Присъда № 95 от 03.10.2024, Районен съд - Казанлък

М О Т И В И към Присъда №95 от 03.10.2024г. по НОХД №1102/24г.

Районна прокуратура – С.З., ТО-К. е повдигнала обвинение против подсъдимия З. К. М. с ЕГН **********, за това, че на 15.04.2023г. в гр.К., обл.С.З., в условията на повторност, при немаловажен случай, отнел чужди движими вещи — мобилен телефон марка и модел „Samsung А40”, тъмен на цвят с пукнатина на дисплея на стойност 120,00 /сто и двадесет/ лева и СИМ карта с работен номер *** на стойност 10,00 /десет/ лева, или всичко на обща стойност 130,00 /сто и тридесет/ лева от владението на И. И. К. от гр.К., обл.С.З., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник, съгласно определението на съда в разпоредителното заседание. Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП-С.З., ТО-К. в с.з. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия З. К. М. обвинение изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание със задължителното в случая приложение на чл.58а, ал.1 от НК.

Намира, че това следва да е лишаване от свобода за срок от 2 години, като при приложението на чл.58а от НК, същото да бъде намалено с една трета.

Граждански иск не е предявен.

Подсъдимият З. К. М. признава вината си, както и обстоятелствата, изложени в ОА по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК . В дадената му последна дума заявява, че съжалява и иска по-леко наказание.

Защитникът му – адв. Д. Д. в с. з. пледира за налагане на наказание при условията на чл.58а от НК в минималния размер, предвиден в закона. Излага доводи за младата възраст на подсъдимия и ниската стойност на отнетото.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Подсъдимият З. К. М. е роден на 01.08.2001г. в гр.Б., български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с основно образование, с адрес : гр.К., общ.К., обл.С.З., ул.“Люлякова градина“ №16, с ЕГН **********.

Подсъдимият З. К. М. и пострадалия – свидетеля И. И. К. живеели в гр.К., обл.С.З.. Те се познавали, като понякога излизали и в една компания.

Свидетеля И. И. К. притежавал мобилен телефон марка и модел „Samsung А 40”, който ползвал с поставена в него СИМ карта с работен номер ***.

Телефона бил тъмен на цвят и имал пукнатина на дисплея, но работил нормално.

1

На 15.04.2023г. вечерта, около 20,30 часа свидетеля И. И. К. бил със свои приятели, в т.ч. и св. Р.С.Р. на беседка, намираща се близо до блок №39 в ж.к.“Изток“ в града, където стояли и си говорили. Там бил и подсъдимия М..

Пострадалият К. извадил телефона си марка и модел „Samsung А40”, ведно с поставената СИМ карта с работен номер *** и го поставил на една циментова плоча, в близост до тях, за да слушат музика. В даден момент св.К. се отместил от така събраната компания, малко по — настрани, за да говори с негов приятел, който бил преминал покрай тях. В този момент подсъдимия М. видял, че никой не наблюдава оставения от пострадалия мобилен телефон и решил да го отнеме с цел противозаконно да го присвои. В изпълнение на вече взетото решение, взел процесния телефон, ведно с поставената в него СИМ карта от циментова плоча, прибрал го в джоба си и бързо се отдалечил от компанията. Прибрал се в дома си, като изключил процесния мобилен телефон и го скрил. През това време св.К. се върнал отново до беседката и установил, че оставения от него мобилен телефон го нямало, нямало го и подс.М..

Пострадалия К., св. Р. и приятелите му потърсили телефона около тях, но като не го намерили се усъмнили, че именно подсъдимият го е отнел. По-късно същата вечер подс.М. се върнал при компанията и тогава пострадалия- св.К. директно го попитал защо му е откраднал телефона, като поискал да му го върне. Подсъдимият отрекъл, но казал на пострадалия „Да не намесвал полиция”. След като подс.М. отнел мобилния телефон марка „Samsung А40”, ведно с поставената в него СИМ карта, собственост на свидетеля И. И. К., на следващия ден той отишъл при св.А.С.А., за да го продаде. На свидетеля А. подсъдимият обяснил, че процесния мобилен телефон бил собственост на майка му и тя искала да го продаде. Тогава св. А. купил от него мобилния телефон, като му дал за него сумата от 30,00 лева. Получените пари подсъдимия З. М. похарчил. Няколко дни по-късно пострадалия К. чул от неустановени по делото лица, че подс.М. е продал отнетия от него мобилен телефон на св.А.. Тогава пострадалия отишъл при него, разпознал телефона си и откупил същия от св. А..

