Решение № 1513 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110215245 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № F787611-F782055 от 09.09.2024г., издадено от Росица Ангелова Т.-Стойкова – Директор на офис „Център” при ТД на НАП – София, с което на жалбоподателя „****“ ЕООД с ЕИК **** за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба, в която се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Не се отрича, че Дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС. Обяснява се, че справката-декларация е подадена със закъснение, а именно на 06.08.2024г., поради неволна човешка грешка на счетоводния екип на Дружеството. Независимо от забавянето, дължимият ДДС бил внесен в законоустановения срок. Изтъква се, че това е първо по ред нарушение и с оглед на платения данък, се прави извод, че не са настъпили вреди за фиска. Навеждат се възражения за допуснато процесуално нарушение при разглеждане на преписката от административно – наказващия орган, тъй като в НП фигурирало само „считам постъпилото възражение за неоснователно“, без да са ясни мотивите за това. Цитира се чл.52, ал.4 от ЗАНН и се твърди, че НП било бланкетно. Претендира се и за маловажност на случая, тъй като Дружеството – жалбоподател реализирало дейността си, считано от 1989г., никога не било санкционирано за данъчни нарушения, нямало непогасени данъчни задължения, нарушението било първо и инцидентно, резултат на неволна човешка грешка. Веднага след констатиране на нарушението били предприети действия за преустановяването му, а именно макар и със 1 закъснение били депозирани справка-декларация и дневници за покупки и продажби по ЗДДС за април 2024г. Посочва се, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици и че жалбоподателят е оказал пълно съдействие на приходния орган. Приема се, че има множество смекчаващи обстоятелства и нито едно отегчаващо. Поради това наказващият орган следвало да квалифицира случая като маловажен и да не налага административно наказание, а само устно или писмено да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С тези аргументи се иска от съда да отмени процесното Наказателно постановление и да присъди в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ ЕООД се представлява от адв. Я. А..

В съдебно заседание на 22.01.2025г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. А. посочва, че е налице малозначително деяние. Не се оспорва фактът, че Дружеството е пропуснало срока за подаване на декларацията по чл.125 от ЗДДС, но се твърди, че се касае за неволна човешка грешка на счетоводителката, която пропуснала да подаде самата декларация. Независимо от това, тя наредила сумата по декларацията по съответната сметка на НАП в срок. Отбелязва се, че Дружеството е повече от 35 години на пазара в България и това е първо негово нарушение от този характер.

Твърди се, че нарушението е инцидентно, неволно, с много ниска степен на обществена опасност и на практика никакви вреди. В тази връзка се претендира за малозначителност и доколкото административно-наказващият орган не е съобразил тези обстоятелства, в това число и плащането на задължението по ДДС в срок, се иска от съда да отмени постановеното Наказателно постановление. Претендират се и разноски, за които се представя списък, договор за правна помощ, фактура и преводно нареждане.

Въззиваемата страна – Директор на офис „Център“ в ТД на НАП - София – се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. К., която в съдебно заседание на 22.01.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за отхвърляне на жалбата. Заявява, че при издаване на АУАН и Наказателното постановление са спазени материалният и процесуалният закон. Безспорно било установено извършването на нарушението, както и нарушителят. Според юрк. К. не са налице условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като закъснението не е пренебрежимо малко. При определяне размера на санкцията административно-наказващият орган се е съобразил с всички факти и обстоятелства по случая и е наложил санкция в минимален размер. Поради това се иска СРС да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както и да присъда юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :

На 14.05.2024г. от името на „****“ ЕООД бил платен данък добавена стойност /ДДС/ по справка – декларация за ДДС за месец април 2024г., но самата справка – декларация на Дружеството не била подадена.

2

На неустановена по делото дата през месец юни 2024г. свидетелката А. Б. (старши инспектор в ТД на НАП – София, офис „Център“) направила справка в информационната система на НАП дали има подадена от „****“ ЕООД справка – декларация за ДДС за месец април 2024г. и установила, че в законоустановения срок - до 14.05.2024г. такава не е била подадена. Поради това св. Б. изпратила писмена покана до „****“ ЕООД и така уведомила Дружеството – жалбоподател за установеното от нея обстоятелство.

На 06.08.2024г. от името на „****“ ЕООД била подадена справка – декларация за ДДС за месец април 2024г. с дневник на покупки и продажби. Устно тогавашният управител на Дружеството уведомил на служебния телефон св. Б. за подадената със закъснение справка – декларация, а тя му отговорила, че на „****“ ЕООД следва да бъде съставен Акт и във връзка с това поканила управителя на Дружеството да се яви в ТД на НАП – София, офис „Център“.

На 09.08.2024г. пред св. Б. се явил Борислав Бечев – управител /към 2024г./ на „****“ ЕООД. Тогава А. Б. отново направила справка в информационната система на НАП и установила, че на 06.08.2024г. е подадена справка – декларация за ДДС за месец април 2024г. от „****“ ЕООД. Поради това в присъствието на тогавашния управител на „****“ ЕООД Борислав Пеев Бечев, както и пред Е.К.-С. и М.М.-Й. (свидетели на съставянето и връчването на АУАН), свидетелката А. Х. Б. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F782055 от 09.08.2024г. срещу „****“ ЕООД за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС. Препис от този Акт е връчен срещу подпис на управителя на Дружество – нарушител на 09.08.2024г.

