Решение № 2367 от 29.06.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2367 гр. Варна, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20223110115362 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от А. А. Г., ЕГН **********, гр. * срещу Р. В. Г., ЕГН **********, гр. *, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 36, ал.1 от ЗА вр. чл. 286 ЗЗД, за приемане на установено, че ответницата дължи на ищцата следните суми: сумата от 400 лв., представляваща остатък от уговорено и незаплатено възнаграждение, цялото в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие в производството по гр.д. № 9938/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 500 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор с предмет:

„изготвяне на фирмени документи по повод промяна в обстоятелствата по партида на „*“, сключен в периода от 03.08 до 10.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.09.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение №6110/19.09.2022 г. по ч.гр.д. № 12507/2022 г. описа на ВРС, 24 състав.

Твърди се в исковата молба, че на 20.07.2022 г. ответницата възложила на ищцата в качеството й на адвокат процесуално представителство по дело за развод срещу договорено устно възнаграждение от 800лв. Първоначално било договорено изготвяне на молба за развод по взаимно съгласие и пълномощно, които извършила. Впоследствие ответницата променила намеренията си и възложила изготвяне на молба за развод по исков ред по вина на съпруга й и молба за защита от домашно насилие, което ищцата изпълнила и били образувани гр.д. № 9938/2022 г.

1

/развода/ на ВРС, което било прекратено след като ответницата оттеглила пълномощията си и гр. д. № 9815/2022 г. /домашно насилие/, което приключило успешно. Твърди се, че в периода от 03.08.2022 г. до 10.08.2022 г. се осъществявали преговори с адвокатите на съпруга на ответницата * за сключване на споразумение, което да обхваща и имуществените отношение между съпрузите след развода, пътуване на детето в чужбина и домашното насилие. Твърди се, че Г. желаела да придобие дяловете на съпруга си в „Генов 1974“ ООД, за което уведомила ищцата, че съпругът й е съгласен.

Излага се, че в периода 05-09.08.2022 г. била извън страната, но комуникирала с ответницата, включително в почивни дни и късни часове на деня. Твърди се, че на 09.08.2022 г. ответницата й възложила изготвяне на документите по придобиване на дяловете, но на следващия ден * и неговия адвокат отказали да ги подпишат. Сочи се, че делото за домашно насилие приключило със споразумение, като впоследствие ответницата изразила недоволство от постигнатия резултат и отказала да заплати възнаграждението от 800лв. за делото за развод, 25 лв. за държавна такса и 500лв. за изготвяне на фирмените документи. Излага се, че на 22.08.2022 г. оттеглила пълномощията на адвоката по делата. Ищцата изпратила покана за доброволно изпълнение на задълженията й по договорите за правна защита и съдействие, които не било получени от ответницата. Излага се, че на 15.09.2022 г. получила по банковата си сметка сумата от 425 лв. като основание на превода бил посочено „изготвяне и подаване на молба за развод и държавна такса. Твърди се, че не е изпълнено цялото задължение, поради което и претендира заплащането му.

В съдебно заседание ищцата лично поддържа предявения иск и се моли за уважаването му. Настоява се, че от ангажираните по делото доказателства се установява наличието на договорна връзка между страните и възнаграждението по него. Счита се, че оттеглянето на пълномощията от адвоката не освобождават страната от задължението да заплати възнаграждението. Подчертава се, че фирмените документи са изготвени, поради което се дължи възнаграждение за извършената услуга. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата претенция. Твърди се, че цялото договорено между страните възнаграждение по бракоразводното дело от 400 лв. и 25 лв. за заплатена държавна такса е заплатено на 15.09.2022 г. Излага се, че заплатила сумата от 800лв. първоначално за водене на дело за развод по взаимно съгласие, но след промяна в обстоятелствата се договорили възнаграждението да се счита за заплатено по воденото дело за домашно насилие. Настоява се, че след съдебното заседание от 10.08.2022 г. и одобреното между страните споразумение, за което ответницата не осъзнавала последиците му, останала без защита и съпругът й упражнил физическо насилие спрямо нея. В тази връзка оттеглила и пълномощията от адвоката. Решила да подобрят отношенията си със съпруга си и да се 2 премести при него в чужбина, поради което подала молба за прекратяване на делото за развод и до съдебно заседание по това не се стигнало. Оспорва се твърденията за възлагане на работа на ищцата за изготвяне на документи за прехвърляне на дружествените дялове на съпруга й. Твърди се, че преговорите за това не са водени с нейно съгласие, както и че съпругът й не е подписвал подобни споразумение. Излага се, че не е била уведомена от адвоката за размера на сумата, която се дължи при изготвяне на книжа за сключване на такава сделка и не е изразявала съгласие за подготовка на документи от адвоката. Сочи се, че такива не са й били представяни, а отделно такива документи вече били подготвени от счетоводителя на фирмата й и не й били необходими. Моли се за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание ответникът лично оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Настоява се, че съобразно кореспонденцията между лицата, ищцата е поискала прекратяване на договорната връзка между тях, поради загубеното доверие по между им и се съгласила да й бъде заплатена сумата от 425лв. по бракоразводното дело.

Настоява се, че не дължи възнаграждение за подготовка на документи за промяна на обстоятелства по партида на дружеството, тъй като те били изготвени от счетоводителката й и такива не е получавала от ищцата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и видно от приложеното по делото пълномощно от 25.07.2022г., Р. Г. упълномощава адв. А. Г. да я представлява и защитава пред ВРС до окончателното му свършване във всички инстанции по дело за развод по взаимно съгласие по чл. 50 СК.

