Определение № 511 от 19.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. София, 19.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002902366 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „А и Г-Г. Ч.“, чрез пълномощника му адв. Д. Д. от АК-Кърджали, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 208/01.07.2025 г., постановено по в. т. д. № 216/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 2 търговски състав, с което е потвърдено решение № 2/10.02.2025 г., постановено по т. д. 43/2024 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което е уважен предявеният от „Сити Билдингс“ ЕООД срещу ЕТ „А и Г-Г. Ч.“ кондикционен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане общо на сумата 34378,27 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, дадена при отпаднало с обратна сила основание - поради развалянето на сключения на 21.02.2022 г. между страните предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 15.04.2024 г., до окончателното заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не се е произнесъл по всички наведени във въззивната жалба правни доводи за 1 неправилност на първоинстанционното решение, респ. не са обсъдени събраните по делото писмени и гласните доказателства, от които се установявало по недвусмислен начин, че при сключване на процесния предварителен договор от 21.02.2022 г. едноличният търговец е бил въведен в заблуждение, че подписва договор с клаузите на предварителния договор от 11.02.2020 г., като единствено е сменена датата на съставянето му. Счита, че ако се приеме, че предварителният договор от 21.02.2022 г. не е унищожаем, той не е развален надлежно по предвидения в закона способ – чрез предявен конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което не е възникнало предявеното кондикционно вземане за връщане на даденото при отпаднало с обратна сила правно основание (по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съда счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съда да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?“ (по този въпрос твърди противоречие както със задължителната практика – ППВС № 1/1953 г. и ППВС № 7/1965 г., така и с казуалната практика на ВКС – решение № 22/29.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2113/2016 г., I т. о.; решение № 212/01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2010 г., II т. о.; решение № 157/08.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 823/2010 г., II т. о.; решение № 411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о.; решение № 87/02.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2804/2015 г., I т. о.; решение № 37/29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 241/2011 г., І г.о.; решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2008 г., I г. о.; решение № 81/27.02.2014 г. на ВКС 2 по гр. д. № 114/2012 г., IV г. о.; решение № 424/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 1644/2009 г., III г. о.; решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 724/30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., ІV г. о.; решение № 173/27.072010 г.. на ВКС по гр.д. № 5166/2008 г.; решение № 27/02.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о.; решение №

331/19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009 г., IV г. о.; решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 700/28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г., IV г. о.; решение № 752/18.11.1988 г. на ВКС по гр. д. № 637/1988 г., III г. о. и решение № 129/05.03.1986 г. на ВКС по гр. д. № 682/1985 г., I г. о.).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 11.02.2020 г. между страните в настоящото исково производство е сключен предварителен договор с предмет предварително проучване и проектиране за възможно максимално застрояване на собствения на едноличния търговец недвижим имот; учредяване от него в полза на „Сити Билдингс“ ЕООД на суперфициарно право и за извършване на строителство.

Съгласно клаузата, уговорена в чл. 3, ал. 1 от предварителния договор, ищецът е поел задължение за своя сметка и със свои средства да измени ПУП (ПР и ПЗ) на поземления имот, предмет на договора; да изготви идеен и работен проект (по всички части - АС, К, ВиК, ОиВ, Ел и ВП); да се снабди с Разрешение за строеж; да открие строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво - в срок от 24 месеца. След изготвяне на идейния 3 проект ответникът като собственик-учредител има право да избере обособените обекти от бъдещата сграда, на които ще стане собственик.

Съгласно чл. 4 от договора ответникът е поел задължение да учреди право на строеж в полза на „Сити Билдингс“ ЕООД срещу получаване на обезщетение, като си запази правото на строеж и придобие собствеността върху 400 м2 от построеното място при КИНТ на застрояване 2, респ. 600 м2 при КИНТ на застрояване 3. Съгласно чл. 5 от договора сделката, с която ще се учреди правото на строеж, е следвало да бъде сключена след влизане в сила на заповедта за изменение на ПУП (ПР и ПЗ) на поземления имот, предмет на договора. Съгласно клаузата на чл. 8 учредяването на право на строеж в нотариална форма в полза на дружеството е уговорено да се извърши в 15дневен срок от съставянето на протокол за избор на конкретните обекти и одобрен архитектурен проект. Съгласно чл. 11 ищецът се е задължил срещу учреденото право на строеж да извърши за своя сметка СМР, и да изгради обектите, предмет на обезщетението, като съгласно чл. 12 срокът за изграждане на цялата сграда е 36 месеца, считано от изтичане на 15 дни от деня на даване на строителна линия за строеж на обекта. С клаузата на чл. 6 страните са постигнали съгласие, че след влизане в сила на изменения ПУП ответникът ще погаси кредитните си задължения, обезпечени с ипотека върху недвижимия имот и ще поиска заличаване на ипотеката. Уговорено е средствата за погасяване на задълженията на учредителя (по банковите кредити) да бъдат предоставени от дружеството-ищец, но не повече от 40000 евро – в срок от 30 дни след влизане в сила на изменения ПУП. Съгласно уговорката по чл. 25, т. 1.7 действието на предварителния договор се прекратява при неодобрен ПУП или ОУП, като и при невъзможност за застрояване на поземления имот над КИНТ 1.2.

