Определение № 390 от 01.09.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Бургас, 01.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500300 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба от Д. М., гражданин на Р. Ф. и на Р. Г., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, офис * против определение № 1832/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1415/2024 г. на ОС - Бургас, с което е прекратено производството по делото поради липса на компетентност на българския съд да разгледа спора. Жалбата е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, с правен интерес да обжалва, пред надлежната въззивна инстанция. В нея се твърди, че обжалваното определение е неправилно, като е оспорен изводът, че нито един от съпрузите няма обичайно местопребиваване в България. Твърди се, че ищецът има разрешение за пребиваване в Б. от ************** и се е установил постоянно тук. Счита, че е изпълнено условието на чл. 6, б. „а“ от Регламент № 2016/1103 и българският съд е компетентен да разгледа спора.

Позовава се и на Регламент № 1215/2012 г., в чл. 24, 1 на който е посочено, че дела, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти се разглеждат от съдилищата на държавата членка, в която е разположен имота.

От друга страна, в отговора на особения представител на ответницата не се съдържат възражения относно компетентността на българския съд. Моли да се отмени обжалваното определение.

По делото не е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата Г. С. И.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Гр. д. № 1415/2024 г. на ОС - Бургас е образувано по исковата молба на Д. М. против Г. С. И. с искане да се приеме за установено, че ищецът е собственик на 80% от общия придобит по време на брака с ответницата недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б., тъй като 1 цената е платена с дарени от майка му средства. Твърди се, че страните са съпрузи, сключили брак в Р. на ********** и разведени с решение от ******************. От представеното съдебно решение за развод е видно, че и двете страни са ************* граждани. Представен е и нотариален акт № *********************, от който се установява, че двамата съпрузи са закупили по време на брака си процесния недвижим имот.

Спорен е въпросът за компетентността на българския съд да разгледа искът за собственост относно имот, придобит по време на брака в Б., след като разводът е постановен от немски съд. За да прекрати производството по делото, окръжният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/ 1103 на Съвета от 24.06.2016 г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, който установява компетентност по спорните имуществени въпроси на съда на държавата членка, сезиран с молбата за развод. В случая, съгласно представеното решение, това е Семеен съд - в гр. ***********. Не е налице избор на компетентен съд по споразумение на страните. Приел е също, че не е налице и особено основание по чл. 6 от регламента за компетентност на българския съд, тъй като бившите съпрузи не са граждани на Р. Б. и не се установява да имат обичайно местопребиваване тук в някоя от хипотезите на пар. 1-3 на чл. 6 - да имат и двамата обичайно местопребиваване в Б. към момента на сезирането на съда; и двамата да са имали тук последното си обичайно местопребиваване и един от тях все още живее тук към момента на сезиране на съда; ответникът да има обичайно местопребиваване тук към момента на сезиране на съда.

На първо място, настоящият състав счита,че предявеният иск е с правно основание чл. 23, ал. 2 СК - за трансформация на лично имущество при придобиване на процесния недвижим имот по време на брака. В жалбата се твърди, че в случая следва да намери приложение Регламент /ЕС/ №1215/2012г и по-конкретно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от него, която определя изключителна компетентност по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот на съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК съпружеска имуществена общност са само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. В случая се твърди, че при придобиването на имота са вложени лични средства на ищеца, подарени от майка му. Установяването на частична трансформация на лични средства става само по съдебен ред, чрез предявяване на положителен установителен иск по чл. 23, ал. 2 СК. Не би могло да има спор, че предмет на този иск са имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения. Р. Б. и Р. Г. са членове на Е. С. и при възникнали граждански и търговски спорове с международен елемент, пряко приложими за определяне на международно компетентния съд са разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. Съгласно чл. 1, т . 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. от приложното му поле са 2 изключени дела за имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак, поради което и искът по чл. 23, ал. 2 СК не попада в обхвата на регламента . В конкретния казус следва да намери приложение Регламент /ЕС/ 2016г /1103, в сила от 29.01.2019 г., тъй като спорът не попада в изключенията за приложението му по чл. 1, т. 2. Съгласно чл. 18 от преамбюла, в обхвата на регламента попадат всички гражданско-правни аспекти на имуществения режим между съпрузите, в това число и тези, породени от прекратяването на режима в резултат на раздялата на брачната двойка или смъртта на единия от съпрузите.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Регламента води до извод, че като в съд на държава-членка е предявен иск за развод, компетентен да се произнесе и по въпросите, свързани с имуществените отношения между съпрузите и възникващи във връзка с тази молба, са съдилищата на същата държава-членка. Видно от приложеното съдебно решение на германски съд, постановил развода, в брачното дело не са разглеждани въпроси, свързани с имуществените отношения между съпрузите. Поради това следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6 от Регламент /ЕС/2016/1103, съгласно който, ако никой съд не е компетентен съгласно чл. 4 и чл. 5 или в случаите, различни от предвидените в тях, компетентността на съдилищата се определя от територията, на която съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда; на която последното си обичайно местопребиваване и един от тях все още живее там към момента на сезиране на съда; където ответникът има обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или общото гражданство на съпрузите към момента на сезиране на съда. Жалбоподателят счита, че приложима в конкретния случай е разпоредбата на чл. 6, б. “а“, като твърди, че има обичайно местопребиваване в Б. към момента на сезиране на съда и това определя компетентност на българския съд да разгледа спора. Дори да се приеме, че той действително има обичайно местопребиваване на територията на Б., това не е достатъчно, за да обуслови компетентност на българския съд, тъй като изискването на чл. 6, б. “а“ от Регламента е и двамата съпрузи да имат обичайно местопребиваване в съответната държава-членка, в случая Б.

