Решение № 168 от 07.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Т.а

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600321 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от а. С. - повереник на гражданския ищец и частен обвинител П., против присъда № 36 от 06.11.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 282/2024 год. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда, първи наказателен състав на Районен съд - С. признал подсъдимия В. И. В., с ЕГН: **********, за невиновен в това, че на 02. 09. 2022 год. около 14:00 часа в гр. С., обл. С., в двор на къща, находяща се на ул. „*******“ № 42, се е заканил с убийство спрямо П., с ЕГН: **********, от гр. С., с думите „Ела тук, ела тук, ще ви избия“ и да е опирал нож в гърлото на П. Й. и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

1

Във въззивната жалба се твърди, че постановената от първи състав на Районен съд - С. присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна и като такава частният обвинител и граждански ищец моли същата да бъде отменена.

В допълнението към жалбата се твърди, че крайният акт на първоинстанционния съд се основава на превратно тълкуване на доказателствата, като една част са кредитирани избирателно, а друга част от тях необосновано са били отхвърлени. Повереникът не оспорва, че отношенията между подсъдимия и частния обвинител са влошени, но счита, че първоинстанционният съд не е оценил правилно събитията, като не е установил правилно съобразно доказателства, че подсъдимият В. е целял да се разправи с частния обвинител Й.. За целта подсъдимият е влязъл през входа към двора, използван обичайно от Й., а не е преминал през другия вход, който той използва по принцип, и е вървял, държейки нож, който опрял в гърлото на пострадалия. Според повереника така изложените факти се подкрепят от свидетелските показания на Й. и на свидетелката очевидец Ж. Й., която потвърждава изречените от подсъдимия думи и факта, че е държал ножа. Тези данни намират потвърждение и в показанията на П. Й., Е. Й., К. Й. и на полицейските служители, като водят до един-единствен възможен извод за осъществена закана с убийство. На следващо място се оспорват като хаотични и неправдоподобни показанията на свидетелката С. А. - приятелка на подсъдимия. Като напълно недостоверни се отчитат твърденията на свидетелката, че е простирала, тъй като времето е било облачно и не са предполагали такива действия, а и не е ясно дали въобще е могла да наблюдава двора и защо не е излязла на терасата по време на инкриминирания конфликт. Освен това тази свидетелка е близка на подсъдимия, поради което се счита заинтересована. Повереникът намира, че неоснователно съдът не е дал вяра на свидетелските показания на Ж. Й. - майка на пострадалия. Твърди се още, че липсата на дактилоскопни следи по ножа не води до категоричен извод, че подсъдимият не е държал същия нож, а експертът, изготвил изследването, не е дал отговор на зададения в тази връзка въпрос. Изразява се упрек към съда и в неправилна оценка на състоянието и поведението на пострадалия, който е бил уплашен и разстроен от случилото се - видно от изготвената съдебнопсихиатрична експертиза и от писмените доказателства по делото относно медицинския преглед на подсъдимия и подадения на тел.

2

112 сигнал.

В обобщение повереникът сочи, че по делото са събрани безспорни и еднопосочни доказателства, че подсъдимият В. В. е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. С тези аргументи се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Срещу подадената въззивна жалба е постъпило възражение от А. А. защитник на подсъдимия В. В., в което се заявява, че подадената жалба е неоснователна и се иска да бъде отхвърлена. Моли въззивния съд да бъде потвърди изцяло първоинстанционната присъда. Прави искане за присъждане на направените от подсъдимия В. В. пред първоинстанционния и пред въззивния съд разноски.

Представителят на С. окръжна прокуратура намира подадената жалба срещу оправдателната присъда за неоснователна. Счита, че съставът на първоинстанционния съд е анализирал обстойно всички събрани доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод за невиновност на подсъдимия.

Повереникът на частния обвинител поддържа жалбата със съображенията, изложени в нея, и с искане въззивният съд да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК.

Защитникът на подсъдимия моли присъдата да бъде потвърдена изцяло, като се позовава на подаденото пред настоящата съдебна инстанция писмено изложение. Прави искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата на частния обвинител е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на С. районен съд - потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.

Това е така по следните съображения:

За да постанови присъдата си, съдът се е позовал както на установените 3 в хода на досъдебното производство доказателства, така и на тези, събрани и проверени в рамките на проведеното съдебно следствие. След сторен верен доказателствен анализ, обосновано районния съд е приел от фактическа страна изложеното в мотивите на присъдата.

Установява се следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. В. живеел в гр. С. от 2016 год. в къща на първия етаж, находяща се на улица „*******“ № 42. В същата къща на третия етаж живеел частният обвинител П., сочен от обвинението за пострадал, заедно със семейството си - Е. Л. Й. и К. П. Й.. На приземния етаж на къщата живеела майката на П. Й. - свидетелката Ж. Л. Й.. Отношенията между двете семейства били влошени от няколко години.

