Решение № 3655 от 03.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3655 гр. Пловдив, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330118861 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против М. В. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. "М" ****, ИТН:***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 1330,09 лева през периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 80,54 лева - лихва за периода 02.12.2021 г. – 13.10.2022 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7251/18.10.2022 г. по ч.гр.д. № 14774/22 г. на 1

ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът лично е подал отговор, с който оспорва исковете. Търсената сума не била формирана на база действителните показания на изразходваната ТЕ за парно и топла вода. Оспорва да е налице реално потребление на ТЕ за такава сума. Дружеството не предлагало способ за доброволно уреждане на отношенията и разсрочено плащане, за да не нарастват сметките, вкл. с доп. разноски.

Предвид предоставената правна помощ – в срок е постъпил отговор и от служебния защитник, с който оспорва исковете, в т.ч. – качеството на потребител на ТЕ. Липсвали док. за дължимост на търсените суми – фактури не били представени.

Определената за плащане ТЕ била в несъответствие със ЗЕ, като формулата по т.6.1.1. от Методиката към Наредбата била отменена от ВАС. Ответникът не дължал търсените суми, т.к. ищецът не отчел индивидуалното му потребление, съобразно показанията на намиращите се в имота изм. уреди. Според представено уведомително писмо от дружеството за топлинно счетоводство, била извършена проверка на уреди за друг адрес, поради което за исковия период ищецът определил за плащане суми за ТЕ, въз основа на показания на уреди, намиращи се в чужд имот. Акцесорните претенции също били неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква 2 по силата на закона. Възраженията в ОИМ в обратна насока не се споделят.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в гр.

П, ул. "М" ****. Собствеността за ответника се доказва от приетия НА за дарение от *****/, както и от справката по лице за извършени вписвания на СВ – Пловдив /въпросът принципно и не се оспорва от ответника в подадения от него ОИМ/. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към ИМ документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

Позоваването в ОИМ и ПЗ на Решение № 7276 от 03.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о., е неоснователно. Няма данни същото да е влязло в сила – не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС, като същевременно - процесният период предхожда датата на постановяването му, а съобразно чл. 195, ал. 1 АПК, решението има действие занапред.

По делото е прието заключение на СТЕ /л.114-119/, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление и БГВ за имота на ответника. АС, обслужваща жилищния блок, е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало 3 не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.

Технологичните разходи в размер на 3,344449 MWh са за сметка на ЕВН. В имота на ответника имало монтирани 5 бр. отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление; преминавала и щранг лира с мощност 1320 W, която не била снабдена с уред за отчет; имало монтиран 1 бр. водомер за топла вода за ежемесечно визуално отчитане.

Посочено е, че в процесния период за имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7, вр. с т. 6.5. от Методиката – за 1 бр. щранг лира по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло; по максимална мощност на отоплителните тела тип радиатор и за 1 бр. лица по 140 литра на денонощие за БГВ, поради неосигурен достъп за отчет на уредите. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, са извършвани в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът кредитира заключението като ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на поставените му въпроси.

Следователно, установява се, че за процесния период ТЕ за отопление и БГВ за имота на ответника са били начислени служебно по максимални стойности, поради непредоставен достъп за отчет на измервателните уреди. В процеса обаче не бяха ангажирани доказателства за наличието на предпоставки за начисляване по този ред, при лежаща върху ищеца док. тежест, съгл. чл. 154, ал. 1 ГПК.

В чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е – РД – 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /Наредбата/ е уредено задължението на клиентите за осигуряване на достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имотите си на представителите на топлопреносното предприятие и/или фирмата за дялово разпределение за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода, и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Съгл. чл. 70, ал. 3 от Наредбата, редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и в публично известните общи условия по чл. 150 ЗЕ, като според чл. 70, ал. 4 от Наредбата - на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от Приложението по чл. 61, ал. 1 /Методиката/ като отоплителни тела без уреди, а ТЕ за БГВ се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 /при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие/.

Съгл. чл. 25 ОУ на топлопреносното предприятие, в случаите, когато уредите не са отчетени поради неосигуряване на достъп от купувача, разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от търговеца по реда на чл. 70, ал. 4 от Наредбата. В чл. 51 и чл. 52 ОУ е регламентирано задължението на купувача за 4 осигуряване на достъп, като съобр. чл. 52, ал. 3 ОУ, продавачът следва да отправи писмено искане за осигуряване на достъп със срок не по-малък от три работни дни преди датата на осигуряване на достъп. В случая, в процеса няма доказателства, че до ответника през процесния период е било отправено такова писмено искане за осигуряване на достъп, респ. имотът да е бил посещаван от представители на топлопреносното предприятие и/или фирмата за дялово разпределение за отчитане на показанията на уредите, но ответникът да е отказал/неосигурил такъв.

Тук следва да се отбележи, че по делото /ИМ и в хода на процеса/ не са и заявявани твърдения - достъп до имота да не е бил осигуряван /вкл. след приемане на СТЕ/, като в ИМ се поддържа, че ТЕ е начислена на база показания на уредите, което се опровергава от ангажираните от самата страна доказателства. В този смисъл, при липса на твърдения за наличие на предпоставки за начисляване, поради неосигуряване на достъп, указания по чл. 146, ал. 2 ГПК не са били дължими, т.к. за установяване на единствените твърдения в ИМ за начислена и остойностена ТЕ на база показания е било поискано и допуснато изготвяне на СТЕ, чието заключение обаче не е в подкрепа на твърденията на ищеца в ИМ /след приемането му вкл. не е имало искане за събиране на доп. доказателства/.

В тази връзка - само на база посоченото от ВЛ в СТЕ, че начисленията са извършени служебно – поради неосигурен достъп за отчет, не може да се приеме, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури такъв. В устния си доклад пред съда /л.120/ ВЛ посочва, че тази информация е получена от топлинния счетоводител.

За установяване на обстоятелствата около неосигуряването на достъп за отчет на измервателните уреди не са необходими специални знания. Доказването на тези факти се извършва чрез други док. и док.средства, в т.ч. за спазена процедура по чл. 52, ал. 3 ОУ. При липсата им, следва да се приеме, че не се доказва да са били налице предпоставките за служебно начисляване, като за ищеца не е възникнало правото по чл. 25 ОУ, респ. чл. 70, ал. 4 от Наредбата – за имота на ответника да бъде начислена ТЕ по реда на т. 6.5 от Методиката – като отоплителни тела без уреди, а ТЕ за БГВ – при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие /в т.см. Решение № 355 от 14.03.2024 г. по в.гр.д. № 2395/2023 г. на ПОС, VII гр.с./.