Апелативният съд е приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че в уговорения в чл. 3, ал. 1 от договора 24-месечен срок не е одобрено изменение на ПУП, поради което действието на договора е прекратено.

Със сключен на 21.02.2022 г. предварителен договор за учредяване на право на строеж страните са постигнали съгласие ответникът да учреди в полза на „Сити Билдингс“ ЕООД суперфициарно право върху процесния имот - след одобряване на ПУП (ПРЗ) и издаване на Разрешение за строеж от 4

Община Кърджали. По този договор търговското дружество е поело задължение за своя сметка и със собствени средства, материали, организация и труд да финансира и осигури изработването и одобряването на ПУП за имота, проектирането и одобряването от съответните органи съгласно изискванията на ЗУТ и подзаконовите актове по неговото приложение на идеен проект - в срок до 3 месеца от одобряване на ПУП за имота; инвестиционните проекти за сградата във всичките им части; да инвестира строителството на многофамилната жилищна сграда и да предаде на ответника обектите, върху които той си запазва правото на строеж, да изгради за своя сметка и със свои средства вертикалната планировка, предвидена по действащия ПУП. С клаузата на чл. 6 от договора „Сити Билдингс“ ЕООД се е задължило да заплати всички дължими от ответника (ЕТ) суми към „Юробанк България“ АД, представляващи остатък по отпуснат от банката кредит в размер на 34850 евро. Страните са приели за установено между тях правнорелевантното обстоятелство, че сумата от 5000 евро е заплатена от дружеството към момента на сключване на този предварителен договор, а останалата сума в размер на 29850 евро ще бъде заплатена в срок до 3 дни от подписване на договора.

Съгласно чл. 14 от този договор в случай че след сключването му Община Кърджали не одобри новия ПУП на квартала, в който се намира поземленият имот, или неговите предвиждания не позволяват постигането на уговорените технически параметри относно застрояването, височината и КИНТ на бъдещата сграда, страните са постигнали съгласие, че договорът автоматично прекратява действието си - без да е необходимо писмено съгласие на някоя от страните и без да се търси отговорност за това от дружеството-ищец.

Въззивният съд е приел за установено от представените по делото платежни нареждания, че „Сити Билдингс“ ЕООД е превело по сметка на едноличния търговец сумата от 5000 евро - на 25.06.2020 г., а сумата от 29 4378,27 евро - на 28.02.2022 г. Не е възприел правното становище на ищеца, че със сключването на договора от 21.02.2022 г. страните по него са новирали своите задължения по договора от 11.02.2020 г., като са уговорени нови изисквания, задължения и срокове, при които ще настъпи изискуемостта на насрещните задължения. Действието на договора от 11.02.2020 г. е прекратено на основание чл. 25 т. 1.7 - поради неодобряване на ПУП за имота, предмет на 5 договора, в срока, който страните са уговорили - 24 месеца от сключването му.

Апелативният съд е счел, че този срок е уговорен в полза и на двете страни - за да се предостави възможност на ищеца да подготви необходимата документация, която да се внесе в Община Кърджали, но и да не бъде принуден ответникът да изчаква прекалено дълго осъществяването на строителството в своя имот. Този срок освен това стимулирал ищеца, който също цели да осъществи строителните си намерения, да подготви проекта, така че да бъде одобрен.

След като тези намерения не са се осъществили, страните са сключили нов договор – на 21.02.2022 г., като въззивният съд е приел, че това съглашение не е унищожаемо поради въвеждане на ответника в заблуждение – не са били създадени у него неверни представи, че сключва напълно идентичен договор по съдържание с този от 11.02.2020 г., тъй като дори само клаузата относно размера на сумите, които той получава и срокът, в който това плащане е следвало да се извърши, са изцяло различни. Следователно, постигнати са нови уговорки, поради което ответникът би трябвало да прояви грижа към собствените дела, а именно договорът да бъде прочетен, преди да бъде подписан (страни по договора са търговци, поради което законът предвижда квалифицирана грижа при сключване на търговски сделки по занятие).