Определение № 314 от 30.03.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Перник, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500150 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Ц.П. срещу Разпореждане № 16718 от 21.11.2022г. по ч. гр. д. № 5576/2022г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „АСВ“ ЕАД срещу А. В. С. за сумата над 326,83 лева до пълния предявен размер от 469,01 лева – мораторна лихва за забава от 26.07.2018г. до датата на подаване на заявлението и за сумата за главница над 822,80 лева до пълния предявен размер от 883,61 лева – общ размер на кредита и еднократна такса.

В жалбата се твърди, че заповедното производство е едностранно, като законът е предвидил възможност да се оспорят твърденията по заявлението от длъжника чрез депозиране на възражение след получаване на заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК. Сочи се, че целта на заповедното производство е да се провери дали длъжникът ще оспори вземането, предмет на заповедното производство, и при липса на постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, да се избегне исковият процес, целящ установяван съществуване на вземането, както и събирането на доказателствата за съществуването и размера на вземането, за което страните спорят. Счита за безспорно, че съдът следва да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи още на етап заповедно производство, но в случая отказът за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по посочените причини, са неоснователни. Сочи се още, че обезщетението за забава е дължимо в размер на законната лихва за забава, която е определена по силата на закона, а не произтича от договорна уговорка между страните. По тези съображения жалбоподателя счита, че не може да се прави извод за неравноправност на клаузата, 1 предвид нейната прекомерност, като счита, че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, като това следва да стане в евентуално исково производство. Колкото до договорната клауза за заплащане на такса ангажимент, жалбоподателят излага подробни съображения, считайки за неправилен извода на районния съд за неравноправност на същата. По изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и произнасяне по същество от настоящата инстанция.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна/частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. № 5576/2022г. по описа на Районен съд – гр.

Перник, е образувано по заявление по чл. 410 ГПК с рег. № 21527/26.10.2022г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Ц.П. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. В. С., с адрес: *** за следните суми: 883,61 лева – главница, 284,56 лева – договорна лихва за периода от 26.07.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, както и за законна лихва, дължима от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.

С Разпореждане № 15663 от 27.10.2022г., Районен съд – гр. Перник е оставил без движение заявлението, подадено от „АСВ“ ЕАД, като е намерил, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127 т. 3, 4 и 5 от ГПК. Съдът е посочил, че от приложения договор за потребителски кредит се установява, че на длъжника е отпусната сумата от 822,80 лева, а със заявлението се претендира главница в размер на 883,61 лева. Същевременно, в т. 12 от заявлението е било уточнено, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 921,54 лева. В тази връзка, неясно за заповедния съд е останало обстоятелството как е формирана претенцията по заявлението, след като надвишава сумата по договора за кредит. На следващо място, заповедният съд е указал на заявителя, че следва да уточни как е формирана претенцията по заявлението за обезщетение за забава в размер на 469,01 лева и върху каква главнивца е изчислено, като съобрази, че такава по чл. 33 ал. 2 от ЗПК може да бъде само в размер на законната лихва.

С молба рег. № 22224 от 04.11.2022г., заявителят е уточнил, че правилно в заявлението е посочена главница в общ размер на 883,61 лева, тъй като на основание чл. 7 от Договора за заем общия размер на кредита е в размер на 822,80 лева за закупуване на стоки и 98,74 лева еднократна такса, която се финансира от Кредитора е си плаща на вноски, съгласно месечния погасителен план, предвид което общия размер на главницата е в размер на 921,54 лева. Уточнил е, че със заявлението, заявителя претендира сумата от 883,61 лева от общо дължимите като главница 921,54 лева.

С Разпореждане № 16262 от 11.11.2022г., районният съд отново е оставил без движение производството по делото, като е дал указания на заявителя, съгласно които последния следва в табличен вид да уточни каква е чистата главница, която се 2 претендира от длъжника, предвид посочените два компонента, и от коя сума се претендира частично вземане от длъжника, както ида представи изчисления относно соченото обезщетение за забава за сума от 469,01 лева – върху какъв размер на главница и за какъв период е изчислена, като съобрази, че такава по чл. 33 ал. 2 ЗПК може да бъде само в размер на законната лихва.

