Определение № 161 от 11.04.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Смолян, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500118 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

П роизводството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 84/24.01.2025 г. по гр.дело № 1214/2023 г.

Смолянският районен съд ИЗМЕНЯ Решение № 401/17.11.2024 г. по гр.дело № 1214/2023 г. по същото дело в частта за разноските, като намалява размера на присъденото адвокатско възнаграждение, което „В. БГ“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Е. Г. И., от 480 лева на 300 лева, като адвокатското възнаграждение да се счита присъдено в размер на 300 лева /триста лева/.

Срещу определението е подадена допустима частна жалба от „В. БГ“ ЕООД-гр.С., чрез юрк. Д. Д., с искане да бъде отменено и да се уважи молбата на същото дружество за отхвърляне изцяло претенцията на адв.Е. И. за присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв; евентуално – размерът на същото възнаграждение да се намали още.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК пълномощникът на ответницата по частната жалба адв.Е. И. я оспорва и моли за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът установява следното:

Определението следва да се отмени и да се отхвърли изцяло 1 молбата на адв.Е. И. за присъждане в нейна полза на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв за процесуално представителство на ищцата Д. Н. Г..

Гр.дело № 1214/2023 г. на Смолянския районен съд е образувано по два иска, предявени от Д. Н. Г., чрез пълномощника и адв.Е. И., против „В. Бг“ ЕООД- гр.С., а именно: 1. По чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза от сключен със същото дружество договор за кредит № 9803343010, с три анекса към него от 28.04.2023 г., от 29.04.2023 г. и от 05.05.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 209,72 лв., като противоречаща на добрите нрави, на закона – чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща равноправието между страните и неотговаряща на изискванията на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК; 2. По чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на „В. Бг“ ЕООД-гр.С. да върне на Д. Г. сумата от 50 лв. платена такса за бързо разглеждане по същия договор за кредит с трите анекса, в периода 28.04.2023 г. – 14.12.2023 г.

Д. Г., чрез адв.И., прави по реда на чл.214, ал.1 ГПК увеличение на осъдителния иск от 50 лв. на 112,52 лв./ молба с вх.№ 6580/15.10.2024 г. на гърба на л.96 от делото на РС/.

С протоколно определение от 16.10.2024 г. Смолянският районен съд допуска увеличение на предявения осъдителен иск от 50 лв. на 169,40 лв., за каквато сума обаче няма подадена молба – както се посочи, с горната молба Г. иска да бъде допуснато увеличение на иска на 112,52 лв.

Впоследствие обаче с решение № 401/17.11.2024 г.

Смолянският районен съд уважава исковете, като по втория по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД осъжда „В. Бг“ ЕООД-гр.С. да заплати на Д. Г. именно поисканите от нея 112,52 лв. с молбата от 15.10.2024 г.

С решението също така на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв ответното дружество е осъдено да заплати на адвокат Е. И., която е защитавала безплатно материално затруднената ищца, възнаграждение в размер на 480 лв.

Обжалваното определение по чл.248 ГПК е постановено по молба с вх.№ 7648/25.11.2024 г. на ответното дружество, с която се иска намаляване на така определеното възнаграждение от 480 лв., евентуално – отхвърляне изцяло на искането на адв.И. да и се присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, поради подробно обосновано твърдение за злоупотреба с права по смисъла на чл.3 ГПК, извършено от адвоката2 пълномощник на ищцата.

След направената от въззивния съд служебна справка относно твърдението на частния жалбоподател за злоупотреба с право, се изяснява следната фактическа обстановка:

Ищцата Д. Г., представлявана все от същия пълномощник адв.Е.

И., е подала 5 искови молби срещу същия ответник „В.БГ“ ЕООД, по които са предявени искове за нищожност на клауза, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане по сключени между същите страни пет еднотипни договора за потребителски кредит, съединени с искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати на ищцата внесените от нея суми по нищожните клаузи.

По тези искови молби са образувани гр.дело № 1208/2023 г., гр.дело № 1211/2023 г., гр.дело № 1213/2023 г., настоящото гр.дело № 1214/2023 г. и гр.дело № 1215/2023 г., всички по описа на Смолянския районен съд. Както се отбеляза, по тях споровете са между едни и същи страни, по еднотипни договори за потребителски кредит на ниска стойност, с идентични клаузи, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане. Подадените пет искови молби са идентични по съдържание, като се различават само в номерата на договорите и параметрите им и претендираните суми, но обосновката на исковете е идентична. Общата цена на предявените от ищцата пет иска по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД по петте различни дела е в размер на 476,21 лева, а искането да се присъди възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв по всяко от делата е 480 лева или общо 2 400 лева.