Около обяд на 02.09.2022 година свидетелят и частен обвинител П. се намирал в двора на къщата на ул. „*******“ № 42, когато подсъдимият В. спрял с автомобила си пред имота и се насочил да влезе в къщата, където го чакала свидетелката С. А. - негова приятелка. Тогава П. Й. се обърнал към подсъдимия, като му рекъл „като циганите станахме“ и двамата се скарали поради неразбирателство относно поддържането на общия им двор.

Скарването било дочуто от свидетелките Ж. Й. и С. А..

От заключението на изготвената и приета от първоинстанционния съд дактилоскопна експертиза (л. 110-111 от ДП) се установява, че по приобщеното веществено доказателство - метален нож с дължина 27 см, не са открити дактилоскопни следи.

Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на първоинстанционния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и заключенията на вещите лица по приетите дактилоскопна, психиатрична и техническа експертиза. Районният съд е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК, и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки убедителни съображения относно достоверността на кредитираните, респективно, недостоверността на некредитираните, такива. Релевантните доказателства доказателствени средства са преценявани от Районен съд - С. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв 4 начин не са изопачени. Поради и обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата. Стореният от състава на първоинстанционния съд доказателствен анализ е изчерпателен и всеобхватен, а отправената в жалбата на повереника критика за превратно тълкуване на доказателствата е напълно необоснована.

С оглед възраженията в жалбата на частния обвинител следва да се акцентира върху несъответствието между показанията на свидетелите Ж. Й. и П. Й. както помежду им, така и спрямо дадените от тях показанията на досъдебното производство, разкриващи съществени противоречия със заявеното пред съда. В мотивите на присъдата тези вътрешни противоречия са надлежно обсъдени, като правилно първоинстанционният съд е заключил, че съдържанието на доказателствените материали не дава основание да се сподели обвинителната теза. Данните от показанията на свидетелите, съобразени и с факта, че по приобщения метален нож, за който се твърди да е държан от подсъдимия при извършване на деянието, не са били открити каквито и да било следи нито от него, нито от друго лице, водят до основателно колебание в хипотезата, че в действителност подсъдимият е имал какъвто и да е досег с ножа. Оплакването в жалбата в тази насока не е основателно, като експертното заключение по дактилоскопната експертиза е пълно и ясно, изготвено е от компетентен специалист, който го е защитил пред първоинстанционния съд. Неясен е упрекът към вещото лице - че не е отговорил на зададен въпрос, тъй като видно от протокола за съдебното заседание (л. 56-57), експертът е дал надлежен отговор на страните, които са изчерпали своите въпроси. Както правилно посочва защитникът пред въззивния съд, в случай че повереникът е считал отразеното в протокола за непълно или неясно, е следвало да поиска допълването му в съответната процедура, което не е сторено.

Съдът отчита още, че частният обвинител свидетелят Й. заявява, че е взел внимателно ножа („взех го за върха“) и го е сложил в плик, при което ако е имало следи по дръжката, те не биха били заличени. В описаната от П. Й. ситуация („аз го блъснах, той изпусна ножа и тръгна да побягва“) не би било 5 възможно заличаването на следи по дръжката от страна на подсъдимия. По този въпрос пък показанията на свидетелката Ж. Й. страдат от липса на конкретика какви действия е извършвал подсъдимият и с коя ръка е държал ножа, както е правилно отбелязал първоинстанционният съд в мотивите си. В показанията си свидетелката не твърди да е чула думите „ще ви избия“, въпреки че е наблюдавала конфликтната ситуация в момента, в който обвинението твърди, че подсъдимият е отправил тези думи.

Друго противоречие е налице спрямо твърденията на свидетелката Й. на досъдебното производство /замахване с нож/, които се явяват напълно изолирани. Не без значение, а напротив - съществено обстоятелство, внасящо допълнително съмнение в обвинителната теза, е това, че частният обвинител не е предал ножа възможно най-скоро след пристигането на полицейските служители на място, а едва по-късно. Всичко това внася съмнение в заложените в обвинителния акт фактически твърдения, че подсъдимият изобщо е изрекъл посочените думи, опирайки нож в гърлото на Й..

Следователно и не може да бъде прието за установено по категоричен начин осъществяването на действия от страна на подсъдимия, съставляващи заканване с престъпление против личността на частния обвинител.

Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът признава даден подсъдим за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по безсъмнен начин, нещо което в настоящия случай, не се установява от доказателствата по делото.

С оглед всичко гореизложено настоящия съдебен състав счита, че доводите изложени в жалбата на повереника за необоснованост на присъдата се явяват неоснователни и неподкрепени от установената по делото доказателствена съвкупност. Същите не се и подкрепят от прокурора пред настоящата съдебна инстанция, който намира за правилна оправдателната присъда.