Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 375 от 15.06.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 3059/2025
Вид
Решение № 375
Подписан
15.06.2026
Състав
Димчо Генев Димов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Ямбол, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103059 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Инком Горнаков“ ЕООД против „Тера Билд“ ЕООД, с която се твърди, че дружеството-ищец е универсален правоприемник на „Горнстрой“ЕООД, заличено поради преобразуването му и вливането му в „Инком Горнаков“ ЕООД.

Твърди се, че между страните по делото са съществували търговски договорни отношения, по силата на които ищецът е доставил на ответника бетон от бетоновият си център, находящ се в гр. С., като е осигурил превоз на същият със собствен транспорт.

Пред м.06. на ответника бил доставен 33.5 куб.м. бетон С-20/25 от бетоновия център на дружеството-ищец гр. С., с транспорт на доставчика и е бил положен с бетон-помпа на същия.Твърди се, че единичната цена на бетона е 111 лв. на куб. м. или общо 3 718.50 лв., без ДДС, като транспортирането му с автомобил на дружеството продавач било с цена от 50 лв. на курс или при извършени 4 курса на обща стойност 200 лв., без ДДС. Полагането му с бетонна помпа на ищеца по 9 лв. на куб. м. или общо за доставените и положени 33.5 куб. м. бетон на стойност 301.50 лв., без ДДС.Твърди се, че бетона е доставен с транспорт на ищеца, разтоварен от него с негова бетон помпа, като общата стойност на продаденият бетон и разходите по транспортирането и полагането му възлизали на сумата от 4 220 лв.Тъй като дружеството продавач било регистрирано по ЗДДС, то след това следвало да се формира цена с включен в нея ДДС, т.е. върху посочената сума се дължало и заплащане на 20% ДДС, който възлизал в случая на сумата от 844 лв., или размерът на дължимата сума била в общ размер на 5 064 лв., с ДДС.Твърди се, че за дължимите суми е издадена данъчна фактура № *** г. на стойност 5 064 лв., с ДДС, която била връчена на ответника.Твърди 1 се, че въпреки многобройните разговори водени с длъжника, до момента той е погасил единствено 2000 лв. /към момента на подаване на ИМ/ от задължението по фактурата с банков превод от 28.11.2024 г.

Поддържа се, че длъжникът е изпаднал в забава от момента на предаване на количество бетон, тъй като сделката е продажба и плащането на цената се дължи от момента на получаване на стоката, освен ако не било уговорено нещо различно.

Задължението било парично и съответно се дължала законната лихва, която за периода от 25.06.2022 г. до 28.11.2024 г. върху главница от 5 064 лв. била в размер на 1 540.15 лв., а върху остатъка от сумата от 3 064 лв. за периода от 28.11.2024 г. до 29.10.2025 г. била в размер на 361.57 лв., или общо дължима лихва била в размер на сумата от 1 901.72 лв.

На тия основания се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 064 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до пълното погасяване на задължението, както и сумата от 1 901.72 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на продаденият бетон и разходите по неговото транспортиране и полагането му.

Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество, като със свое Протоколно Определение от 18.03.2026 г. съдът е оставил без уважение молбата на ответното дружество за възстановяване срока му за отговор по чл.131 от ГПК.

По делото е постъпила молба-възражение и становище във връзка с така постановеното от съда Определение, като със свое Разпореждане № *** г. съдът е указал на ответното дружество в едноседмичен срок да уточни дали подава частна жалба против постановеното от съда Определение, с което е оставил без уважение молбата му с правно осн. чл.64 от ГПК, респ., ако това е така, да внесе по сметка на ЯОС дължимата се ДТ по подадената частна жалба.

В указаният срок не е постъпило уточнение от страна на ответното дружество, като преди съдебно заседание е постъпила нова молба- становище, с която се твърди, че се поддържат изцяло възраженията и доказателствени искания.

Иска се от съда да призове служителите/призовкарите от *** С. извършили връчването, с представяне на документи и снимков материал, както и във връзка с извършеното връчване на съдебните книжа да бъде разпитана в качеството на свидетел лицето М.Д.Е..

Със същата молба-становище се оспорва предявеният иск за главница, като неоснователен, погасен поради плащане.

Оспорват се твърденията на ищеца за многократни разговори и канения за плащане.

Твърди се, че между страните няма договор, няма уговорен начин на плащане и други условия, няма представени общи условия, нито писмена кореспонденция, от която да следва договорен падеж и редовно настъпване на забава.

2

Устните твърдения за разговори не можело да заместят доказването на надлежна покана, достигнала до длъжника, когато се претендирала мораторна лихва за минали периоди.

Иска се от съда да бъде задължен ищеца да посочи и докаже на кои дати, по какъв начини и с какво съдържание е била отправена покана за плащане - писмена, електронна, нотариална, куриер, както и доказателства за нейното получаване.

Оспорват се претенциите за обезщетение за забава, като се сочи, че при липса на договор и при липса на доказана покана, достигнала до длъжника, не било доказано настъпването на забава за периодите преди предявяване на иска.

Сочи се, че ищецът се позовава единствено на фактура, като при тези обстоятелства лихва за периода преди 29.10.2025 г. било неоснователно.

При условията на евентуалност се твърди, че лихва за забава следва да се дължи от 30.10.2025 г. в размер на 90.53 лв., а над сумата от 90.53 лв. така предявеният иск следвало да бъде отхвърлен.

