Решение № 19217 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19217 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20261110108456 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, чрез авд. Ч., срещу „И.А.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,23 EUR, предявен като частичен от иск в размер на 232,76 EUR, представляваща недължимо платена договорна лихва по Договор за паричен заем №*******/20.06.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.03.2026 г. до окончателното плащане на дължимото.

Предявен е иск от М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, чрез авд. Ч., срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,23 EUR, предявен като частичен от иск в размер на 9 0 9 , 4 8 EUR, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на гаранция №*******/20.06.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.03.2026 г. до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответника „И.А.М.“ АД е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника „Ф.Б.“ ЕООД е депозирал писмен отговор.

Оспорва иска, като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени становища.

С определение от 05.10.2026г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове, чрез увеличаването им до размера от 1

264,62 евро срещу „И.А.М.“ АД и до размера от 182,40 евро срещу „Ф.Б.“ ЕООД.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

Н а 20.06.2024 г. ищеца е сключил Договор за паричен заем № ******* с „И.А.М.” ООД (приложен към молба вх. №******/06.07.26г. видно от справка в ЕИСС), по силата на който последното е предоставило на ищеца сумата от 1750,00 лева, която ищецът се задължил да върне на 12 равни месечни вноски в размер на по 188,27 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 50% и годишен процент на разходите от 62,99 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото им възнаграждение; нетния размер на осигурителния им доход да е в размер над 1500 лева; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М." АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции; 2) банкова гаранция с бенефициер – Заемодателят, за сумата от 942,12 лева със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На 20.06.2024 г. ищеца е сключил Договор за предоставяне на гаранция № ******* с "Ф.Б." ЕООД, по силата на който последното, в качеството му на гарант, се задължило да издаде гаранция за плащане в полза на "И.А.М." АД, с наредител-ищеца, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума в размер на 1750 лева; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 2 от договора, последният влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем да предостави поръчителство от две физически лица или банкова гаранция в указания 3-дневен срок, а според чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора, за поемане на описаните по–горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 356,76 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 29,73 лв. по начините, установени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е посочено, че "И.А.М." АД, е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищеца е изплатил на ответника „И.А.М.” ООД по Договор за паричен заем № *******/20.06.2024 г. сума в размер на 1139,89 евро, от които 875,27 € -главница, 260,34€+4,28€ -лихви, а п о Договор за гаранция № *******/20.06.2024 г. сума в размер на 182,40 евро.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Претенцията по чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявена от ищеца, почива на твърденията за липса на основание за извършено от него плащане, в резултат от което ответникът е получил суми, които не му се следват. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в настоящия случай са налице.

Процесните договори са потребителски и се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен 2 принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /в този см. Решение 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на ВКС и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, е чл. 289 ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 ЗЗД.

Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Поради накърняването на принципа на "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Свободата на договаряне не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор. В процесния случай, чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на договора за заем чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опцията за възмездно поръчителство - сключване на договор за гаранция със свързано с кредитора лице, по силата на който заплаща възнаграждение в размер, близък до този на договора за заем. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на договора. „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД имат качеството на свързани лица, тъй като при осъществена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът по договора за заем "И.А.М." АД. По този начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя. В случая търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Фактически се дължи не възнаграждение за услуга, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора чрез фиктивно уговорено възнаграждение в полза на свързано с него лице.

Настоящият състав приема, че не се касае за доброволно обвързване на ищеца с ответника по силата на процесния договор за гаранция. Това е така, доколкото, за да не се стигне до сключване на договор с гаранта, договорът за заем предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за представяне на служебна бележка от работодател, за работа по безсрочен трудов договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно, тяхното изпълнение, поради което заемателят е принуден да сключи договор с гаранта-ответник по делото. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя трудно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и първите две опции по чл.4 от договора всъщност не 3 дават възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за поръчителство по третата опция, тъй като са много трудно изпълними.

Съдът приема, че се касае не за дължимо възнаграждение за поръчителство, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, наред с лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която се плаща от длъжника и която е печалба за кредитора по договора за заем. Затова и в договора за предоставяне на гаранция /чл. 3, ал. 3/ изрично е посочено, че „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция, доколкото за свързаните лица е все едно кой от тях ще получи допълнителната парична сума.