Решение № 171 от 14.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 65/2021
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 14.07.2021
- В сила
- 14.07.2021
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. Велико Търново , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000065 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение №260004 от 25.08.2020г., постановено по т.д. №185/2018г., Окръжен съд-Плевен е отхвърлил предявения от Е. Л. П., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г. П. - С. от САК, срещу М. Й. Н., ЕГН **********, от с. Садовец, обл. Плевен, и ЕТ „АГРОИНВЕСТ – Б. Н.“, със седалище с. Садовец, ЕИК 201831722, иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 19, том XI от 07.11.2012г., на нотариус С. П., с район на действие Районен съд-Плевен, вписан в Служба по вписванията на 07.11.2012г., по отношение на ½ идеална част от описаните в нотариалния акт недвижими имоти. Със същото решение Плевенският окръжен съд е отхвърлил предявения от Е. Л. П., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г. П. - С. от САК, срещу ЕТ
„АГРОИНВЕСТ – Б. Н.“, със седалище с. Садовец, ЕИК 201831722, иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на ½ идеална част от полученото 1 по сделката, обективирана в нотариален акт № 19, том XI, от 07.11.2012г., на нотариус С. П., с район на действие Районен съд-Плевен, вписан в Служба по вписванията на 07.11.2012г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Л. П. да заплати на М. Й. Н. сумата 3000 лева, направени от него деловодни разноски. Осъдил е основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Л. П., да заплати на ЕТ „АГРОИНВЕСТ- Б. Н.“ - с. Садовец, обл. Плевен, сумата 3400 лева, представляваща направени от него деловодни разноски.
С определение №260145 от 09.11.2020г., постановено по т.д.
№202/2018г. /очевидно се касае за т.д. №185/2018г./, Плевенският окръжен съд е изменил на основание чл.248 ГПК решение №260004 в частта за разноските по следния начин: отменил е решение №260004 само в частта, с която Е. Л. П. е осъдена да заплати на М. Й. Н. разноски за разликата над 1600 лева до 3000 лева, както и е отменил решение №260004 само в частта, с която Е.. Л. П. е осъдена да заплати на ЕТ Агроинвест-Б. Н. разноски за разликата над 1800 лева до 3400 лева.
С определение №260026/22.01.2021г. по т.д. №185/2018г. Окръжен съдПлевен е допуснал на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в определение №260145, като в заглавната част на определението вместо вписания номер на търговското дело – т.д. №202 по описа за 2018г. да се чете правилният номер на делото – т.д. №185 по описа за 2018г.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Е.. Л. П., чрез процесуален представител адвокат Г. П. - С..
Предмет на жалбата е първоинстанционното решение в неговата цялост.
Счита същото за неправилно.
Моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното решение на Плевенския окръжен съд и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи предявените искове. Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски, както в първата, така и във въззивната инстанция.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел липса на 2 нееквивалентност на престациите, при положение че продажната цена в размер на 9 500 лева за всички имоти е по-ниска приблизително 7 пъти от общата им данъчна стойност от 57 090,60 лева, както и от действителната им пазарна стойност от 69 960 лева – тази фактическа обстановка е правилно установена от Окръжния съд. Необосновано при тези факти в обжалваното решение е прието, че тази нееквивалентност не може да се приеме за значителна и обуславяща практически нулева насрещна престация, включително и по причина че страните са в много близки родствени отношения и че целта на сделката позволявала да бъде договорена такава цена, тъй като родителите – М.Н. и Е.П. – били осигурили възможност на сина си Б. Н. да получи субсидиране като млад земеделски производител.
По делото било доказано наличието на първото посочено от ищцата основание за недействителност на процесната сделка, а именно противоречието й на добрите нрави. Ищцата твърди, че с поредицата разпоредителни сделки тя е била лишена от всякакво имущество, придобито по време на брака й с ответника М.Н., като не е получила абсолютно нищо и лишаването й от това имущество чрез тези сделки е напълно и окончателно. В тежест на ответника е да докаже, че страните са постигнали удовлетворяване на допустим от закона интерес, в смисъл че делът на ищцата от семейното имущество е адекватно остойностен и платен с процесните продажби. В действителност по делото било установено, че продажната цена по последващите процесната разпоредителни сделки с имуществото й е получил само ответникът по делото М.Н., поради което изводът е че с процесната сделка се удовлетворява един недопустим от закона интерес на една от страните по сделката и следователно същата противоречи на морала по смисъла на чл.26 от ЗЗД.
На второ място процесната сделка противоречала на морала и поради очевидната нееквивалентност на насрещните престации. Пазарната стойност на имотите е 69 960 лева, съгласно заключението на вещото лице при наличието на сгради във всичките 4-ри имота. Насрещната престация за ищцата обаче е нулева - по този договор за покупко продажба тя не е получила въобще каквато и да било насрещна престация. Обратното не е доказано от ответниците, в чиято тежест е това доказване. Освен това, след прехвърлянето на имотите вторият ответник Б. Н. ги е ипотекирал срещу 3 получен кредит от Уникредит Булбанк АД и съгласно доклада от 09.09.2013г. за пазарната им стойност, който е изготвен за целите на отпускане на кредита и учредяване на ипотеката, лицензираните оценители са дали пазарна цена 198 700 лева т.е. продажната цена по процесната сделка е близо 21 пъти помалко от действителната стойност на имотите.