Въз основа на АУАН № F782055/09.08.2024г. срещу „****“ ЕООД е издадено обжалваното Наказателно постановление № F787611-F782055 от 09.09.2024г., с което Директорът на офис „Център” при ТД на НАП – София е наложил на Дружеството – жалбоподател на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.

Наказателното постановление е връчено на тогавашния управител на „****“ ЕООД срещу подпис на 15.10.2024г. и е обжалвано с жалба, подадена в ТД на НАП – София, офис „Център” на 23.10.2024г.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетелката А. Б.; АУАН № F782055 от 09.08.2024г.; заявление до Директора на ТД на НАП – София, офис „Център” с № 10-53-03-910 от 09.08.2024г.; платежно нареждане от 14.05.2024г.; справка за задълженията към 16.10.2024г. на „****“ ЕООД; справка – декларация за ДДС с вх. № 22105633696 от 06.08.2024г. с дневник на покупки и продажби; Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. и с № 969 от 18.05.2009г., както и Заповед на и.д.

Директор на ТД на НАП – София с № 561 от 19.08.2021г.

Показанията на свидетелката Б. са вътрешно логични, обосновани и достоверни.

Подкрепят се от приложените по делото писмени доказателства. Поради това съдът 3 кредитира събраните по делото гласни доказателства.

Приложените по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства (цитирани по-горе) са обективни, непредубедени, еднопосочни и информативни. Поради това и доколкото намират опора, както помежду си, така и в показанията на св. Б., а част от тях имат и достоверна дата, съдът им се доверява напълно.

Справката-декларация за ДДС с вх. № 22105633696 от 06.08.2024г. с дневник на покупки и продажби има достоверна дата. Също така, това писмено доказателство намира опора и в кредитираните по-горе свидетелски показания, както и в заявлението с № 10-5303-910 от 09.08.2024г. Поради това СРС го кредитира и приема, че едва на 06.08.2024г. от името на „****“ ЕООД е била подадена в НАП справка – декларация по ЗДДС за данъчен период месец април 2024г.

Приложените по делото заявление до Директора на ТД на НАП – София, офис „Център” с № 10-53-03-910 от 09.08.2024г., платежно нареждане от 14.05.2024г. и справка за задълженията към 16.10.2024г. на „****“ ЕООД са еднопосочни, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. Поради това СРС ги кредитира и приема, че на 14.05.2024г. от името на „****“ ЕООД е бил платен ДДС по справка – декларация за ДДС за месец април 2024г., но самата справка – декларация на Дружеството не била подадена „със закъснение“, за което управителят на Дружеството – жалбоподател е направил писмено самопризнание в цитираното по-горе заявление, което като съдържащо неизгоден факт за подписалото го лице, следва да се кредитира от съда.

Констатациите от АУАН намират опора в кредитираните по-горе гласни и писмени доказателства. Поради това съдът се доверява и на Акта.

Наличните по делото Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП и на и.д.

Директор на ТД на НАП – София изхождат от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.

От Заповед № 561/19.08.2021г. на и.д. Директор на ТД на НАП – София, т.2.1 от Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния Директор на НАП, нормите на чл.7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.193, ал.2 от ЗДДС следва, че А. Х. Б.

(като старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, офис „Център“ ) е имала право да съставя АУАН, включително и процесния Акт. Въз основа на приложената по делото Заповед № 969/18.05.2009г. на Изпълнителния Директор на НАП, т.1.2., б. „в“ от Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния Директор на НАП и чл.193, ал.2 от ЗДДС се доказва, че Росица Ангелова Т.-Стойкова в качеството си на Директор на офис „Център“ при ТД на НАП – София е имала правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП от 09.09.2024г. Гореизложеното означава, че АУАН № F782055 от 09.08.2024г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление изхождат от компетентни лица.

Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложеното на лист 9 и лист 16 от делото възражение срещу АУАН, тъй като то съдържа правно становище 4 на една от страните по спора и не представлява доказателство по смисъла на закона. Поради това съдът не подложи на анализ възражението.

При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :

Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от оправомощено за това лице и срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът за установяване на административно нарушение № F782055 от 09.08.2024г. и Наказателно постановление № F787611 от 09.09.2024г. са издадени от оправомощени за това лица (съгласно изложените по-горе мотиви). Доколкото в случая става въпрос за неподадена справка – декларация за месец април 2024г., чието подаване е следвало да стане до 14.05.2024г. включително, а Актът е съставен на 09.08.2024г., СРС приема, че сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са спазени. Между датите на съставяне на Акта и на Наказателното постановление е минал точно един месец, поради което съдът приема, че са спазени и сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и по чл.52, ал.1 от ЗАНН.