяна на взетото по т.5 решение на проведено на 27.06.2019г. общо събрание на акционерите, касаещо освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2018г. и жалба на „Строителен и технически флот“ АД със седалище гр.Варна срещу същото решение, но в частта му, с която са отменени като незаконосъобразни решенията на общо събрание на акционерите от 27.06.2019г. както следва: по т.8 – за отхвърляне на предложението на акционера Ф.К.Ч. за вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на СД И П Дза причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ и за овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството, по т.9 - за отхвърляне на предложението на акционера Ф.К.Ч. за вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на СД С Я Сза причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ и за овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството и по т.11 за назначаване на И Д Г– д.е.с. за контрольор за проверка на ГФО за 2018г.

В жалбата на Ф.К.Ч. се твърди че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Твърди че съдът не е обсъдил доводите му, изложени в исковата молба срещу гласуването „ан блок“. Твърди че съставения от органите на събранието протокол отразява невярно направените изказвания, искания, бележки и възражения. Твърди че при гласуването на точки 5, 8 и 9 от дневния ред е допуснато нарушение на решението в обжалваната от него част Сочи че от него изрично е направено искане да се гласува поотделно за освобождаването от отговорност на всеки от членовете на СД на дружеството и при гласуването да не участва този член, чието освобождаване от отговорност се гласува предвид въпросите, включени в дневния ред на основание чл.223а от ТЗ под №№ 8 и 9. Сочи че решението по т.5 от дневния ред изисква оценка на действията или бездействията на конкретния член Съвета. Излага, че целта на решението за освобождаване от отговорност на членовете на СД е да се изключи възможността дружеството да предяви срещу тях иск или да се обори вменената от закона солидарна отговорност на членовете на СД, която е лична и не е ограничена от внесената гаранция. Сочи че след като отговорността е лична, то очевидно акционерът, който гласува за освобождаването си е лично заинтересован от приемането на такова решение, поради което и е налице конфликт на интереси.

Обратното означава да се допусне опорочаване на волята на ОСА поради личната заинтересованост на членовете на СД, особено когато гласуват и като акционери, какъвто е настоящият случай. Твърди че въпреки приетото решение от ОСА да се гласува „ан блок“ това гласуване е проведено в нарушение на нормата на чл.229 ал.2 от ТЗ. Твърди че решението по т.5 от дневния ред е взет с мнозинство от акциите, което е постигнато с гласовете на акционерите Д и С – същите и членове на СД. Изключването на гласовете им или на който и да е от двамата прави невъзможно приемането на това решение. Излага, че това обстоятелство прави взетото решение порочно поради наличието на конфликт на интереси, който не може да бъде преодолян от никакви законови правила, включително и от чл.240а от ТЗ, тъй като това решение обезмисля упражняване на правото по чл.240а от ТЗ.

Оспорва изложеното от съда, че правото му може да бъде защитено с иск по чл.240а от ТЗ, което освен дискусионно е и в противоречие с принципа на диспозитивното начало. Твърди че съдът не е обсъдил и доводите за липса на предпоставки за освобождаване от отговорност. Във въззивната жалба повторно излага сочените в исковата молба твърдения за действия на членовете на СД Д и С във вреда на дружеството.

Твърди че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му за начина на формиране на мнозинство и за приемане на решението по т.5 от дневния ред. Твърди че правото на ОСА да извършва преценка за начина на гласуване е ограничено от императивната норма на чл.229 от ТЗ.

Въпросът трябва да се разгледа като се отчита функционалната връзка между нормите на чл.221 т.10, чл.229 и чл.240а от ТЗ.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и вместо него да постанови друго, с което да отмени решението по т.5 от дневния ред на ОСА от 27.06.2019г.

Претендира направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на Ч. – „Строителен и технически флот“ АД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от него част по т.5 от дневния ред на ОСА от 27.06.2019г.

Във въззивната жалба на „Строителен и технически флот“ АД се твърди че решението в обжалваните от него части касаещи т.8, т.9 и т.11 от дневния ред на ОСА от 27.06.2019г. е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон.

По отношение на решенията по т.8 и т.9 от дневния ред:

Оспорва извода на съда че решенията на ОСА по тези точки противоречат на разпоредбата на чл.229 т.2 от ТЗ. Сочи че разпоредбата на чл.229 т.2 от ТЗ забранява на акционер да участва при гласуване на решения от ОСА за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството, а процесните решения по т.8 и т.9 от дневния ред не попадат в тази хипотеза, доколкото касаят вземане на решения за предявяване на искове за вреди индивидуално против двама от членовете на СД за дейността им през определен времеви период /2018г./, а не приемане на решение за предявяване на искове или осъществяване на отговорността към дружеството на акционери. Сочи че разпоредбата на чл.229 т.2 от ТЗ касае вземане на решения от ОСА за реализиране на имуществената отговорност на акционери към дружеството, а не и за реализиране на отговорността за вреди на членове на СД и няма никакво основание да се тълкува разширително.

