Определение № 603 от 19.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 603 гр. София, 19.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Д. Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500392 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 396, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Бългериън мениджмънд груп“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. К. от АК - Бургас срещу определение № 263 от 14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 408/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на ищеца „Бългериан мениджмънт груп“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“, бл. 71, вх. 2, ет. 4, ап. 8, за допускане на обезпечение на предявените от него срещу „Агродрифтинг“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление с. Ярлово, Община Самоков, ул.

„Първа“ № 3, искове за заплащане на следните суми: сумата 12509,16 лв., претендирана като общ размер на главници по договори за преотдаване под наем на земеделска земя №№ БМГ-20032/15.5.2020 г. и БМГ-23021/4.5.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане; сумата 692,17 лв., претендирана като общ размер на обезщетения за забава върху главниците към датата на изпращане на напомнително съобщение и сумата 320,71 лв., претендирана като обезщетение за забава за повече от 90 дни, уговорено в размер на 0,08 % върху главницата - чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху собствени на ответника движими вещи, а именно върху следните 1 селскостопански машини с регистрация в Контролна техническа инспекция (КТИ): колесен трактор марка „JOHN DEER“, модел 6610S, № .............., КТИ - СО ..............; колесен трактор марка „JOHN DEER“, модел 2140, № .............., КТИ - ..............; колесен трактор марка „МТЗ“, модел 80, № .............., КТИ ..............; комбайн марка „CLAAS DOMINATOR“, модел 108 S L , № .............., КТИ - .............. навесна пръскачка марка „TECNOMA PRIMATEC“, № .............., КТИ - .............., до общия размер на предявените искове 13522,04 лв.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че по повод издадена обезпечителна заповед № 13 по ч.гр.д. № 1721/2025 г. по описа на РСБургас било образувано изпълнително дело № 42/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов – рег. № 792, по което били изпратени 16 запорни съобщения до различни банки. От „Уникредит Булбанк“ АД постъпил отговор, че дължимите суми не можели да бъдат преведени/обезпечени, поради липса на свободен авоар, а отговорите на другите 15 банки били, че дружеството ответник не е клиент на банката и няма разкрити банкови сметки. Ищецът излага, че поради липса на авоари по сметка на ответника, обезпечителната нужда не била задоволена и е налице допълнителна такава. По същество прави искане да бъде отменено обжалваното определение като се постанови друго, с което молбата за допускане на обезпечение бъде уважена като бъде наложен запор на движими вещи – селскостопански машини, подробни индивидуализирани.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частната жалба и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

РС – Самоков е сезиран с искова молба от „Бългериан мениджмънт груп“ ЕООД, гр. Бургас срещу ответника „Агродрифтинг“ ЕООД, с. Ярлово, Община Самоков за осъждането му да заплати следните суми:

- 5254,58 лева - главница, представляваща дължима сума по претендирана по договори за преотдаване под наем на земеделска земя 2

№№ БМГ-20032/15.5.2020 г. и БМГ-23021/4.5.2023 г. и фактура № 399/10.05.2024 г.;

- 7 254,58 лева - главница, представляваща дължима сума по претендирана по договори за преотдаване под наем на земеделска земя №№ БМГ-20032/15.5.2020 г. и БМГ-23021/4.5.2023 г. и фактура № 444/03.11.2024 г.;

-540.28 лева- представляваща разликата между 2540,28 лева и заплатена от ответника на 03.02.2025 г. сума от 2000 лева;

-151.89 лева – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 7 254,58 лева към датата на изпращане на напомнително съобщение;

-320.71 лева – представляваща обезщетение за забава по договор в размер на договорена лихва за забава в размер на 0,08% върху главницата, продължила повече от 90 дни, ведно със законната лихва върху главниците от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане.

