Решение № 456 от 16.02.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 456

Русе, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА канд № 20267200600020 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от С. С. Ю., срещу Решение № 456/03.12.2025 г. по АНД № 1318/2025 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено НП № 38-0011540/06.08.2025 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация" град Русе, с което на С. С. Ю. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, б. „г", изр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Иска се да се отмени оспореното Решение № 456/03.12.2025 г. по АНД № 1318/2025 и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП № 38-0011540/06.08.2025 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация" град Русе.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представено е писмено становище с вх. № 391/28.01.2026 г. от адв. Д. С. от АК-Велико Търново. В него уведомява съда, че не може да се яви и желае да се даде ход на делото, развива доводи за основателност на подадената касационна жалба и се иска да се отмени оспореното решение на въззивния съд и да се отмени наказателното постановление.

Ответната страна в производството – началник Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация" град Русе в проведеното съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител, в подадено писмено възражение оспорва подадената жалба, като моли оспореното решение на въззивния съд да се остави в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна, първата съдебна инстанция е установила следното:

На 15.07.2025г., около 11 часа и 13 минути, в град Русе, на главен път Е-85, до „Холеман", в посока изход град Русе, управлява МПС Скания Р 420 ЛА, с peг. № ВТ 24 88 BP, от кат. N 3, с прикачено към него полуремарке Кроне СД, с peг. № ВТ 22 87 EE, от категория О4, като извършва обществен превоз на товари - хартия, видно от експедиционна бележка № 35 и кантарна бележка № 8481, на територията на Република България, по маршрут град Русе - град Горна Оряховица, като водачът е извършил следните нарушения: 1. Управлява превозно средство, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, на което е монтиран аналогов тахограф Stoneridge Electronics SE50000, с номер 239197, като не представя при поискване тахографски листове, използвани от водача през последните 28 дни. 2. Водачът извършва превоз с ППС с peг. № ВТ 22 87 EE, категория О 4, със значителна техническа неизправност, на което има гума с разкъсвания на първа ос лява страна, която неизправност е оценена като „значителна", след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 5.2.3, причина за неизправността буква „г", изречение 1 оценка графа 5 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.

Тези установени деяния, били квалифицирани като административни нарушения на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014, и по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, б. „г", изр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 06147/15.07.2025 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да сочи възражения, такива не били направени и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателно постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева по т.1 от НП, а по т.2 от НП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.

При тези фактически констатации, за да потвърди НП, РС - Русе е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Фактическата обстановка е безспорно установена. Към констатираните нарушения правилно са приложени относимите материалноправни норми и приложимите санкционни разпоредби. С тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление като законосъобразно.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършените от касатора административни нарушения. Описаните в АУАН и НП фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства.

Настоящият състав на съда напълно споделя посоченото от въззивната инстанция по т.1 от НП, че хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, както и тази на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозна дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не в някакъв последващ момент. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на проверката от контролните органи водачът не е представил тахографски листи за предходните 28 дни/56 дни съгласно промяна в чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г., с Регламент (ЕС) 2020/1054 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи, в сила от 31.12.2024г./, а само за текущия ден, не представя и удостоверение за дейности, ако е било налице някое от обстоятелствата, изключващи възможността да се съставят тахографски листи. Обстоятелството, че впоследствие представя Удостоверение за дейности, в което е отбелязана т. 17 – „управлява превозно средство попадащо извън обхвата на Регламент /ЕО/ №561/2006 или АЕТR“ за периода от 08:00 на 17.06.2025г. до 08:00 на 14.07.2025г. /т. 12 и т.13 от удостоверението/ не изключва отговорността му. Това е така на първо място, тъй като същото не е било представено своевременно на компетентните длъжностни лица при извършената проверка, като жалбоподателят не е съобщил на проверяващите органи, че за периода от 08:00 на 17.06.2025г. до 08:00 на 14.07.2025г. е управлявал превозно средство попадащо извън обхвата на Регламент /ЕО/ №561/2006 или АЕТR, като е подписал АУАН без възражения, като документи, с които разполага не били представени и в указания му 7-дневен срок по чл. 44 от ЗАНН.

При тези данни деянието се явява съставомерно. Обосновано и в съответствие със закона е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Ю. за нарушение по чл.93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, във връзка с чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение, за което на нарушителя е наложено наказание, определено съгласно приложимата санкционна норма в абсолютен размер.

Изводите на въззивния съд по т.2 от НП изцяло се споделят от касационния съд. Налице е яснота по отношение на елементите на нарушението, което се вменява на Ю. и конкретно в какво се изразява неизправността, а именно в това, че извършва превоз с ППС с peг. № [рег. номер], категория О4, със значителна техническа неизправност, на което има гума с разкъсвания на първа ос лява страна. Описаната неизправност - " гума с разкъсвания" е квалифицирана от самия законодател като "значителна", съгласно Приложение 5, част I т. 5.2.3, б. "г" от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. В посочената разпоредба извършването на визуална проверка, каквато е направил контролния орган, е регламентирана като самостоятелна алтернативна възможност, а не като кумулативен елемент на състав.

Деянието, така както е описано в НП правилно е правно квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 101, ал. 4, във вр. с Приложение 5, част I, т. 5.2.3, б. "г" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и правилно същото е подведено под санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.

Нарушението е типично за вида си, не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност и не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Наложения на С. С. Ю. размер на наказанието е в съответствие с регламентирания в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП фиксиран размер, който не може да бъде променен, съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

При така събраните доказателства изводите на въззивния съд за доказаност на елементите, на описаните в НП административни нарушения изцяло се споделят от настоящата инстанция. Касационният съд намира, че същите не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.

На основание гореизложеното, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното решение е подробно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

При извършената служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото няма направено искане на ответника по касационната жалба, за присъждане на разноски, с оглед на което настоящата инстанция намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Мотивиран от гореизложеното, както и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Русе,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение Решение № 456/03.12.2025 г. по АНД № 1318/2025 г. по описа на РС – Русе.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: