Решение № 103 от 05.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Перник, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20231700100127 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .

По съображения изложени в исковата молба, ищците Б. Й. В., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител, Г. А. А., с ЕГН ********** и К. Й. В., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител, Г. А. А., с ЕГН **********, /а след навършване на пълнолетие в хода на процеса – лично/, чрез адвокат П. С., молят да бъде осъдено ответното ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, да им заплати на всеки от тях двамата по 300 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Й. К. В., настъпила в резултат от ПТП на ***г., около 21:50ч., в ***, на пешеходна пътека в района на кръстовището на улиците „***“ и ул.

„***“, при бившия завод „***“ между лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***, управляван от Ц. Р. Ц., с ЕГН ********** и пешеходецът Й. К. В., с ЕГН **********, починал на място, въз основа на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна от ***г. до ***г., заедно със законната лихва, съгласно чл. 429 от КЗ до окончателното изплащане и законната на основание чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ – върху общия 1 размер на дължимото застрахователно обезщетение, считано от 22. 08. 2022г.

/отказът на застрахователя/ до окончателното й изплащане.

ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, е подало писмен отговор, чрез адвокат Д. Х.. С писмения отговор ответното дружество оспорва предявените искове като процесуално недопустими, както и като изцяло неоснователни, както и ги оспорва по основание и като прекомерно завишени :

По отношение недопустимостта на иска съдът се е произнесъл, като е приел, че исковете са процесуално допустими.

По отношение неоснователността на исковете излага следните възражения: Твърденията на ищците, обективирани в исковата молба са бланкетни, с липса на каквато и да е аргументация и по никакъв начин подкрепени с доказателства. От исковата молба не могат да се извлекат данни за фактическата обстановка и налице ли е фактическият състав на деликта, настъпили ли са претендираните вреди, както и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и вредоносния резултат, което от своя страна създава пречки на ответната страна да организира защитата си. Съдът е отбелязал, че този довод е неоснователен – действително исковата молба е лаконична, но изчерпателна, поради което тя не е нередовна.

Ответникът признава обстоятелството, че е налице е договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № ***, сключен между Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК Застраховане” АД и собственика на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4 Авант“, е per. № ***, валидна към дата ***г.

Във връзка с горното и поради липса на мотивирани твърдения на ищцовата страна, и доколкото не са налице доказателства за влязла в сила присъда, обуславящи прилагането на чл. 300 от ГПК, ответното дружество :

Оспорва обективирания в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г., механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие. По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му или претърпените вреди/.

2

Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 от ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/.

Оспорва вината на водача на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4 Авант“ с per. № ***.

Твърди, че по делото няма приложени доказателства за местоположение на участниците при настъпване на събитието, състояние на пътя, организация на движението в района, пътна маркировка, интензивност на движение и др.

Твърди, че ПТП е възникнало по вина на пострадалия - пешеходец, който без да се съобрази с правилата за движение по пътищата е навлязъл рязко на пътното платно на нерегламентирано за това място, където няма пешеходна пътека, при ограничена видимост и без да се съобрази с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение, в състояние на тежко алкохолно опиянение, тичайки и е престоявал на пътното платно, в момент, в който това не е било безопасно, като с това е станал единствена причина за възникване на произшествието и вредоносния резултат.

Водачът на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4 Авант“ с per. № *** не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Ударът е настъпил в опасната зона за спиране на водача на автобуса и същият не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Твърди, че ПТП е възникнало само и единствено по вина на пострадалото лице.

Твърди, че пострадалото лице не е предприело никакви действия, с които да предотврати ПТП.

Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента и застрахователят дължи обезщетение 3 за вредите, ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица, твърди, че в настоящия случай, застрахованият при Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане” АД по застраховка “Гражданска отговорност” не е отговорен за възникване на произшествието, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността на неговия застраховател.

Оспорва пряката причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилия вредоносен резултат.

Евентуално твърди, че е налице независимо съизвършителство /съпричиняване на вредоносния резултат/ от страна на Община Перник, поради неподдържането и неизправността на процесния пътен участък, на който е реализирано пътнотранспортното произшествие, както и неосигуряването на условия за непрекъснато и безопасно движение по конкретния пътен участък. Община Перник е задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на процесната улица съобразно изискванията на законодателството и конкретно да осигури осветлението й съгласно чл. 92, ал. 1 ЗУТ външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти - публична общинска собственост, задължително се осигурява от общината с цел създаване на условия за безопасно нощно движение, както и на подходящ нощен облик на населените места. Видно от приложения към настоящия отговор на искова молба протокол за оглед на местопроизшествие уличното осветление на мястото на ПТП не е работело и е било пълен мрак.

Във връзка с горното твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Община Перник за настъпване на вредоносния резултат, който се равнява на поне 50%.

В условията на евентуалност, твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият е имал обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Налице е съпричиняване, тъй като наследодателят на ищците без да се огледа внезапно е навлязъл в платното за движение, като е предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място, където няма пешеходна пътека, при ограничена видимост и без да се съобрази с разстоянието до 4 приближаващото МПС и неговата скорост на движение. Същият е навлязъл на платното за движение в състояние на тежко алкохолно опиянение, тичайки и е престоявал на пътното платно, в момент, в който това не е било безопасно.

С това си поведение той е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 3, чл. 114, т. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата. Това са императивно установени задължения за всеки пешеходец, с които в конкретния случай пострадалият не се е съобразил и е нарушил съзнателно и умишлено.

Отбелязва, че на пешеходеца не е предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства. В тази връзка моли да се има предвид, че „Правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект. А това означава, че никога не може да загуби своите права носителят на това право, което законът му е предоставил, но когато безопасността на носителя на правото е застрашена и той има възможност да се откаже от неговото осъществяване, възниква задължението да не го осъществи на всяка цена”-Решение №1089/77г. по н.д. № 928/77г. на ВС, III н.о. Сочи, че така установената практика на ВС е потвърдена и в Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г., съгласно което налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец дори при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Твърди, че пострадалият е имал обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП, респективно - до настъпването на вреди.

На самостоятелно основание твърди наличие на съпричиняване от страна на пешеходеца, за настъпване на вредоносния резултат, поради употреба на алкохол в количество, лишаващо го от способността да преценява адекватно околната обстановка. Твърди, че пострадалият сам се е 5 поставил в обективна невъзможност адекватно да следва предписанията на закона и направлява поведението си, в посока ненастьпването на вреди.

Твърди, че наследодателят на ищците не е положил дори елементарно усилие да се предпази от настъпване на вреди. Това, което пострадалото лице само е причинило на себе си, не следва да попада в обхвата на отговорността на деликвента, респективно на неговия застраховател. Поради това застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да обезщетява вредите, причинени от виновното поведение на пострадалия.

Счита, че твърденията на ищците, направени в исковата молба са недоказани, а размерът на претенцията е необосновано завишен. Твърди, че заявеното в исковата молба по отношение на настъпилите вреди, както и на претърпените болки и страдания не е доказано да отговаря на обективната действителност. Претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно на претърпените от тях болки и страдания.

Счита, че претендираната сума като обезщетение от по 300 000.00 лева, не кореспондира с претърпяното неимуществено увреждане. Обезщетението не е съобразено и със съдебната практика, нито със социално - икономическата обстановка в страната към релевантния за казуса момент, а именно - *** г. и твърди, че претенцията е силно завишена.

Излага довод, че неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния иск за лихви.

На самостоятелно основание, оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по следните аргументи;

Твърди, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.409 от КЗ.