Решение № 110 от 13.05.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Шумен, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20203600500297 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №458 от 15.07.2020г. по гр.д.№3864/2019г. на ШРС, са отхвърлени предявените от П.К. П. срещу Областна дирекция на МВР – Шумен, иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. ЗМВР вр. чл. 140, вр. чл. 128, т. 2 КТ за присъждане на допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 729.78лв., за извънреден труд в размер на 247 часа, положен през периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1.143 и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата, в размер на 264.36лв., за периода от 01.01.2017г. до датата на депозиране на исковата молба, като неоснователни. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно, незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени съображения. В пълно противоречие със закона и съдебната практика се явявал изводът на съда, че липса на уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, не следвало да се преодобява с аналогичното положение на друг акт- Наредба за структурата и организацията на работната заплата., както и че чл.9, ал.2 от НСОРЗ бил неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР. Липсата на изрична норма не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била ротивоконституционна/, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавнитее служители в МВР. При наличие напълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, при липса на специални норми, следвало да се приложат общите правила и в случая следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на 1 работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). в която в чл. 9. ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.201 Зг на ОСГТК на ВКС, в МВР имало служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група се явявали държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намирал субсидиарно приложение по отношение на тях.

Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.З от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7. т.

1 - 5. както и редът за получаването им се определяли с наредба на МС и не можели да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В наредбите на министъра на вътрешните работи/с изключение на тази от 2014година/ безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следвало да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчитал работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие, като вслучай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9. ал. 2 НСОРЗ) са извънреден труд. Неправилно съдът възприел в мотивите си, че съгласно чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР дневното и нощното работно време е с равна продължителност, за разлика от уредбата на КТ. където нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа, поради което и коефициентът за корекция се прилагал при различна продължителност на работното време през деня и през нощта. ЗМВР и ЗДСл не регламентирали нормалната продължителност на седмичното paботно време през нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продъджителност на работното време през нощта, както това е сторено в чл.140, ал.1 КТ - нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа, а нормалната продължителност на работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Тази продължителност следвало да е приложима и за смесената работна смяна, която включва нощен труд. каквато е тази при работа на 12- часови смени. Те не регламентирали и обратното, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощневна работна седмица е 40 часа. респ. 8 часа (с оглед на чл. 187- ал. 1 ЗМВР. чл ЗДСл и чл. 2. ал. 1 от Наредба № 81213776/29.07.2016 г.). Следвало да се приеме, че в чл.187, ал.1 от ЗМВР е установено нормалното работно време като едно от видовете работно време (нормално, удължено, намалено и непълно), като и продължителността е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ. Не е използван израза "8 часа в денонощието”, а ”8 часа дневно", което следвало да се приеме за синоним на "8 часа през деня". Сочи също, че при сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществувало задължение през всеки календарен 2 период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове/след превръщане на нощните мчасове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от наредбата, се явявали извънреден труд. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявените от него претенции бъдат уважени.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба. Сочи, че първоинстанционното решение са явявало валидно, допустимо и правилно. Излага подробни съображения в отговора на въззивната жалба и писмени бележки.

Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

Безспорно е установено, че ищецът П.К. П. през процесния период е работил при ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл. 142, ал.

1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжността „младши инспектор-старши полицай ООР“ при РУН.П., при ОДМВР-Шумен. Не е спорно и че през този период е работил на 12 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време като е полагал и нощен труд.

Съгласно заключението на ССЕ, размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца за процесния период възлиза на, както следва: от 01.10.2016г. до 08.01.2018г. – 673лв.; от 09.01.2018г. до 01.03.2018г. – 728лв.; от 01.03.2018г. .– 809лв., а от 01.01.2019г. до 31.10.2019г.-890лв.. За целия процесен период ищецът бил положил нощен труд в размер на 1824 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизали на 2085 часа. В резултат на направеното преизчисляване, стойността на разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв в размер на 247 часа в резултат на преобразуването и съобразено с разпорадбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР за целия процесен период възлизал на 1729.78лв.. Размерът на мораторната лихва за забава върху допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 от 01.01.2017г. до датата на завеждане на исковата молба възлизал на 264.36лв.

В хода на производството са представени седмични графици за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ПК в РУ-Н.П. за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., протоколи за положен труд от държавни служители работещи на смени и за положен по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители работещи на смени в РУ за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., протоколи за отчитане на положен труд от държавни служители, работещи на смени и за положен по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители, работещи на смени в РУ-нови пазар за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. , справка за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна неработоспособност в периода 01.11.2016г. – 30.11.2019г. .

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, че ищецът през процесния период е работил при ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл. 142, ал.

3

1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжност „младши инспектор-старши полицай ООР“ при РУН.П., при ОДМВР-Шумен Установи се и че работното му време е било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен период и че ищецът е изпълнявал служебните си задължения като е полагал труд на смени 12-часови дежурства по график.

Съгласно 140 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. „Нощен” е трудът, който се полага от 22.00ч. до 06.00ч.. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 КТ, извънредният труд е забранен, като е допустимо полагането на тъкав само в изрично предвидените в разпоредбата на чл. 144 КТ изключения.

Дневното работно време е обичайното работно време, като трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции, тя изисква по-голямо напрежение, нарушава се обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.