Въвеждат се възнаграждение. възражения за прекомерност на заплатеното от ищеца адв.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че ищцовото дружество, универсален правоприемник на „Горнстрой“ ЕООД е доставило на ответното дружество бетон със собствен транспорт и осъществило услуга полагане с бетон помпа, за което е била издадена фактура № *** от 25.06.2022 год., за сумата от 5064 лева с ДДС.

Не се спори, а и това се установява от представените по делото „Потвърждения за плащане“, че на 28.11.2024 год. ответника е заплатил по издадената фактура на ищеца сумата от 2000 лева, а след завеждане на исковата молба в съда – 30.10.2025 год. е извършил, по издадената му фактура, и следните плащания: на 21.01.2026 год. сумата от 1017.03 лева; на 29.01.2026 год. сумата от 508.52 лева и на 09.02.2026 год. сумата от 1538.46 лева.

Ето защо и при тия данни следва да се приеме, че в хода на процеса, след образуване на производство и по време на същото, ответникът е погасил вземането на ищеца за главницата от 3064 лева, поради което и предявения иск за главницата макар и основателен, следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.

По исковете за обезщетение за забава, съдът намери следното:

В случая се касае за продажба между търговци, а съгласно чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен, ако е уговорено друго. Доказателства за това страните да са имали друга уговорка, за по-късно заплащане на доставката, не са представени.

Търговската продажба се характеризира с родовите признаци на продажбата – тя е 3 вид транслативен, двустранен, консесуален, неформален и възмезден договор. Правилото на чл.327, ал.1 ТЗ е диспозитивно и дава възможност на страните да уговорят друго в договора относно това-кога да бъде платена покупната цена. Но ако не са уговорили друго, купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката, в случая на 25.06.2022 год., Купувачът, който не е изпълнил задължението си да плати покупната цена в определения от закона момент, изпада в забава и дължи покупната цена заедно с лихвите.

По така издадената фактура, неоспорена от ответника, на стойност 5064 лева с ДДС, ответникът е извършил плащане на 28.11.2024 год. в размер на 2000 лева. Съдът с помощта на онлайн калкулатор за изчисляване на законната лихва провери и изчисли, че законната лихва за забава върху главницата от 5064 лева, за периода от 25.06.2022 год. /получаването на стоката/ до 28.11.2024 год. /датата на първото извършено от ответника плащане по фактурата в размер ан 2000 лева/ е в размер на 1540.16 лева, а законната лихва за забава върху остатъка от дължимата главница /след извършеното плащане/ 3064 лева, за периода от 28.11.2024 год. до 29.10.2025 год. /датата предхождаща датата на подаване на иска30.10.2025 год./ е 361.59 лева, или общо дължимото обезщетение за забава към датата на подаване на исковата молба, за периода от 25.06.2022 год. до 29.10.2025 год., е в размер на сбора от двете суми, в случая – 1901.75 лева. Претенцията на ищеца е в размер на 1901.72 лева /по-нисък от изчисления от съда/, поради което и следва да се уважи в предявения размер.

Ищецът претендира и законната лихва за забава върху главницата от 3064 лева считано от датата на предявяване на иска /30.10.2025 год./ до окончателното и изплащане.

Съдът отново с помощта на онлайн калкулатор за изчисляване на законната лихва провери и изчисли, че законната лихва за забава върху главницата от 3064 лева, за периода от 30.10.2025 год. /датата на завеждане на исковата молба/ до 21.01.2026 год. /датата на извършеното от ответника плащане по процесната фактура в размер на 1017.03 лева/, е в размер на 85.15 лева; законната лихва върху дължимия по фактурата остатък от главницата – 2046.97 лева, за периода от 21.01.2026 год. до 29.01.2026 год. /датата на извършеното от ответника плащане по процесната фактура в размер на 508.52 лева/, е в размер на 6.09 лева, а законната лихва върху дължимия по фактурата остатък от 1538.45 лева, за периода от 29.01.2026 год. до 09.02.2026 год. /когато ответника е изплатил и остатъчната сума по фактурата в размер на 1538.46 лева/, е в размер на 6.11 лева, или общо сбора на дължимата законна лихва от датата на предявяване на иска в съда 30.10.2025 год. до окончателното изплащане на претендираната от ищеца главница в размер на 3064 лева – 09.02.2026 год., възлиза на сумата от 97.35 лева, като следва с оглед основателността на главния иск ответника да бъде осъден да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3064 лева, за периода от 30.10.2025 год. до 09.02.2026 год., общо в размер на 97.35 лева.

При този изход на делото ищецът и на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева и 198.63 лева – заплатена държавна такса.

4

Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 ЗА, адвокатът или адвокатът на ЕС има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката на ЕС и клиента, и този размер следва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Ето защо и като съобрази горните законови разпоредби, фактическата и правна сложност на делото, съдът намери, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано от съда по чл.78, ал.5 ГПК.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца „ИНКОМ ГОРНАКОВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Браила“ № 10, ет.1, представлявано от *** В.П.Г., чрез пълномощника му адв.Г. П. Д. от АК Я., служебен адрес: гр.Я., ул.“***, против ответника „ТЕРА БИЛД“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Стралджа, обл.Ямбол, ул.“Александър Стамболийски“ № 10А, представлявано от *** Ж.А.А., иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.318 и сл.ТЗ, с който се претендира да бъде осъден „ТЕРА БИЛД“ ЕООД да заплати на „ИНКОМ ГОРНАКОВ“ ЕООД сумата от 3064 лева, дължима по фактура № *** от 25.06.2022 год., издадена от „ГОРНСТРОЙ“ ЕООД, чийто правоприемник е ищеца „ИНКОМ ГОРНАКОВ“ ЕООД, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.