По делото е установено, че ответницата няма такова обичайно местопребиваване - това е видно от отбелязването върху призовката на л. 4 от делото, че лицето не живее на адресът в Б., посочен в исковата молба, посещава го много рядко през лятото. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, б. “в“ - компетентният съд се определя от обичайното местопребиваване на ответника към момента на сезиране на съда. Самият ищец е посочил адрес за призоваване на ответницата в Г., който означава, че тя обичайно пребивава там. Компетентен да се произнесе по предявения иск, свързан с имуществените отношения между съпрузите е съдът в Г. Без значение в случая е, че в отговорът на исковата молба особеният представител на ответницата не е направил възражение за липса на международна компетентност на българския съд, тъй като за това съдът следи 3 служебно - чл. 15 от Регламента.

Поради това, правилно окръжният съд е прекратил делото, като е приел, че не разполага с международна компетентност да се произнесе по него.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Д. М., гражданин на Р. Ф. и на Р. Г., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, офис * против определение № 1832/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1415/2024 г. на ОС - Бургас.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Бургас, 01.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500300 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба от Д. М., гражданин на Р. Ф. и на Р. Г., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, офис * против определение № 1832/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1415/2024 г. на ОС - Бургас, с което е прекратено производството по делото поради липса на компетентност на българския съд да разгледа спора. Жалбата е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, с правен интерес да обжалва, пред надлежната въззивна инстанция. В нея се твърди, че обжалваното определение е неправилно, като е оспорен изводът, че нито един от съпрузите няма обичайно местопребиваване в България. Твърди се, че ищецът има разрешение за пребиваване в Б. от ************** и се е установил постоянно тук. Счита, че е изпълнено условието на чл. 6, б. „а“ от Регламент № 2016/1103 и българският съд е компетентен да разгледа спора.

Позовава се и на Регламент № 1215/2012 г., в чл. 24, 1 на който е посочено, че дела, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти се разглеждат от съдилищата на държавата членка, в която е разположен имота.

От друга страна, в отговора на особения представител на ответницата не се съдържат възражения относно компетентността на българския съд. Моли да се отмени обжалваното определение.

По делото не е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата Г. С. И.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Гр. д. № 1415/2024 г. на ОС - Бургас е образувано по исковата молба на Д. М. против Г. С. И. с искане да се приеме за установено, че ищецът е собственик на 80% от общия придобит по време на брака с ответницата недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б., тъй като 1 цената е платена с дарени от майка му средства. Твърди се, че страните са съпрузи, сключили брак в Р. на ********** и разведени с решение от ******************. От представеното съдебно решение за развод е видно, че и двете страни са ************* граждани. Представен е и нотариален акт № *********************, от който се установява, че двамата съпрузи са закупили по време на брака си процесния недвижим имот.

Спорен е въпросът за компетентността на българския съд да разгледа искът за собственост относно имот, придобит по време на брака в Б., след като разводът е постановен от немски съд. За да прекрати производството по делото, окръжният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/ 1103 на Съвета от 24.06.2016 г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, който установява компетентност по спорните имуществени въпроси на съда на държавата членка, сезиран с молбата за развод. В случая, съгласно представеното решение, това е Семеен съд - в гр. ***********. Не е налице избор на компетентен съд по споразумение на страните. Приел е също, че не е налице и особено основание по чл. 6 от регламента за компетентност на българския съд, тъй като бившите съпрузи не са граждани на Р. Б. и не се установява да имат обичайно местопребиваване тук в някоя от хипотезите на пар. 1-3 на чл. 6 - да имат и двамата обичайно местопребиваване в Б. към момента на сезирането на съда; и двамата да са имали тук последното си обичайно местопребиваване и един от тях все още живее тук към момента на сезиране на съда; ответникът да има обичайно местопребиваване тук към момента на сезиране на съда.