Решение № 536 от 08.05.2025, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 10/2024
- Вид
- Решение № 536
- Подписан
- 08.05.2025
- В сила
- 27.05.2025
- Състав
- Трифон Пенчев Славков
Цитирани разпоредби
- чл.344 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.352 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.61 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69, ал.2 · Закон за наследството
- чл. 72 · Закон за наследството
- чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 203 · Закон за устройство на територията
- чл.40, ал.1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 536 гр. Горна Оряховица, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120100010 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 346 и следващите от ГПК – втора фаза на делбата.
С влязло в сила Решение № 398 от 03.06.2024 г., постановено по гр. дело № 10/2024 г. по описа на ХІІI- ми граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, а именно:
- недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. ***, представляващ апартамент ***, състоящ се от стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор, тераса, дрешник, със застроена площ от 76,65 кв. м., с прилежащо избено помещение № 7, с полезна площ 5, 83 кв.м., при съседи: от дясно А.С.А., от долу В.К.А., от горе Б.Й.Б., който имот се намира в сграда разположена в УПИ I-кв. 102 по регулационния и кадастралния план на гр. С., съгласно скица № № 689/9199 от 17.11.2023 г. издадена от Община С..
- недвижим имот, находящ се в село Н., общ. С., представляващ дворно място цялото с площ от 2000 кв.м., парцел IV-135, в квартал 41 по плана на с.Н., заедно с построените в него къща и стопански постройки, при граници: улица, И.Д.К., С.Д. и К.К., който имот е издадена Скица рег.№690/9200 от 17.11.2023год., от Община С., и е разположен в УПИ XI-154, в квартал 30, с площ от 2000 кв.м. по регулационния и кадастралния план на с.Н., Ул.рег. утвърдена със Заповед №1286 от 25.10.1991 год., Дв.рег. утвърдена със Заповед №1286 от 25.10.1991 г., при следните квоти:
- 3/8 идеални части за Д. З. З.,
- 5/8 идеални части за П. З. П..
По отношениена следните съсобствени недвижими имоти, всички 1 находящи се в землището на с.Н., общ. С., обл. В. Т. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени Заповед РД-18-1300/16.07.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно:Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***, е допусната съдебна делба между съделителите при следните квоти: 1/2 идеални части за Д. З. З. и 1/2 идеални части за П. З. П..
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
1. По извършване на делбата: Във фазата на извършването на съдебната делба съсобствеността между лицата, имащи право на дял от имотите, допуснати до делба при квотите, определени с влязлото в сила решение по чл.344 ГПК, се прекратява чрез способите по чл.349 ГПК, чл.352 ГПК, чл.353 ГПК или чл.348 ГПК. Изборът на способ за извършване на делбата, зависи от формираните дялове и броя на съделителите, като приоритет следва да има онзи способ, който ще осигури на всеки съсобственик получаване на реален дял от съсобственото имущество, а само по изключение, когато имотът не може да се раздЕ. удобно, той се изнася на публична продан (арг. от чл.69, ал.2 ЗН). За постигане на тези цЕ. е допустимо съчетание между два способа за извършване на делба.
Така следва да се постъпи, когато до делба са допуснати съществено различаващи се по вид и стойност имоти и не е възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите, но в делбената маса има достатъчно еднородни обекти, които да се разпределят между съделителите с приблизително съответстващи на стойността им дялове.
По отношение на тези имоти следва да се осигури получаване на реален дял чрез способите по чл.352 ГПК или чл.353 ГПК, а имотите от различен вид, следва да се изнесат на публична продан (така Решение № 7/27.01.2016 г. по гр. д. № 4711/2015 г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 131/04.12.2018 г. по гр.д. № 4015/2017 г. на I Г.О. на ВКС).
Ето защо следва да се приложат два отделни способа за извършване на делбата. Основанията за това са следните: 1. Различният вид и предназначение на допуснатите до делба имоти – два жилищни имота и четири броя ниви земеделски земи; 2. съсобствениците имат различни квоти в съсобствените имоти – земеделски земи и жилищни имоти. Това налага въпросът за способа за извършване на делбата да се реши отделно за всяка от делбените маси.
По извършване на делбата на жилищни имоти:
Съгласно заключението по задача № 1 на приетата по делото съдебнооценителна и техническа експертиза допуснатите до делба апартамент № 7 на трети етаж, находящ се в гр. С., ул. ***, както и дворно място, находящо се в с.
Н., общ. С., цялото с площ 2000 кв. м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, която към момента е негодна за ползване за жилищни 2 нужди (заключение на вещото лице по задача 5 на приетата експертиза), са неподеляеми. От тези имоти не могат да се обособят самостоятелни обекти съобразно броя и правата на съделителите. Разпределение и функционално предназначение на помещенията, от апартамента и дворното място с построената в него къща и стопански постройки, не могат да се обособят две или повече жилища по смисъла на чл.40, ал.1 ЗУТ, както и по смисъла на чл.
