Решение № 4309 от 14.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4309 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. М.ОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. М.ОВА Административно наказателно дело № 20211110212601 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата редакция към датата на образуване на производството/.

Образувано е по жалба на Д. Л., ЕГН **********, чрез адв. Й. А. от АК - Варна, срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-009541 от 18.05.2021 г., издадено от началник на група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации и правните изводи на административнонаказващия орган, като счита, че не е осъществил състава на вменените му административни нарушения, доколкото процесното пътнотранспортно произшествие не е реализирано с неговия лек 1 автомобил. Сочи се, че при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя не е бил осигурен превод на български език, с което е нарушено правото му на защита. Твърди се, че АУАН не е съставен в присъствието на „двама други“ свидетели в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, както и че не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 9 от ЗАНН, изразяващи се в отразяване на пълно и ясно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са били извършени, и в посочване на имената, точните адреси и ЕГН на лицата, претърпели вреди от нарушението. Също така се сочи, че актът е съставен извън срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Развиват се доводи за неправилна правна квалификация на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли се за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените разноски по делото. Алтернативно, моли се за редуциране на наложената глоба по пункт втори от НП до предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител адв. В. Я. от АК - Варна, който по изложените в жалбата съображения моли за отмяна на оспореното НП и за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по същество на делото.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.04.2021 г. св. С. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР съставил АУАН сер. АА бл. № 950679 против жалоподателя Д.

Л. за това, че на 25.10.2020 г., около 10:50 часа, в гр. София като собственик на лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ... не може да посочи от кого се е управлявал автомобилът по бул. „Рожен“, с посока на движение от надлез „Надежда“ към кв. „Илиянци“, като срещу бл. 32 поради несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя реализира ПТП с паркиран лек автомобил марка „Дачия“ с рег. № ..., след което напуска мястото без да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи. Посочените фактически констатации актосъставителят квалифицирал като нарушения по чл. 188, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил 2 съставен в присъствието на нарушителя и на двама свидетели на неговото съставяне, бил подписан от същите и от актосъставителя, като екземпляр от него бил връчен на нарушителя. Последният вписал като възражение в акта, че не е съгласен с него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН от началник на група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ било издадено и обжалваното наказателно постановление № 21-4332-009541 от 18.05.2021 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му били наложени „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 13.08.2021 г., а на 19.08.2021 г. жалбата срещу него била подадена по пощата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства показанията на свидетелите И. А. П., С. К. Я., В. И. З., М. В. Ж., С. А. Д.

(частично), писма-справки от ОПП-СДВР, копие на дневник регистър за ПТП, справка от централна база на АИС КАТ за МПС с рег. № ..., писмо от ЗАД „Армеец“, копие на заявление за обезщетение, писмо-справка от Районен център 112 - София към Дирекция „Национална система 112“ при МВР, протокол за ПТП бл. № 1811704 (рег. № 10789) от 26.10.2020 г., справка картон на водача Д. Л., декларация от Д. Л., копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно заеманата длъжност от наказващия орган, ведно с акт за встъпване в длъжност, копие на Заповед № 513з-586/26.01.2017 г. на директора на СДВР относно заеманата от актосъставителя длъжност, копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган и един брой оптичен носител CD-R, съдържащ електронни картони на инцидента и 1 бр. звукозапис на телефонен разговор с И. Богданов от 26.10.2020 г.

По делото има приложени писмени сведения от св. И. П. и 2 броя докладни записки, изготвени от св. В. З. и ЕС.. Доколкото в тези писмени 3 документи по същество се съдържат показания на посочените лица, само че дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмена форма, съдът счита, че тези документи не съставляват нито писмено, нито гласно доказателство по смисъла на ЗАНН и НПК. Във връзка с това, че докладната записка не представлява годно доказателствено средство има редица съдебни решения, включително и на ВКС (Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО). Поради това не следва да бъдат подлагани на анализ писмените сведения от св. И. П. и изготвените докладни записки, а единствено, с оглед наличието им по делото, следва да се приеме, че такива документи съществуват.

Съдът не кредитира приложената като писмено доказателство по делото декларация, подписана от св. С. Я., доколкото последната в разпита си пред съда заявява, че е неграмотна, не може да чете и пише и че не е написала текста в декларацията, а само й било казано да се подпише отдолу.