С молба от 17.11.2022г. заявителят отново е уточнил вземането си за главница, посочвайки, че размера на главницата е съставен от размера на чистата главница – 822,80 лева плюс 98,74 лева – еднократна такса. Колкото до лихвата за забава, заявителят е уточнил, че същата е начислена на основание чл. 86 ЗЗД, като е посочил, че с Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ. бр. 106 от 23.12.2014г.), в сила от 01.01.2015г., като съгласно ал. 1, се определя годишен размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта; ал. 2.

Дневния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 и ал. 3 лихвения процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие.

Заявителят е уточнил още, че лихвата за забава е начислена от 26.07.2018г. до датата на входинране на заявлението в съда (без периода 13.03.2020г – 14.07.2020г.) като от страна на Кредитора е начислена лихва до датата на цесия (29.10.2021г.) в размер на 361,17 лева и при цедента след датата на цесия е начислена лихва за забава в размер на 107,84 лева.

С обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че заявлението не следва да се уважава за главницата над 822,80 лева до пълния предявен размер от 883,61 лева – общ размер на кредита и еднократна такса, като е приел, че претендираното вземане за еднократна такса, която се финансира от кредитора и се плаща на вноски, съгласно месечния погасителен план, не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставена от заемодателя. Поради това е приел, че претендирането й противоречи и на забраната на чл. 10а ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия за управление на кредита. Досежно претенцията за присъждане на законна лихва за забава за сумата над 326,83 лева до пълния предявен размер от 469,01 лева за периода от 26.07.2018г. до датата на подаване на заявлението, заповедният съд я е намерил за неоснователна, доколкото същата била изчислена от съда по правилото на чл. 162 ГПК върху претендираната главница от 822,80 лева за съответния период. Заповедният съд се е аргументирал и с това, че съдът извършва проверка дали молбата не противоречи на закона, а такъв закон е чл. 33 ал. 2 от ЗПК, според който обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Поради това е приел, че тази клауза от договора е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. Съдът се е позовал и на Решение на СЕС от 14.06.2012г. по дело № С-618/10, с което е дадено задължително тълкуване, съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

С разпореждане № 1870 от 17.02.2023г. районният съд е изпратил частната жалба, ведно с делото, за произнасяне на Окръжен съд – Перник, като в разпореждането си заповедният съд, в разрез с установените нормативни правила (от една страна доколкото лишава заявителя от възможността да се запознае с пълните мотиви за отхвърляне на заявените му претенции, респ. го поставя в невъзможност да 3 осъществи в цялост защитата си и от друга страна– доколкото в закона не е предвиден ред за излагане на мотиви пред въззивна инстанция от първоинстанционния съд), е изложил допълнителни мотиви за отхвърляне на част от заявените претенции, като е доуточнил, че при отхвърлянето им се е ръководел от приложимото право и постановената от СЕС съдебна практика, посочена в съдебния акт. Посочил е, че е налице и последваща такава, съгласно която националният съд трябва служебно да прецени неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/813, е в резултат от това да остави без приложение клаузите, които е квалифицирал като неравноправни, за да се породят задължителни последици за съответния потребител, освен ако последният се противопостави на това (Решение от 30 юни 2022г. Профи Кредит България (служебно прихващане в случай на неравноправна клауза) С-170/21, EU:С2022:518, т. 30 и 31). Съдът е посочил още, че когато е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подкрепа на съображенията си, съдът е посочил и практика на СЕС – Определение на Съда от 17.01.2023г. по дело С-379/21 по преюдициално запитване, отправено от СРС по тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. В заключение съдът е посочил, заявителите по конкретни дела, независимо от дадените указания, не посочват главницата, върху която изчисляват претенцията за законна лихва, което водело до извод (на база професионален опит), че отхвърлената от съда и обжалвана от страната част от претенцията за обезщетение за забава се начислява и върху суми, които не се претендират, поради установената съдебна практика, че те се основат на недействителни клаузи.

Преди да се произнесе по наведените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. Искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. Искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. Искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. Длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р. България и 5. Длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р. България.