Не е спорно, че на 26.07.2022 г. страните са сключили договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство по дело по реда ЗЗДН и е заплатена сумата от 800лв., обективирана в договора, като заплатена в брой.

Въз основа на молба от 27.07.2022 г. от Р. Г. за защита от домашно насилие е образувано гр.д. № 9815/2023 г., 19 състав, издадена е заповед за незабавна защита на 28.07.2022 г., заповед за защита на 19.08.2022 г. и е приключило със съдебна спогодба.

Липсва спор, че на 28.07.2022 г. от Р. В. Г. срещу * е депозирана искова молба по реда на чл. 49, ал. 3 СК за прекратяване на брака по вина на съпруга, за което е образувано гр.д. №9938/2022 г., 16 състав.

Видно от молба от 22.08.2022 г. по гр.д. №9938/2022 г., 16 състав /л.41/, преди прекратяването на последното, което не се оспорва от страните, Р. Г. е оттеглила пълномощията си от ищеца адв. Г..

По настоящото дело са представени заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност А4 по отношение на „Генов 1974“ ООД за прехвърляне на дружествени дялове от * на Р. Г., Протокол на ОС на съдружниците от 10.08.2022 г., договор за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129 ТЗ от 10.08.2022 г., декларация съгласие, 3 декларация по чл. 129, ал.2 ТЗ вр. чл. 129, ал. 1 ТЗ, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР /л.21-31 от делото/.

По делото е представена електронна кореспонденция между страните, чиято автентичност не е оспорена и от която се установява, че между страните е водена кореспонденция относно подготовка на делото за развод, както и за документи за прехвърляне на дружествени дялове.

Видно от кореспонденцията на л. 61 от делото от 20.07.2022 г. ищцата е уговорила среща с ответницата, за да „донесе нещата за развода“.

Съгласно представената кореспонденция от 03.08.2022 г. /л.15/ при воденето на преговорите ищцата е уведомила ответницата, че съпругът й е съгласен на „2 коли и 10000 лв. срещу дяловете“. Видно от кореспонденцията на л. 16 от 09.08.2022 г., ищцата е уведомила ответницата, че ще подготви документите за фирмата, като в отговор е получила, че „той май няма да разпише нищо“. На 09.08.2022 г. е изпратено и копие от личната карта на ответницата.

Видно от представената извадка от вайбър кореспонденцията на л. 36 от делото от 18.08.2022 г. Р. Г. е заявила на ищцата, че след получени разяснения от трети лица останала без защита със сключване на споразумението по делото за домашно насилие и „нито Галин е подписал за фирмата, нито нищо“. В отговор /л.37/ ищцата обяснила, че * носи отговорност за действията си спрямо нея и че са дължими разноски в размер на 850 лв. за развода и 500 лв. за изготвяне на фирмените документи.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства – платежно нареждане от 15.09.2022 г., се установява, че на посочената дата /15.09.2022 г., Р. Г. е заплатила на ищцата А. Г. сумата от 425 лв., като в основание за превода е посочено изготвяне и подаване на молба за развод и държавна такса.

По делото от ответната страна е представен неподписан анекс от 22.07.2022 г. към дружествения договор, с който * прехвърля дружествените се дялове на Р. Г. /л.79/. Представено е и заявление А4.

От показанията на свидетеля Д. В. се установява, че последната в качеството й на адвокат, упълномощена от *, договаряла с ищцата Г. споразумение по дело заведено от Р. Г. срещу него. Ищцата била завела бракоразводното дело на Р. Г.. Договаряли имуществените отношения по повод развода, в т.ч. съпруга да получи две коли и 10000лв. срещу дружествените му дялове във фирмата. Установява се, че съпругата Г. не била съгласна, поради което не сключили споразумението. След нейния отказ * отказвал да подпише каквото и да е връзка с прехвърляне на дружествените дялове. * отказал свидетелката В. да му подготвя документите за фирмата им, тъй като ги подготвяла счетоводителката. Не била виждала документи подготвени от ищцата за прехвърляне на дружествените дялове. След постигане на споразумението по делото за домашно насилие се постигнало съгласие за прекратяване на бракоразводното дело и свидетелката пуснала молба за прекратяване.

4

От показанията на свидетелката В. И. се установява, че същата в качеството й на счетоводител на фирмата на Р. Г. и *, водела всички книжа на фирмата. През лятото на 2022 г. се повдигнал въпроса за прехвърляне на дружествени дялове, но * бил категоричен, че не иска да прехвърля дяловете си. Изготвила анекс, който той отказал да подпише. * поставял различни условия за прехвърляне на дяловете си във фирмата, в т.ч. срещу 10000лв., но Г. не била съгласна и след това той отказал да прехвърля дяловете си.

Съдът въз основа на така установеното от фактическа страна, достигна до следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 36, ал.1 от ЗА вр. чл. 286 ЗЗД за установяване на дължимостта на неизплатено адвокатско възнаграждение по бракоразводно дело, водено по исков ред и договор за правно обслужване за изготвяне на книжа за промяна на обстоятелства на собствено на ответника търговско дружество в търговския регистър.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на възнаграждение срещу изпълнение на поръчка, възложена с договор за предоставяне на юридически услуги, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.