Впечатление прави и обстоятелството, че на всяко място в декларацията, на което е посочена част от регистрационния номер на лекия автомобил марка „Опел“, същата от „7689“ е поправена на „7682“. Доколкото от показанията на св. Я. безспорно се установява, че същата не е написала текста в декларацията и не го е прочела, като няма данни да се е запознала с него по друг начин, то съдът изключи декларацията от доказателствената съвкупност по делото.

Настоящият съдебен състав дарява с доверие показанията на свидетеля И. П., намирайки ги за обективни, последователни, логични и непротИ.речиви, като няма основание съдът да се съмнява в тяхната достоверност. Този свидетел, заедно със собственика на ударения автомобил И. Богданов и двама полицейски служители, на 26.10.2020 г. - денят, следващ този на извършване на нарушенията, е присъствал на мястото на ПТП и е видял ударения лек автомобил марка „Дачия“ с рег. № ..., като детайлно описва щетите по него. Освен това, свидетелят П. заявява, че е гледал видеозапис от камерите на магазин, намиращ се в близост до ударения автомобил, като в детайлни описва механизма на настъпване на процесното ПТП между паркирания автомобил и автомобила марка „Опел“, както и напускането на мястото на ПТП от страна на водача на автомобила „Опел“, като показанията му кореспондират с тези на св. С. Я., която се явява пряк очевидец на произшествието.

4

Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля С. Я., която е станала свидетел - очевидец на процесното ПТП. Показанията на св. Я. са обективни, логични и непротИ.речиви, като дават информация на съда относно механизма на настъпване на ПТП и развилите се събития на следващия ден.

От показанията на Я. също така се установява, че същата е неграмотна, съответно нито собственоръчно е попълнила декларацията, приложена по административнонаказателната преписка, нито я е прочела, а единствено се е подписала под попълнения текст.

От показанията на св. В. З. става ясно, че същият е изготвил докладна записка във връзка с процесното ПТП, установяват се обстоятелствата около мястото на ПТП, механизма на настъпването на последното, наличието на материални щети по автомобила марка „Дачия“ и напускането на мястото на ПТП от другия водач.

Съставът на съда кредитира и показанията на свидетеля М. Ж., които макар и лаконични, намират опора в съставения от и предявен на св. Ж. протокол за ПТП. В разпита си пред съда св. Ж. твърди, че няма конкретен спомен за случая, но все пак заявява, че е посетил мястото на ПТП в района на бул. „Рожен“ и че реализиралият произшествието водач е напуснал мястото.

Съдът дарява с доверие и свидетелските показания на актосъставителя С. Д., намирайки ги за обективни, последователни и непротИ.речиви. От същите се установяват обстоятелствата около съставянето на процесния АУАН, включително и факта, че актосъставителят не е очевидец на констатираните нарушения, а е съставил акта въз основа на докладна записка, декларация и протокол за ПТП. Съдът обаче не дава вяра на тази част от показанията на св. Д., в която той твърди, че декларацията от С. Я., съдържаща данни за автомобила, реализирал ПТП, е била написана собственоръчно от нея, тъй като по делото безспорно се установи, че св. Я. е неграмотна.

За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени доказателства.

5

Настоящият съдебен състав изгради своите фактически изводи и въз основа на приложеното по делото веществено доказателство - оптичен носител CD-R, съдържащ електронни картони на инцидента и 1 бр. звукозапис на телефонен разговор с И. Богданов от 26.10.2020 г.

Съдържанието на звукозаписа е възпроизведено в протокол от 22.06.2022 г. след изслушването му в съдебно заседание от същата дата. От изслушания звукозапис се установява съдържанието на телефонния разговор със собственика на ударения лек автомобил марка „Дачия“, който сигнализира за настъпилото произшествие и дава информация относно мястото на последното. Също така се установява, че има един свидетел - очевидец на инцидента (св. С. Я.), който не е видял целият регистрационен номер на напусналия мястото на ПТП лек автомобил, но е заявил, че се касае за автомобил марка и модел „Опел Корса“, а част от регистрационния му номер бил „...“ или „...“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на 7-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.