Решение № 511 от 02.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора Т. Т. Г. като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100134 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба вх. № 1917/18.02.2025 г. от Н. Н. А., с ЕГН **********, с адрес Затвора – гр. Пазарджик, срещу Върховен касационен съд с адрес гр.София 1000, бул.“Витоша“ №2, представляван от пълномощника З. С., на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 30000 лв. за причинените му неимуществени вреди от постановено определение 43/14.01.2020г. по гр.д.1870/19г. на ВКС ІІІ г.о., с което не се допуска касационно обжалване на решение по гр.д. №1148/18г. по описа на РС Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, поради нарушение на правото на Европейския съюз.

Постъпила е уточняваща молба с вх. № 5045/12.05.2025 г. от адв. А. В., назначен за особен представител при условията на чл.95 от ГПК като прави следните уточнения:

Ищецът А. твърди да е претърпял неимуществени вреди, обективирани като болки, страдания, унижение, нечовешко отношение, изтезаване, чувство за малоценност, главоболие, безсъние, нервност, чувство за липса на правосъдие, подиграване. Тези неимуществени вреди били в пряка причинно-следствена връзка с действията на орган на правозащитната система, в случая Върховен касационен съд на Република България. Като конкретен повод е посочен отказ от допускане до касационно обжалване на решение на Окръжен съд - Пазарджик, което решение е негативно за ищеца и той счита да е понесъл вреди. Касае се за определение, чрез което остава в сила решение, постановено по гр.д.№ 1148/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

1

Ищецът твърди, че с недопускането до касационно обжалване били накърнени правата и законните му интереси, защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). Като конкретен законов текст, изведен от исковата молба, се сочи чл. 14 - нарушение на забраната за дискриминация. От посочените правни норми съобразно чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията. Именно тези права били нарушени на Н. А.. Сочи се още, че ищецът считал, че с отхвърлянето на исковете пред Районен съд - Пазарджик с правно основание чл.71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията и недопускане до касационно обжалване на решението на Окръжен съд - Пазарджик, търпял посочените вече негативни неимуществени вреди.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника Върховен касационен съд да му заплати за претърпени неимуществени вреди за сочените нарушения сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Върховен касационен съд чрез З. С. – съдебен помощник. Заявява се, че претенцията е недопустима, алтернативно се поддържа, че е неоснователна. Развити са следните съображения: по отношение на това, че исковете са недопустими се излагат съображения, че не може да се търси отговорност при пререшаване на съдебно производство, както в случая ищецът иска. Производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт – определение 43/14.01.2020г. по гр.д.1870/19г. на ВКС ІІІ г.о., не бил незаконосъобразен поради което и констатациите на ищеца, че търпи вреди, водели до недопустимост на съдебното решение като процесуалният представител на ВКС изразява становище, че е формирана сила на пресъдено нещо на съдебния акт по аргументите на чл. 297 и чл. 298 от ГПК. Направени са и твърдения, че предявените искове са неоснователни. Наведени са доводи, че не е налице каузалитет между постановения съдебен акт и изброените от ищеца лични негативни преживявания /изпадане в състояния на унижение, изтезание и др./. Твърди се, че в настоящото исково производство вредите не се презюмират, а се установяват. Те следва да са съществени и резултатни, за да може да се определи тяхното обезвъзмездяване с парично обезщетение по справедлив начин. Твърденията за подобни негативни преживявания, без конкретна обосновка и посочване на конкретни факти или доказателства като медицински експертизи, болнични листове и др. според ответника не било достатъчно, за да се твърдят и установят вреди. Изложени са съображения, че за да не се допусне до касационно обжалване депозираната касационна жалба против решението на Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д. № 51/2019 г., ищецът не бил изложил подробни аргументи, поради което той носел последствията си от това свое 2 процесуално поведение. Твърди се, че съдът е обсъдил изложението на касатора в цитираното определение, в т.ч. съдържащите се в него оплаквания срещу постановения въззивен акт. Приел, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото касаторът не е формулирал въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Подробно е изложено и становището за липсата на предпоставките за допускане на жалбата на основание чл. 280, ал. 2, предл. „трето“ от ГПК. Изложени са подробни правни съображения относно това, че процесното определение на ВКС е валидно и правилно. По същество исковата молба и уточнението към нея съдържали голословни твърдения според ответника ВКС, които не били подкрепени с нито едно писмено или друго по своя характер доказателство.