Твърди че не е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.229 т.2 от ТЗ и защото тази норма не регламентира изричната забрана за акционер, дори и когато е член на управителен орган, да гласува против ангажирането на отговорността му за вреди, поради което и не следва да се тълкува разширително. Позовава се на нормата на чл.240а от ТЗ, даваща възможност на миноритарни акционери да предявят иск за търсене на отговорност на членове на СД, съответно на НС, като твърди че чл.240а от ТЗ не предвижда процесуална пречка за водене на този иск вземането на решение за освобождаване от отговорност на членове на СД. Сочи че да се постави като предпоставка да не е взето решение за освобождаване от отговорност означава да се отрече възможността миноритарните акционери да защитят правата си. Излага също че ако се приеме тезата че гласовете на акционерите следва да се изключват не само в точно посочената хипотеза на чл.229 т.2 от ТЗ, но и при всякакви решения, касаещи дейността по управление, ако то се осъществява от акционер, то това би наложило да се отрече и правото на акционера да гласува сам за себе си при предложения за състава на органите, което би довело до абсурден резултат само малцинството да избира доверените лиза, коти да управляват финансовите средства, предоставени от мнозинството.

Твърди че решенията по т.8 и т.9 от дневния ред са законосъобразни и поради взетото преди гласуването им решение по т.5 от дневния ред за освобождаване от отговорност на членовете на СД. Излага че след като членовете на СД са били вече освободени от отговорност за дейността им през 2018г. то решението по т.8 и т.9 за отказ да бъдат предявени искове за ангажиране на имуществената им отговорност за вреди в резултат на дейността им са законосъобразни, тъй като решението по т.5 има ролята на опрощаване и е материалноправна пречка за предявяване на искове за вреди против всеки от членовете на СД.

Оспорва извода на съда, че доколкото членовете на СД са взели участие в гласуването на решенията по т.8 и т.9 от дневния ред, то това обстоятелство изначално опорочавало гласуването по тези точки от дневния ред, независимо дали и без гласовете на тези акционери се постига мнозинство за вземане на съответните решения. Сочи че при аритметично изчисление съобразно процента представен капитал на ОСО и начина на гласуване от всеки от акционерите и при приспадане на гласовете на участващите в управлението акционери, гласувалите за решенията по т.8 и т.9 други акционери отново ще имат мнозинство, необходимо за вземане на решенията за отказ да бъдат предявени искове за вреди срещу всеки от членовете на СД. Поради което и твърди че няма никакво значение за законосъобразността на тези решения с оглед приложението на чл.229 т.2 от ТЗ дали акционерите са участвали в гласуването им или не, ако и в двата случая биха били постигнати кворум и мнозинство за вземането им.

Твърди също че решенията по т.8 и т.9 са законосъобразни и защото предложението на миноритарния акционер Ч. за вземане на решение за предявяване на иск за вреди против членовете на СД С и Д не е подкрепено с никаква смислена обосновка относно основанието за ангажиране на имуществената отговорност и по този начин акционерите са били поставени в невъзможност да вземат информирано решение.

По решението по т.11 от дневния ред:

Оспорва извода на съда че не е бил спазен срокът по чл.223а ал.2 от ТЗ. Излага че списъкът с въпросите, с които миноритарни акционери желаят да бъде допълнен дневният ред на събранието е представен за обявяване на 12.06.2019г., а ОСА е проведено на 27.06.2019г. Сочи че след като правната норма повелява че обявяването следва да се извърши 15 дни преди провеждането на ОСА, то денят на самото общо събрание следва да се изключи от течението на 15 дневния срок. Но денят на самото входиране на заявлението за допълване на дневния ред по чл.223а от ТЗ не следва да бъде изключван от течението на срока, като в случая този извод следва от установения в закона начин на броенето му, а именно 15 дни преди откриване на ОСО или отзад напред. Ако се брои и денят на входиране на заявлението в ТР, то 15 дневният срок по чл.223 ал.2 от ТЗ е спазен. Сочи че контролът за законосъобразното включване на допълнителни точки в дневния ред на ОСА от миноритарен акционер е упражнен от длъжностното лице по регистрацията при АВ, допълването на дневния ред е обявено законосъобразно, и съдът е няма основание да приеме че срокът по 223а ал.2 от ТЗ е спазен. Поради което и ОСА правилно и законосъобразно е гласувало и е формирало воля по включената допълнително точка от дневния ред.

Оспорва извода на първоинстанционния съд че нормата на чл.223а ал.2 от ТЗ е императивна, като твърди че срокът е инструктивен. Излага че действително същият цели да даде на акционерите достатъчно време да се запознаят с проектите за допълните решения на ОСА, но в достатъчен срок от вписването им по партидата на дружеството, който в никой случай не е 15 дневен. Аргумент за това е и обстоятелството че от момента на заявяването на допълването на дневния ред до обявяването му по партидата на дружеството винаги изминава по-кратък период от време. Твърди че невъзможността за внасяне на допълнителни въпроси към дневния ред в предвидения срок по чл.223а ал.2 от ТЗ не е от естеството да опорочи взетите от ОСА решения.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което предявеният срещу дружеството иск за отмяна на взети решения на ОСА от 27.06.2019г. по т.8, т.9 и т.11 да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.