Решение № 3790 от 15.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3790 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110146174 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производство по делото е образувано по искова молба от ЕЛ. ХР. П. против [фирма], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 137,34 лева, представляваща главница, сумата от 107,81 лева, представляваща законна лихва за периода от 10.05.2013 г. до 01.02.2021 г., сумата от 41,14 лева, представляваща неолихвяеми вземания, както и сумата от 145,00 лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 7758/2013 г. по описа на СРС, и е образувано изпълнително дело № 2019[НОМЕР]0400075 по описа на ЧСИ С.Х., рег.

№ [НОМЕР] на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

В исковата молба ищцата твърди, че на 19.02.2021 г. получила съобщение за образувано изпълнително дело, ведно с приложен към него изпълнителен лист, с което била уведомена, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя – настоящ ответник [фирма], като задължението възлиза на сумата от 137,34 лева главница, сумата от 107,81 лева, представляваща законна лихва за периода от 10.05.2013 г. до 01.02.2021 г., сумата от 41,14 лева, представляваща неолихвяеми вземания, сумата от 145,00 лева – разноски, сумата от 360,00 лева – разноски по изпълнителното дело, както и 256,44 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Задълженията произтичали от неплатена стойност на далекосъобщителни услуги за периода от 25.03.2010 г. до 24.04.2010 г. от нейната майка Д.И.П., починала през 2016 1 г. Според ищцата, тя не дължи заплащане на горепосочените суми, тъй като същите са погасени по давност – от издаването на изпълнителния лист на 31.07.2013 г. до датата на образуване на изпълнителното дело през 2019 г., била изтекла общата петгодишна погасителна давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми, тъй като вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, съответно не би могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу него.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че въз основа на издадения по ч.гр.д.№ 7758/2013 г. по описа на СРС изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2019[НОМЕР]0400075 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № [НОМЕР] на КЧСИ, с район на действие СГС срещу ищцата Е.П., в качеството й на наследник починалото лице Д.П.. Поддържа се становище, че не е изтекла предвидената в закона давност, тъй като за събиране на задължението на наследодателя на ищцата е било образувано предходно изпълнително дело още през 2013 г., по което са извършвани множество изпълнителни действия, които надлежно са прекъсвали погасителната давност. Излагат се доводи, че до постановяването на ТР № 2/2013 г. на ВКС погасителна давност за вземанията, за които е образувано изпълнително производство, не е текла. След образуване на изпълнително дело против ищцата, в качеството й на наследник, ответникът се позовава на решение на ВКС от 24.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 1747/2020 г., според което ако искането на кредитора за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но не е своевременно предприето от надлежния орган, давността се счита прекъсната с искането. В конкретния случай давността за погасяване на вземането е 5-годищна, като е прекъсвана многократно в хода на две изпълнителни производства, поради което исковите претенции са неоснователни. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 31.07.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.05.2013 г. по гр.д.№ 7758/2013 г. по описа на СРС, 91-ви състав е, че Д.И.П. е осъдена да заплати на [ФИРМА] сумата от 137,34 лева за неизплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 25.03.2010 г. до 24.04.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 41,14 лева за периода от 14.05.2010 г. до 10.04.2013 г. и сумата от 145,00 лева разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По делото е приложен заверен препис от ч.гр.д.№ 7758/2013 г. по описа на СРС, 2 от което се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с вх.№ 3310719/10.05.2013 г., подадено от [ФИРМА] – настоящ ответник, на 14.05.2013 г. е издадена заповед за изпълнение против длъжника наследодател на настоящ ищец, за дължими суми за главница и лихва за далекосъобщителни услуги. По делото няма данни за датата, на която е връчена заповедта на длъжника, като възражение не е подадено, поради което е издаден и горепосочения изпълнителен лист.

По делото е прието заверено копие от изпълнително дело №

2013[НОМЕР]0402926 и изпълнително дело № 2019[НОМЕР]0400075, и двете по описа на ЧСИ С.Х., рег. № [НОМЕР] на КЧСИ, с район на действие СГС, образувани въз основа на горепосочения изпълнителен лист.

Видно от изпълнително дело № 2013[НОМЕР]0402926 е, че е образувано на 15.10.2013 г. по молба на ответното дружество, като първото изпълнително действие, предприето по образуваното изпълнително дело е налагането на запор върху пенсията и вземания по банкови сметки на длъжника на 24.10.2013 г.

Видно още от изпълнителното дело е, че на 20.02.2014 г. ЧСИ е наложил възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот.

На 01.12.2014 г. ЧСИ е изпратил призовка за принудително изпълнение до длъжника, с която уведомява за пристъпване към опис, оценка и изземване на движими вещи в имот, находящ се в гр.София.

По изпълнителното дело е депозирана молба от взискателя от 25.08.2017 г. до ЧСИ за извършване на справка за банкови сметки на длъжника, получавана пенсия и възнаграждения, съответно налагане на запор върху същите.

На 16.01.2018 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по и.д. № 2013[НОМЕР]0402926 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Видно от приложеното изпълнително дело № 2019[НОМЕР]0400075 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № [НОМЕР] на КЧСИ, с район на действие СГС е, че същото е образувано на 09.01.2019 г. по молба на взискателя-настоящ ответник въз основа на гореописания изпълнителен лист.

От направените справки по изпълнителното дело е установено, че длъжникът Д.И.П. е починала, поради което с протокол от 08.02.2019 г. на нейно място е конституиран единствения й наследник по закон /съгласно удостоверение за н-ци от 2019 г./ - настоящия ищец ЕЛ. ХР. П..

На 18.01.2021 г. по изпълнително дело № 2019[НОМЕР]0400075 е наложен запор върху банкови сметки и трудовото възнаграждение на новоконституирания длъжник.

С постановление от 27.09.2021 г. на ЧСИ изпълнително дело № 2019[НОМЕР]0400075 е спряно, поради издадената обезпечителна заповед в настоящото производство.

3

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следва да се има предвид, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение доводите на длъжника за недължимост на претендираните със заявлението суми, които се позовават на факти и обстоятелства, настъпили в срока за възражение по чл.414 ГПК, се преклудират /в този смисъл са определение № 443/30.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1366/2015 г., II т.о. на ВКС, определение № 576/16.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 4647/2015 г., IV г.о. на ВКС и определение № 214/15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1528/18 г. на IV г.о. на ВКС/.

В конкретния случай от приложения към настоящото производство заверен препис от ч.гр.д.№ 7758/2013 г. по описа на СРС, не се установява датата, на която издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника, поради което най-ранната дата, на която би могла да влезе в сила е датата на първият работен ден след изтичане на 2-седмичния срок за възражение – 29.05.2013 г.

Действително, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не прекъсва давността /по аргумент от мотивите на т.14 от ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като заповедното производство е част от изпълнителния процес. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК обаче заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е разрешен окончателно /в този смисъл са мотивите на решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.1747/2020 г., IV г.о. на ВКС/. Неподаването на възражение от длъжника може да се приравни на признание на вземането от длъжника по чл.116, б.

„а“ ЗЗД, изразено с конклудентни действия и има за последица прекъсване на давността /в този смисъл са решение № 100/20.06.2011 г. по т.д.№ 194/10 г., I I т.о.на ВКС; решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д.№ 5140/15 г., IV г.о. на ВКС/. Въз основа на влязлата в сила заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. С оглед предходното, настоящият съд приема, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5годишна давност.

Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително 4 изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.