Към исковата молба са приложени договорите за наем на земеделска земя, договори за преотдаване под наем на земеделска земя №№ БМГ-20032/15.5.2020 г. и БМГ-23021/4.5.2023 г., фактура № 399/10.05.2024 г., фактура № 444/03.11.2024 г., напомнително съобщение от ищеца до ответника, обезпечителна заповед № 13 по ч.гр.д. № 1721/2025 г. по описа на РС-Бургас, запорни съобщения по изпълнително дело № 42/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов – рег. № 792. В исковата молба е направено искане да бъде допуснато обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху собствени на ответника движими вещи - селскостопански машини, регистрирани в

Контролната техническа инспекция и индивидуализирани в исковата молба, до общия размер на предявените вземания – 13 522,04 лв.

Съдът, като взе предвид горното, намира, че частната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното наличие на следните условия: искът, чието обезпечаване се иска, да е допустим, да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.

3

В случая съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като в исковата молба са изложени твърдения, от които може да се направи извод за съществуването на спор между страните, който е допустимо да бъде разгледан в рамките на общото исково производство и е налице правен интерес от предявяването на иска. В искането си за вероятната основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, установяващ факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ или погасяващ отричаното с иска право. Този извод следва да може да се направи на базата именно на писмените доказателства, макар да не е окончателен и съобразен с етапа на развитието на спора. Към исковата молба на този етап са представени достатъчно доказателства, от които може да се направи извод за вероятна основателност на иска.

Предложената обезпечителна мярка се явява подходящ способ за осигуряване осъществяването на правата на ищеца при евентуално положително за него решение, доколкото се касае за парично вземане.

Въззивният съд достига до извод обаче, че липсва обезпечителна нужда.

В принципен план обезпечителна нужда се предполага и е налице, тъй като има опасност ответникът да се разпореди със своето имущество, което ще направи невъзможно принудителното събиране на задължението, ако предявения иск бъде уважен с постановяване на осъдително решение в полза на ищеца. В конкретния казус не се прилага презумпцията за наличие на обезпечителна нужда, тъй като са налице данни, които я опровергават.

Видно от приложената обезпечителна заповед № 13/11.03.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 1721/2025 г. по описа на РС-Бургас е допуснато обезпечение на бъдещите искове от „Бългериан мениджмънт груп“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“, бл. 71, вх. 2, ет. 4, ап. 8 срещу „Агродрифтинг“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление с. Ярлово, Община Самоков, ул. „Първа“ № 3, за заплащане на общо 13522.04 лева, дължими по сключени договори за пренаемане на земеделски земи, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ до сумата от 13522,04 лева по банкови сметки на ответника в 17 банки.

По изпълнително дело № 42/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов – рег. № 792, съдебният изпълнител е изпратил до банките запорни съобщения за налагане на обезпечителната мярка. Противно 4 на твърденията в жалбата, липсват представени доказателства, че ответникът няма открити банкови сметки в 15 от тях. Приложени към исковата молба, както и към частната жалба са отговори само от следните банки: Банка ДСК АД, Първа инвестиционна банка АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от които се установява, че ответникът не е техен клиент, както и от „Уникредит Булбанк“ АД, където ответникът има открити сметка/и, но няма достатъчно свободен авоар. За другите 13 банки няма представени никакви доказателства дали ответникът има или не разкрити банкови сметки. При тези данни се явява недоказана обезпечителната нужда от допускане на допълнително обезпечение чрез налагане на запор върху движими вещи на ответника, до какъвто извод е достигнал и РС-Самоков. Допускането и на други обезпечителни мерки би довело до неоправдано ограничаване правната сфера на ответника. Обезпечителната мярка трябва да създава баланс между интереса на двете страни. И тъй като към настоящия момент липсват представени доказателства дали ответникът има/няма разкрити банкови сметки в останалите банки, съответно авоари по тях, искането за допускане на допълнителни обезпечителни мерки не е оправдано от гледна точка на реалната възможност за реализиране на свръх обезпечение.

Предвид тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263 от 14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 408/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5