Решение № 6904 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6904 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100504438 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №1907 от 02.02.2024г., постановено по гр.дело №22808/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат 000696327, да заплати на "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД сумата от 9450.01 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди на М П С м а р к а "БМВ", модел "М850И", рег.№********, при ПТП, настъпило на 14.03.2022г. в гр.София, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2262.00 лв., сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/, с Булстат 000696327, чрез процесуален представител юрисконсулт П.Т., с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло решение №1907 от 02.02.2024г., постановено по гр.дело №22808/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав. Инвокирани са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Излага се още, че неправилно СРС е приел за доказано, че щетите по процесния автомобил са вследствие на преминаване през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, част от общинската пътна мрежа. Оспорва се приетият от първоинстанционния съд механизъм на настъпилото ПТП. Твърди се, че за установяването на тези обстоятелства е представен по делото 1 протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е съставен от служител на КАТ-СДВР, който не е бил пряк очевидец на настъпилото ПТП. В тази връзка се излага, че по делото не е установено по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило на мястото, посочено от ищеца, съответно не е доказан механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Поддържа се още, че първостепенният съд е пренебрегнал релевираното в писмения отговор възражение за липсата на материално-правна легитимация на ответника да отговаря досежно претендираните от ищеца вреди, които са причинени о т пропадане в шахта, която се стопанисва от "Софийска вода" АД. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения осъдителен иск. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание е представен списък по чл.80 ГПК. Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, чрез процесуален представител адв.Ал.Б. депозира писмен отговор, в който се взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1494.00 лв. с вкл.ДДС. С молба от 22.10.2025г. се прилага списък по чл.80 ГПК.

Предявен е от "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат 000696327, осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД срещу СО осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника – въззивник в настоящото производство - СО се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Уважаването на иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника 3 работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна.

В конкретния случай от приетия пред СРС протокол за ПТП №1795292 от 14.03.2022г., съставен от длъжностно лице при СДВР след посещение на място, се установява, че на същата дата около 14.45 часа лек автомобил марка "БМВ", модел "М850i", с рег.№********, се движил в гр.София по ул."Станислав Доспевски" и след кръстовището с бул."Владимир Вазов" превозното средство реализира ПТП като попада в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка в участъка на улична шахта, в резултат на което са причинени щети по лекия автомобил, описани в протокола – предна броня, калник, врата, радиатор и джанта.

В случая не се спори между страните относно обстоятелството, че ул."Станислав Доспевски", находяща се в гр.София, е общински път.

Видно от представените пред СРС доказателства, за претърпените и декларирани от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил за ремонт на щетите по увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 9435.01 лв., с преводно нареждане от 27.04.2022г.. Този факт не е спорен и се установява от събраните по делото доказателства.

В заключение, настоящият състав намира, че след като е налице плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца по валиден договор за застраховка, от този момент за него възниква суброгационното право по чл.410, ал.1 КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото, до размера на платеното обезщетение, при установяване елементите от фактическия състав на деликта: вреда, противоправност, причинна връзка и вина.

На следващо място неоснователни са и възраженията на въззивника-ответник СО, че не е установен механизма на произшествието и причинната връзка на вредите с него. Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за недоказаност на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно на общински път. Това обстоятелство се доказва от представен протокол за П Т П №1795292 от 14.03.2022г., който представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, въз основа на съставена докладна записка от мл.автоконтрольор, който е посетил мястото на ПТП, а не се е доверил само на разказа на водача. Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в 4 този документ. Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В посочения смисъл е последователната практика на съдилищата отразена в решение №24 от 10.03.2011г. по т.д. №444/2010г., Т.К., І Т.О. на ВКС, решение №98/25.06.2012г. по т.д. №750/2011г. на ВКС, Т.К., II T.O., решение №43/15.03.2011г. по т.д. №414/2010г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. и др.). В случая автентичността на протокола за ПТП, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по който е съставен акта не са оспорени по предвидения в закона ред - в производство по реда на чл.193 ГПК. При липса на надлежно оспорване материалната доказателствена сила на протокола следва да бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. Следва да се посочи, че механизмът на произшествието може да бъде установен с всички допустими доказателствени средства в хода на производството, като ищецът е провел доказване в тази посока освен със САТЕ и с разпита на свидетел - водача на МПС – А.