От заключението на изготвената по досъдебното производство съдебнооценителна експертиза е видно, че към дата 15.04.2023г. стойността на мобилен телефон марка „Samsung А40”, възлиза на сумата от 120,00 лева, стойността на 1 бр.СИМ карта, възлиза на сумата от 10,00 лева, като общата стойност на отнетите вещи към 15.04.2023г. възлиза на сумата от 130,00 лв.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия З. К. М., направено в съдебно заседание, от показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство, както и от събраните по делото писмени доказателства /Протоколи за разпит на свидетели : И. И. Кондурджиев, Р.С.Р., А.С.А., експертното заключение на съдебно-оценителна експертиза, Характеристична справка за подсъдимия, Справка за съдимост на подсъдимия, Справка ГДИН и др. писмени и доказателства/. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, единни и непротиворечиви, и съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен материал, както и на направеното от подсъдимия самопризнание.

2

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия З. К. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, като на 15.04.2023г. в гр.К., обл.С.З., в условията на повторност, при немаловажен случай, отнел чужди движими вещи — мобилен телефон марка и модел „Samsung А40”, тъмен на цвят с пукнатина на дисплея на стойност 120,00 /сто и двадесет/ лева и СИМ карта с работен номер *** на стойност 10,00 /десет/ лева, или всичко на обща стойност 130,00 /сто и тридесет/ лева от владението на И. И. К. от гр.К., обл.С.З., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъплението е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Подсъдимия З. К. М. е бил осъждан с влязло в сила на 03.04.2023г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №318/2023г. по описа на РС – К., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, като му е наложено наказание единадесет месеца „Лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Предвид горното осъщественото от подсъдимия М. деяние на 15.04.2023г. е извършено в условията на повторност, съгласно чл.28, ал.1 от НК и в изпитателния срок на горепосоченото осъждане.

Деянието било извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. З. М. е съзнавал, че отнема чужда вещ, след като я е взел от мястото, където е била оставена, отнесъл я в дома си, съзнавал е, че прекъсва фактическата власт над отнетата вещ от страна на владелеца й и установява своя такава, непосредствено след като е избягал с нея, далеч от мястото на произшествието, а впоследствие и разпореждайки се с отнетата вещ. Горното се установява от обективираните му действия.

С оглед разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, както и на чл.58а и чл.54 от НК, съдът счита, че целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати при налагане на наказание от три години лишаване от свобода, то се явява и най – справедливо. Същевременно именно с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, то следва да се намали с 1/3, и следва да се редуцира на две години лишаване от свобода. При определяне наказанието съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства изразеното критично отношение и сравнително ниската стойност на причинените щети. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни. Подсъдимия З. К. М. е осъждан многократно /десет пъти/. Същият към настоящия момент търпи наказание лишаване от свобода в Затвора – С.З..

Според настоящата инстанция по този начин макар и наложено към минимума, предвиден в закона, то би постигнало поправителен ефект върху дееца и останалите членове на обществото.

Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в ниското 3 обществено съзнание на подсъдимия М., както и явното незачитане на правните норми на обществото, уреждащи правото на собственост и желанието за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б."в" от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия З. К. М. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ, следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски в размер на 83,97 лв. /за изготвената Съдебно-оценителна по ДП/, следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на ОД на МВР – С.З..

Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 95 гр. К., 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА

Съдебни

ЕЛЕНА К. ДИНЕВА заседатели: СТЕФАН Т. ВАНКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА и прокурора В. Н. Н. като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Наказателно дело от общ характер № 20245510201102 по описа за 2024 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия З. К. М. – роден на 01.08.2001г. в гр.Б., български гражданин, неженен, осъждан, безработен, основно образование, с адрес : гр.К., общ.К., обл.С.З., ***, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.04.2023г. в гр.К., обл.С.З., в условията на повторност, при немаловажен случай, отнел чужди движими вещи — мобилен телефон марка и модел „Samsung А40”, тъмен на цвят с пукнатина на дисплея на стойност 120,00 /сто и двадесет/ лева и СИМ карта с работен номер *** на стойност 10,00 /десет/ лева, или всичко на обща стойност 130,00 /сто и тридесет/ лева от владението на И. И. К. от гр.К., обл.С.З., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

1

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия З. К. М. да заплати направените разноски по делото в размер от 83,97 лв. /за изготвената СОЕ по ДП/ по сметка на ОД на МВР – гр. С.З..

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС – С.З..

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2