По настоящото дело цената на осъдителния иск по чл.55, ал.1, предл.

1 ЗЗД възлиза на 112,52 лв., а Смолянският районен съд с обжалваното определение е определил адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 300 лева, което надвишава повече от два пъти и половина цената на иска.

Интересите на ищцата могат да бъдат напълно защитени и ако тя образува едно дело, в което да предяви един осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сбора от всички дължими суми по договорите със същия ответниккредитор, като основанието за него да е недължимост на плащанията поради нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане по петте еднотипни договора. Т.е., изобщо не е необходимо и 3 съединяване на осъдителния иск с такъв за нищожност на клаузата за такса за бързо разглеждане, защото, за да реши дали да уважи осъдителния иск, съдът неминуемо трябва да разгледа и въпроса за нищожността на клаузата, въз основа на която са събрани сумите за такава такса.

Завеждането на пет отделни дела от адвокат И. с описаните отделни искове за нищожност на клауза от еднотипни потребителски договори между едни и същи страни, съединени с искове за връщане на платеното въз основа на нищожните клаузи, което не е абсолютно необходимо условие за надлежната защита на ищцата, е направено с цел нейният адвокатпълномощник да получи много по-голямо възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Това поведение представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК, поради което присъждане на разноски дори и в намалените размери в тежест на ответното дружество би противоречало на тази разпоредба. Както е прието в съдебната практика, напр. Определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д.

№ 560/2021 г. на ІІІ г.о., Определение № 466/01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС., и мн.др., този вид съдебни производства не следва да се превръща в източник на генериране на адвокатски възнаграждения, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали, дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.

След като е категорично установена твърдяната от частния жалбоподател злоупотреба с права по смисъла н чл.3 ГПК от адвокатапълномощник на ищцата, акцесорното право на адвокатско възнаграждение на същия адвокат не следва да бъде признато, за да не се допусне целеното неоснователно обогатяване за сметка на насрещната страна. На осъществяващото злоупотреба с право поведение следва да се противодейства, като на адвоката-пълномощник на ищцата се присъди възнаграждение само за едно производство от петте еднотипни производства, исковете по които са с ниска фактическа и правна сложност, с ниска цена и с малък обем извършена адвокатска работа, равняваща се на работа само по едно дело, и то без явяване 4 на адвоката в открито съдебно заседание.

Въззивният съд при направената служебна справка относно описаните по-горе гр.дела намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е присъдено с решението по първото заведено гр.д.№ 1208/2023 г. по описа на Смолянския районен съд, което не е обжалвано и е влязло в сила. По гр.дело № 1215/2023 г. с решението на районния съд, съответно въз основа на влязло в сила определение на същия от 29.10.2024 г., „В. БГ“ ЕООД е осъдено да плати на адв.И. 200 лв. възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв за безплатна защита на Г.. По гр.дело № 1213/2023 г. въз основа на решението от 17.11.2024 г., изменено съответно по реда на чл.248 с определение № 82/24.01.2025 г., влязло в сила, „В. БГ“ ЕООД в крайна сметка е осъдено да плати на адв.И. 300 лв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за безплатна защита на Г..

Т.е., адв.И. вече има присъдено в своя полза възнаграждение от 400 лв. по чл.38, ал.2 ЗАдв, което е единственото възнаграждение, което и се дължи поради описаните дотук причини. Наред с това, в нейна полза с влезлите в сила актове по гр.дела № 1213 и 1215 от 2023 г. на СмРС има присъдени още 500 лв. такова възнаграждение. Общо по трите дела размерът му възлиза на 900 лв. Затова по настоящото дело изобщо не следва да и се присъжда адвокатско възнаграждение, което обосновава отмяна на обжалваното определение и отхвърляне изцяло искането на адв.И. за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за осъществено безплатно процесуално представителство на Д. Г..

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 84/24.01.2025 г. по гр.дело № 1214/2023 г. на Смолянския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 401/17.11.2024 г. по гр.дело № 1214/2023 г. на Смолянския районен съд в частта за разноските, с която „В. БГ“ ЕООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на адв. Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, и ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Е.

И. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв 5 за осъществено безплатно процесуално представителство ищцата на Д. Н. Г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6