Твърди се, че ищецът в противоречие с процесния краен съдебен акт на ВКС чл. 2 от ДЕС, чл. 10 от ДФЕС, чл. 20, чл. 21 от ХОПЕС и чл.14 от Конвенцията излагал противоречиви обстоятелства. Изложени са правни доводи какво предвижда чл. 2 от ДЕС и какво предвижда Конвенцията за защита правата на човека. Посочена е и съдебна практика - Решение № 244 от 14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г., Решение № 101 от 2.08.2021 г. по гр. д. № 1871/2020 г., решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., Решение № 85 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4328/2015 г., всичките по описа на IV г.о. Прави се на самостоятелно основание и възражение в отговора за прекомерност на обезщетението, което ищецът претендира да му бъде присъдено.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

По допустимостта на производството: Процесуалната легитимация на страните по делото съответства на твърденията на ищеца за причиняване на вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз от ответник, а и се обуславя от заявената с исковата молба принадлежност на спорното материално право към патримониума му и произтича единствено от неговото правно твърдение, а не от някакви обективни факти, подлежащи на доказване.

Наред с това, юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл.

2в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК са посочени в Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1319/2023 г., IV г.о., а именно: нарушената правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти (сочените разпоредби от ДЕС, ЕКПЗЧОС, ХОПЕС, КРБ, обосноваващи твърдяната дискриминация по посочения личен признак); нарушението да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“ и причинна връзка от нарушението да са настъпили неимуществени вреди за частноправния субект – 3 обстоятелства, които също се твърдят от ищеца.

Държавата участва в съдебните производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чийто незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 от ЗОДОВ).

Това разрешение е възприето от законодателя и в чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (ДВ бр.

94/2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на ЕС. В този случай държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното по него решение.

Процесуалният ред, по който подлежи на разглеждане искът е този по ЗОДОВ, а компетентният съд в случая е гражданският – чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Сезиран е надлежният местно и родовокомпетентен съд, съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК.

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, прокурор задължително участва в производството по ЗОДОВ, поради което съдът е конституирал Окръжна прокуратура – Пазарджик.

Като ответник и контролираща страна в производството се явява Окръжна Прокуратура Пазарджик представлявана от прокурор Т. Г., който при проведеното о.с.з. на 4.11.2025 година поддържа неоснователност на претенцията.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Установената фактическа обстановка която ищецът Н. А. е пресъздал в исковата молба досежно воденото производство с правно основание чл. 71 ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр., не се оспорва от ответника и ОП-Пазарджик.

С Определение №43/14.01.2020г. по гр.д.1870/19г. на ВКС ІІІ г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №22/29.01.2019г., по в.гр.д.

№805/18г., с което е потвърдено решение №939/16.07.2018г., постановено по гр.д.1148/18 година, с което са отхвърлени предявените от ищеца Н. Азиз, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.

2 от ЗЗДискр. за установяване, че ГДИН е извършила нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр., изразяващо се в дискриминация, чрез неравно третиране по признак "лично положение" –изразяващо се в липсата на топла и студена течаща вода, санитарен възел, душ за баня, ключ за изкуствено осветлениеи денонощно отопление през зимата в Затвора в гр.Стара Загора, както и ответника да преустанови нарушението.

4

За да достигне до този извод недопускане на касационно обжалване, съставът на ІІІ г. о. на ВКС е приел, че касаторът не е формулирал въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, а е бил длъжен да формулира ясен и конкретен въпрос.

Изложено е още, че съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства; касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни; основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/; в приложеното изложение към касационната жалба не е направен и опит да се формулира правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание.

От събраните гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят Д.П.Г., понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик, дава показания, че познава ищеца Н. А. и знае, че ищецът е водил множество дела за дискриминация.