Решение № 89 от 06.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. ХАСКОВО, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело № 20255600900026 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от В. З. В. от ******, община Д.град, Хасковска област, с която срещу „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД - София се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.

429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира сумите както следва: 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 08.02.2024 година; 483, 53 лева – обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от същия деликт; законните лихви върху двете искови главници от 15.05.2024 година до окончателното им изплащане; направените по делото разноски; възнаграждение на адвоката по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв за безплатно процесуално представителство.

В исковата си молба ищецът твърди следните обстоятелства относно настъпилото застрахователно събитие:

На 08.02.2024 година ищецът пребивавал в гр. Матерсбург, Република Австрия. Около 18.56 часа настъпил пътен инцидент, по следния механизъм: управляваната от водача П. В. Г. товарна композиция, съставена от лекотоварен камион марка ******, с peг. № ******, собственост на „Тим Ауто Център“ ООД и прикачената към него платформа за превоз на леки автомобили, марка *********, модел ****, с peг. № ****, собственост на 1

Т.К.Т., самопотеглила на заден ход. В момента на потеглянето, водачът П. В. Г. се намирал извън композицията, но не спазил правилата за паркирането й, като тя се намирала под наклон надолу със задната си част и в резултат на това товарната композиция, в целия й скачен състав, самопотеглила надолу. В момента на потеглянето ищецът се намирал зад платформата и с гръб към нея.

Поради тази причина, пострадалият не забелязал приближаващата го опасност и бил съборен и затиснат от платформата, която преминала с гумите си през дясната част на ребрата и гръдния кош на ищеца. Попадайки под гумите на ремаркето, В. В. бил влачен около 10 метра от товарната композиция, поради което получил масивни охлузвания по гърба. До идването на екип на спешна медицинска помощ, ищецът бил за кратко в безсъзнание. Непосредствено след настъпване на катастрофата, пострадалият бил откаран по спешност в болница „Милосърдни братя“ - гр. Айзенщат, където бил хоспитализиран за периода от 08.02.2024 г. до 21.02.2024 г. След извършените му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали, че вследствие на процесното ПТП, В. В. е получил следните травматични увреждания: Травматичен хемато-пневмоторакс в дясно; Серийна фрактура на ребрата от 2-ро до 11-то в дясно с разместване; Охлузване на гръдния кош в големи размери; Контузия на белия дроб в дясно; Excoriatotio gen. bilateral.

Поради получения от В. В. травматичен хемато-пневмоторакс, пострадалият бил „включен“ на белодробна вентилация, като в десния му бял дроб бил направен дренаж, заради плевралният излив. Ищецът бил на белодробна вентилация за периода от 08.02.2024 г. до 15.02.2024 г„ т.е. за 6 календарни дни не можел да поема самостоятелно въздух. След стабилизиране на състоянието му, на 21.02.2024 г. ищецът бил изписан от болничното заведение, с предписание за спазване на строг постелен режим. Спазвайки лекарските препоръки, ищецът продължил лечебния си и възстановителен период в домашни условия. Първия месец и половина след катастрофата, бил особено тежък и труден за пострадалия. Ищецът изпитвал изключително силни и интензивни болки в областта на фрактурите си, поради което му се налагало почти денонощно да приема силни болкоуспокоителни и седативни медикаменти. Също така и предвид локализацията на получените увреждания в областта на десните ребра, пострадалият бил изключително трудно подвижен, изпитвал болки и при най-лекото вдишване и издишване, при закашляне и при движение. За продължителен период от време ищецът можел 2 да спи само по гръб, тъй като и най-малкото натоварване на гръдния кош на една страна, водело до силни болки и дискомфорт. През този период ищецът се нуждаел и получавал грижи от своята съпруга, в това число за извършване на ежедневните му битови и хигиенни процедури. Общият възстановителен период за ищеца продължил около 6 календарни месеца. Според лекарските прогнози с времето болките щели да намалеят и отшумят, но при промени във времето, както и при физическо натоварване, пострадалият отново щял да усеща болки и телесен дискомфорт в областта на фрактурите си. Освен на физическото здраве на В. В., преживяното ПТП се отразило негативно и върху неговото психо-емоционално състояние. Вследствие на преживения шок от катастрофата, ищецът се оплаквал от понижено настроение, безпричинна тревожност, връщал се към спомена за катастрофата, изпитвал нарушения на съня и вниманието.

Ищецът твърди, че освен неимуществени вреди е претърпял и имуществени такива – разходи, заплатени за болничния му престой в болница „Милосърдни братя“ - гр. Айзенщат, както и разходи за преглед при ортопедтравматолог и превод на документи от немски език – общо възлизащи на исковата сума 483,53 лв., за които разходи били съставени документи:

Фактура № 0180072605/21.02.2024 г., издадена от болница „Милосърдни братя“ - гр. Айзенщат, на стойност 170.52 €/333.53 лв.; Фактура № 00000056/09.04.2024 г., издадена от „ИПСМПО-Д-Р ГЕНОВ“ ЕООД, на стойност 150 лв.

Позовавайки се на съставения по повод на процесното ПТП Протокол по преписка с № PAD/24/00293555/001/KRIM, по описа на полицейска дирекция Бургенланд - гр. Мастербург, ищецът твърди, че вина за настъпилото ПТП и вредоносния резултат от него има водачът на лекотоварния автомобил **** с рег. № ***** – П. В. Г.. Счита, че поради това той попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД“, по застрахователна полица, валидна от 24.09.2023 г. до 23.09.2024 г. Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Искът за обезщетение за неимуществени вреди се 3 предявява за сумата 70 000 лева, а за имуществени – за 483,53 лева.

