Определение № 3038 от 22.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3038 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110145428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника, с която моли за изменение/допълване на определението от 10.12.2025г., като бъдат присъдени разноски на ответника за адв. възнаграждение от 1000лв. Посочва се, че има право на такова, което е доказано.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага доводи за неоснователност.

Моли за присъждане на процесуалния му представител на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 800лв.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Производството е образувано по искова молба М. С. срещу А. Я., с която се претендира парично вземане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Я. чрез Еднолично адвокатско дружество „А. Я.“, като е поискано присъждане на разноски за адв. възнаграждение. Приложен е договор за правна защита между едноличното адвокатско дружество и А. Я., в качеството на клиент, за възлагане и осъществяване на правна защита по настоящото дело, за което се заплаща адв. възнаграждение от 1000лв. (л. 92).

С определение от 10.11.2025г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2025г.

На 10.12.2025г. е постъпила молба от ищцата, с която прави оттегляне на иска и моли за прекратяване на производството, като с определение от 10.12.2025г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК. Препис от определението е връчен на ответника на 11.12.2025г.

При горните обстоятелства, съдът намира, че подадената молба по чл. 248 ГПК е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице, а списъкът по чл. 80 ГПК в случая не е предпоставка за допустимост, тъй като от ответната страна се е очаквало развитие на производството в насроченото открито съдебно заседание и прекратяването му предходния ден представлява процесуална изненада за него, в който смисъл е практиката на ВКС.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.

1

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на производството. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, разноски за адв. възнаграждение се присъждат само когато е доказано реалното им извършване.

В случая, от страна на ответника е представен договор за правна защита, според който от страна на ответника е заплатено адв. възнаграждение в размер от 1000лв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „А. Я.“, което принадлежи и се управлява от ответника А. Я..

Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗАдв., едноличното адвокатско дружество се управлява и представлява лично от адвоката, който го е образувал. Съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ЗАдв., когато адвокатското дружество е еднолично, с упълномощаването на дружеството се счита упълномощен и адвокатът, който го е образувал. Чл. 73, ал.

3 ЗАдв. предвижда, че едноличното адвокатско дружество се прекратява със смъртта на адвоката, освен ако негов наследник е адвокат и поиска продължаване на дейността на дружеството.

От изложеното следва, че едноличното адвокатско дружество се отъждествява изцяло с адвоката, който го е учредил и го представлява по право, а при смъртта на адвоката, следва и прекратяване на дружеството, освен в предвиденото изключение.

Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че лице, което в лично качество се явява страна в исково производство, упълномощи и възложи на негово еднолично адвокатско дружество да извършва действия по адвокатска защита, които да биват извършвани отново от същото лице, но в качеството му на представляващ адвокатското дружество, което се отъждествява със самия адвокат – физическо лице, не може да получи разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено на адвокатското дружество, което е негово. Ето защо, макар по принцип съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът да има право на разноски при прекратяване на производството, в настоящата хипотеза такива за адв. възнаграждение не му се следват, тъй като самият адвокат е страна по делото и участва в неговото разглеждане, макар и чрез едноличното си адвокатско дружество.

Ирелевантно е какво е постановил друг съдебен състав на СРС по идентична хипотеза, доколкото този акт няма обвързващо действие за настоящия състав.

По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователна е и молбата на насрещната страна за присъждане на разноски в настоящото производство по чл. 248 ГПК, тъй като константната съдебна практика на ВКС е, че в производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК от 11.12.2025г. за допълване на решението в частта за разноските, както и молбата от 14.01.2025г. за присъждане на разноски в настоящото производство по чл. 248 ГПК по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3