201,а л. 2, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от ЗУТ. Предвид липсата на възможност за обособяване на реални части от имота, не е възможно делбата да се извърши така, че всеки от съделителите да получи самостоятелен дял от делбеното имущество по реда на чл.352 ГПК или чл.353 ГПК. Освен това, от страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатите до делба недвижими имоти на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че те са неподеляеми. Неподеляемостта на имота и липсата на надлежни възлагателни претенции на основание чл. 349 ГПК налага приложение на способа по чл.348 ГПК – изнасяне на имотите на публична продан.
По отношение оценката на допуснатите до делба недвижими имоти, съдът е приел заключение по допусната съдебно-оценителна и техническа експертиза на вещото лице С. Г., с което е дадена пазарна стойност на процесния имот, находящ се в гр. С. в размер на 49 350 лева и за имота в с. Н. в размер на 29 410 лева. С оглед посоченото имотите следва да бъдат изнесени на публична продан като бъде постановено съделителите да получат дял от стойността на апартамента и къща с дворно място, съответна на притежаваните идеални части.
По извършване на делбата на земеделските земи:
Съгласно заключението по задачи № 1 и 2 от приетата по делото съдебно-оценителна и техническа експертиза земеделски земи – ниви, всички находящи се в землището на с.Н., общ. С., обл. В. Т. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени Заповед РД-18-1300/16.07.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно:Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор *** са неподеляеми съобразни изискванията на чл. 72 от ЗН и правата на страните.
Така броят на допуснатите до делба имоти в тази делбена маса е равен на броя на съделителите, чийто права са равни. В тази хипотеза по правило делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, но съдът счита този способ в случая за неудобен. Мотив за посоченото е, че съделителят П. З. П. е изразил желание да получи по-големия дял, като заплати разликата от 2046 лв. – уравнение на стойността на дела на съделителя Д. З..
С оглед изложено, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на апартамента и къщата с дворно място на публична продан, както и разпределение на нивите между съсобствениците, като П. З. П. получи 3 поземлени имоти- ниви с идентификатори *** и ***, с обща стойност на дела 9637,00 лв., а Д. З. З. получи поземлени имоти-ниви с идентификатори*** и ***, с обща стойност на дела 7591, 00 лева с парично уравнение на дела си от 2046 лв.
ІІ. По отношение на претенциите по сметки:
По претенцията на съделителя П. З. с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД:
Касае се за претенция за припадащата се част от извършени подобрения от П.
З. П. в делбения имот през 2023-2024 г. Ищецът е претендирал подобренията като необходими и полезни разноски с твърдението, че са извършени поради започналото саморазрушаване на постройката-къщата, построена в дворното място в с. Н.. Изразяват се в поправка/пренареждане на покрив с подмяна на негодни цигли – 50 кв.м., закупуване на 800 броя цигли, качване на цигли, шпакловане на стени – 115 кв.м., грундиране на стени – 115 кв.м., шкурене и грундиране на дървена дограма на цялата къща,разчистване на помещенията и подготовка за извършване на ремонта и изхвърляне на строителни отпадъци, всичко на обща стойност 8 054,30 лв. Претендира от съдЕ.телката Д. З. приспадащата се съобразно делът й част от разходите в размер на 3020,36 лв.
Ответницата Д. З. оспорва подобренията, посочвайки, че е ходила на място в къщата, като заварила имота с обрасъл двор и без следи от извършените ремонти, а къщата необитаема.
По отношение на исковете за заплащане на извършените подобрения:
Под “разноски” се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на съсобственика-ищец и което е отишло за вещта, с което се е увЕ.чило имуществото на останалите съсобственици.
Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/ ППВС № 6/74 г., т.6. Отчита се дали вследствие действията на владелеца се е достигнало до увЕ.чаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае запазването им.
Като подобрения на вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил – решение № 520/22.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г., ВКС, ІV г.о.
В този смисъл поправка/пренареждане на покрив с подмяна на негодни цигли – 50 кв.м., закупуване на 800 броя цигли, качване на цигли, шпакловане на стени – 115 кв.м., грундиране на стени – 115 кв.м., шкурене и грундиране на дървена дограма на цялата къща,разчистване на помещенията и подготовка 4 за извършване на ремонта и изхвърляне на строителни отпадъци увЕ.чава полезните качества на вещта и е било необходимо нововъведение. Видно от обстоятелствената част на отговор 4.3 от съдебно-оценъчната техническа експертизата е, че стойността на извършените разноски според заключението на вещото лице възлиза на общо 5 554,00 лв.
Относно възражението на ответника Д. З., че подобренията не са били извършени, съдът намира за неоснователно. Видно от фотоснимките приложени към експертизата и заключението на вещото лице е, че подобренията са извършени, същите са били наложителни с оглед увЕ.чаване полезните свойства на вещта. Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността.
Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията може да иска от другия съсобственик само сумата, която се припада на неговия дялове.
Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при които са извършени подобренията и от условията, при които съсобственикът-подобрител, е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК.
В случая ответницата се е противопоставила на извършените подобрения, поради което правоотношението следва да се уреди съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 ЗЗД.
Отговорността е до размера на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота /останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увЕ.чила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота/ - Решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д.