Претенциите за обезщетенията са съединени с тези за лихви, считано от уведомяване на застрахователя от страна на пострадалото лице – 15.05.2024 година до окончателното изплащане.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор.

Оспорва исковете изцяло – по основание и размер. Позовава се на механизма на ПТП, така, както той се приема в доклада на Полицейска инспекция – Матербург: прикаченото към процесния лекотоварен автомобил ремарке peг.

№ **** се самозадвижило под наклон назад и така повлякло лекотоварния автомобил ******. Твърди, че към датата 08.02.2024г. процесното ремарке е било застраховано в ЗК „Лев Инс" АД. Позовава се на разпоредбата на чл. 479 ал. 2 КЗ и настоява, че в случая следва да отговаря застрахователят, сключил договор за „ГО“ на ремаркето, а именно – ЗК „Лев Инс“ АД.

Оспорва твърденията на ищеца за наличието на вина от страна на водача на л.т.а. ******, както и заявения в ИМ механизъм на ПТП.

Процесното събитие било настъпило в момент, когато водачът Г. изобщо не се намирал във влекача, а бил на разстояние от него и управлявал друго МПС, с цел да го качи на платформата в ремаркето. През това време съгласно документите, ищецът в нарушение на чл. 108 ЗДвП и чл. 113 ЗДвП стоял на пътя, с гръб към платформата и ремаркето. В някакъв момент ремаркето самопотеглило, отклонило се надясно и прегазило ищеца. От това следвало, че водачът Г. няма вина за настъпилото ПТП. Касаело се за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, като за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Именно поради това наказателното производство, образувано във връзка с процесния инцидент от австрийските власти, било прекратено и на водача Г. не било повдигнато обвинение.

На следващо място ответникът твърди, че събитието е настъпило изцяло по вина на ищеца, който се е движил и се е намирал на място, което не е било предназначено за движение на пешеходци, като не е предприел никакви действия да се самозапази, не е наблюдавал и не се е съобразил с движението на МПС и така е станал причина за ПТП. Алтернативно ответникът твърди, че ищецът е предприел пресичане на необозначено за целта място, без да се огледа и да се съобрази с другите участници в движението, като внезапно и в 4 условията на ограничена видимост е изскочил на пътното платно и така е причинил настъпването на ПТП.

На следващо място, ответникът въвежда възражение за съпричиняване на резултата от самия ищец. Твърди допуснато нарушение на чл. 108 ЗДвП и чл. 113 ЗДвП, което според него се изразява в това, че ответникът се е движил и се е намирал на платното с гръб към движението, като е спрял без необходимост на самото платно, движил се и се намирал на място, което не било предназначено за движение на пешеходци, не предприел никакви действия да се самозапази, не наблюдавал и не се съобразил с движението на МПС и ремаркето и така станал причина за ПТП. Същият изобщо не следвало да стои на пътя в непосредствена близост до ремаркето на платформата, а обстоятелството че бил с гръб към нея било показателно за проявената от него липса на внимание. Така ищецът сам се поставил в опасност, не проявил нужното внимание към останалите участници в движението и не предприел никакви действия да се отдръпне и самозапази, с което значително допринесъл за настъпване на уврежданията си.

Алтернативно се въвеждат и други твърдения за нарушения на правилата, предписани за поведението на пешеходци на пътното платно. С тези доводи ответникът моли съда да намали размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД.

На следващо място ответникът оспорва твърденията на ищеца за вида, характера и обема на вреди, продължителността на търпените болки и страдания, както и връзката на твърдените телесни увреждания с процесното събитие. Оспорва вследствие на ПТП ищецът да е получил серийна фрактура на ребра от второ до единадесето в дясно с разместване, травматичен хематопневмоторакс и т.н., като се позовава на липса на образни изследвания.

Оспорва твърденията ищецът да е губил съзнание, получените увреждания да са довели до продължителни болки и страдания. Оспорва продължителността на възстановителния процес, интензитета на болките и страданията, както и нуждата на ищеца от грижи, болкоуспокоителни и седативни медикаменти.

Моли да се приеме, че ако се докаже липса на пълно възстановяване на здравето, то това се дължи на възрастови промени, предходни заболявания, неспазване на лекарските препоръки за домашно лечение, на непроведена рехабилитация (или физиотерапия) и на неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца. Поддържа, че няма данни за настъпили 5 помени в личността и психо-емоционалното състояние на ищеца.

Исковете се оспорват и по размер, с довода за несъобразяване с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика.

Оспорва се и искът за обезщетение на имуществени вреди, с довода за недоказаност. Оспорват се претенциите за лихви, като в тази насока ответникът се позовава на забава на кредитора – пострадалият не бил изпълнил изискването да представи всички необходими доказателства, за да стане възможно позитивното за него произнасяне от страна на застрахователя.

Ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове и претендира съдебно-деловодни разноски.

Третото лице-помагач ЗК „Лев Инс“ АД, на първо място, заявява, че неоснователно е привлеченото в това си качество, като се позовава на обстоятелството, че не е възможно ремаркето да задвижи влекача и твърди, че в основата на деликта стоят действията на водача на влекача, който е паркирал неправилно под наклон, което е довело до самозадвижване на цялата товарна композиция, съставена от влекач и ремарке, под наклон надолу и назад, в резултат на което е настъпил и деликтът. Оспорва иска и по същество с аналогични доводи. Настоява, че гражданската отговорност на водача на влекача е застрахована при ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и това обуславяло отговорността именно на това юридическо лице, а не застрахователя на ремаркето – ЗК „Лев Инс“ АД.