Предвид изложеното според въззивницата ищца по делото била доказана твърдяната от нея нееквивалентност на престациите по сключения договор за продажба, тъй като не е получила насрещна престация по този договор срещу отчуждаването на нейните части от имотите, а с поредицата последващи сделки, по които също не е получила никаква насрещна престация, ответниците са осуетили възможността да получи какъвто и да било дял от общото имущество, придобито по време на брака й с първия ответник.
Позовава се на съдебната практика като преценката й е, че в практиката нееквивалентността на престациите се разглежда първоначално абстрактно, като липса на престация, но постепенно този извод еволюира до разбирането, че липсата на нееквивалентност не е достатъчна за прогласяването на нищожност на сделката, а е необходимо да е налице явна и значителна такава с оглед на конкретните цифри. Наред с тази явна разлика между цифровите изражения на насрещните престации, за да са те нееквивалентни, в практиката се утвърждава като критерий за преценка действителната воля на страните, в смисъл преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с удовлетворяването на значим, допустим от закона интерес.
В тази връзка и като се има предвид, че процесният договор е за продажба, следователно е двустранен и възникват задължения и за двете страни по сделката, което означава че има престация и насрещна престации или че и двете страни престират нещо, в случая срещу отчуждаването от ищцата на нейната част в полза на ответника Б. Н., същата не получава нито парично уравнение, нито престиране в натура. Следователно налице е нееквивалентност на престациите до степен на пълна липса на такава за ищцата, което е случай на накърняване на добрите нрави и прави сделката нищожна спрямо частта на ищцата.
4
Предвид изложеното въззивницата пледира за основателност и доказаност на иска за прогласяване нищожността на сделката за ½ идеална част.
Позовава се на т.3 от Тълкувателно решение №1/2010г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, а именно че съдът следи служебно за нищожността, тъй като тя се урежда от императивни норми в защита на публичния интерес и има действие по отношение на всички, като съдът е длъжен сам да прецени валидността на сделката, дори и без възражения на страните, когато основателността на иска е в зависимост от нейната действителност. Позова се и на т.1 от същото ТР, в смисъл че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може сам да приложи императивна материалноправна норма, каквато е разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, като съгласно съдебната практика съдът е длъжен да се произнесе по искане за нищожност поради противоречие с добрите нрави, на договорна клауза за неустойка, независимо от момента на въвеждането й в спора. Поради това, ако съдът констатира какъвто и да е друг порок на процесната сделка – симулативност на договарянето, липса на съгласие или нещо друго порочно, при което страните са нарушили императивна правна норма, има правомощие да я обяви за недействителна и по незаявено основание в исковата молба.
Допълнителни съображения въззивницата, чрез процесуален представител адвокат Гергана Попова-Смолика, излага в молба, входирана по делото на 05.05.2021г., която има характер на писмена защита.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.
Въззиваемите, ответници в първата инстанция, М. Й. Н. лично и в качеството му на ЕТ Б.-М.Н., и Б. 82 ООД.Садовец, представлявано от управителя Б. М.в Н., чрез процесуален представител адвокат Г.Г., в писмен отговор, молят Апелативният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.
Първоинстанционното решение било правилно. Неоснователни били доводите във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на 5 съдопроизводствените правила поради недопускане на доказателства, които обосновано Окръжният съд бил приел за неотносими.
Неоснователно било възражението на въззивницата, че обжалваното решение било необосновано, тъй като Окръжният съд не бил анализирал правилно събраните доказателства, поради което бил направил неправилния извод за липса на противоречие с морала и добрите нрави.
Окръжният съд бил съобразил изцяло цитираната във въззивната жалба съдебна практика.
Неоснователно било твърдението на въззивницата, че тя не била получила насрещна престация по сделката. От показанията на разпитаните свидетели се установявало по категоричен начин, че П. е била активен участник в семейния бизнес и е разполагала с пари, тъй като семейството е имало готвач и прислужници. От тук следвал изводът, че сумата по процесната сделка е използвана от двамата съпрузи общо, в домакинството от една страна и в семейния бизнес от друга страна. Следователно ищцата не е била лишена от имущество и е получила насрещна престация.
Освен това Окръжният съд бил изследвал общата воля на страните по сделката, в рамките на подлежащото на тълкуване, така че да не бъде нарушена свободата на договаряне, както и с резултата от нея.
Въз основа на правилна и обоснована преценка на всички относими и необходими доказателства, събрани по делото, в обжалваното решение бил постановен единствено правилният и обоснован извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради което правилно същият бил отхвърлен., както и правилно бил отхвърлен обусловеният от първия иск, иск по чл.34 от ЗЗД, какъвто също е предявен по делото.
Допълнителни съображения възизваемите, чрез процесуален представител адвокат Г.Г., излагат в съдебно заседание и в писмена защита.
Претендират за присъждане на направените разноски по делото в настоящата инстанция.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази 6 възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното: