Решение № 522 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

И. Ал. Стоилов при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ст. Б. като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601501 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава.

С Присъда от 06.12.2024 г.,постановена по НОХД № 4253/24 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. А. Е. за виновен в извършване на престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, поради което, при условията на чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което е отложено с петгодишен изпитателен срок. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и тези, сторени в рамките на ДП.

Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба от адв. И. Ц. – упълномощен защитник на подс. Е., ведно с допълнение към нея, с които се оспорва правилността на съдебния акт като незаконосъобразен, постановен при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнението към въззивната жалба се излагат аргументи за конкретно процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът допуснал пострадалата Н. В. да присъства в залата на всички разпити на свидетели и вещи лица преди самата тя да бъде разпитана, което опорочавало показанията й.

Подробно се акцентира на противоречията между изложеното от пострадалата В. и заявеното от нея на ДП. Твърди се за опорочено разпознаване на ДП, както и се обръща специално внимание на заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), която оневинявала подсъдимия. На критика се подлагат мотивите на съда, досежно предложената от него оценка на доказателствата. С допълнението към възивната жалба се прави едно доказателствено искане, касаещо назначаването на повторна СМЕ, която да отговори на 1 общо седем въпроса, подробно изложени в допълнението към въззивната жалба.

Срещу въззивната жалба не е постъпило възражение от страна на частния обвинител (ЧО) Н. В. или нейния повереник.

В открито с. з. жалбоподателят поддържа доказателственото си искане за назначаване и изготвяне на повторна СМЕ, поради причини, че при изготвяне на първоначалната СМЕ били взети предвид само и единствено свидетелски показания, без подсъдимият да присъства със свой защитник на тях. Липсвала медицинска аргументация в заключението като се цитира казаното от вещото лице в съдебно заседание: „От там насетне нищо не е доказуемо“. Не било отговорено изобщо на въпросите за разкъсването на девствената ципа на пострадалата, както не било взето предвид, че прегледът на същата бил направен на 18.04.2022 година, а инкриминираното деяние било на 27.12.2021 година, тоест четири месеца по-рано.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, като остави без уважение искането за назначаване на повторна СМЕ с посочените в допълнението към въззивната жалба общо седем въпроса, мотивирайки се, че за да се назначи повторна СМЕ, следва да са налице две основания - или да съществуват основателни съмнения относно правилността на първата експертиза или да са налице неизследвани нови обективни находки, които не са били обект на изследване при изготвянето на първоначалната експертиза или, алтернативно, са налице новопостъпили такива. Съдът прецени, че не е налице нито една от двете хипотези, за да уважи доказателственото искане.

В хода по същество пред въззивната инстанция защитникът на подс. Е. поддържа така подадената въззивна жалба и допълнението към нея, пледирайки, че първоинстанционната присъда следвало да бъде отменена, тъй като не се базирала на обективни данни. Събраните доказателства по делото безспорно установявали, че подсъдимият бил напълно невинен.

Първоинстанционният съд нарушил чл. 6 от ЕКЗПЧ, като не бил изследвал и не бил взел под внимание, че така изготвената СМЕ представлявала едно преразказване на дадени свидетелски показания. Вмененото тежко престъпление следвало да почива на обективни медицински данни, направени непосредствено след извършване на деянието, както и да бъде обосновано, а в случая вещото лице заявило пред съда: „От там нататък нищо не е доказуемо“. Всичко това довело до нарушение на принципа на справедливия процес. Били игнорирани определени доказателства и взето предвид единствено казаното от пострадалата В., която била разпитана последна, след като чула абсолютно всички свидетелски показния и изготвила съвсем нова теза на обвинението. Отделно първоинстанционният акт бил изцяло немотивиран. Будило недоумение как след четири месеца се правил медицински преглед и как след толкова време се стигнало точно до подсъдимия. Разпитаните свидетели от хотела, за който се твърди, че там бил отседнал подсъдимият с пострадалата, отричали той да е бил в този хотел някога, като показанията им на ДП били под диктовка. Защитата акцентира на изследването, открило бактерия в пострадалата, която бактерия липсвала при подсъдимия, тоест нямало как да бъде извършен полов акт без бактерията да се предаде – въпрос, който не бил изследван в СМЕ, а трябвало да се изследва. В реплика към представителя на СГП се отбелязва, че липсвала по делото официална справка от Министерство на туризма за това дали действително подсъдимият бил отсядал в хотел „Симона“ на инкриминираната дата. В тази връзка липсвали и записи от камери или други документи, удостоверяващи пребиваването на подсъдимия в хотела. В заключение се моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова – оправдателна.

Прокурорът от СГП счита първоистанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, а претенциите на жалбоподателя за неоснователни. Когато се касаело за престъпление, което засягало половата неприкосновеност на дете, ненавършило 14 години, нямало как да има свидетели. Събрани били всички възможни доказателства, като липсвали 2 противоречия в показанията или нарушения в реда на събиране на доказателствата в съдебното следствие, което да налагало ревизиране на така постановения съдебен акт.

Първоинстанционният съд бил взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, което било отчетено при индивидуализацията на наказанието. Моли се за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Повереникът на ЧО Н. В. (редовно призована, не се явява) моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като счита, че в хода на съдебно дирене били положени достатъчно усилия и били събрани всички съотносими доказателства по делото. Нямало основания за съмнение както в истинността на експертното заключение, така и в показанията на ЧО, която била разпитана в присъствието на психолог в „синя стая“ и нейният разпит бил отчетлив, непротиворечив и изясняващ всички факти по деянието.

Моли се, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият да заплати сторените от ЧО разноски във фазата на съдебното производство.

В правото си на лична защита подс. М. Е. поддържа казаното от своя адвокат. В своята последна дума същият твърди, че не познава пострадалата.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна – защитник на подс. М. Е..

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на състава са следните:

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. А. Е., с ЕГН **********, е роден на ********* г. в гр. Омуртаг, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.

ЧО Н. В., родена на ********* г., била малолетна към датата на инкриминираното деяние (26-28.12.2021 г.), когато била на 13 навършени години. До онзи момент ЧО В. не била имала никакви сексуални контакти. Същата била страдала от епилепсия още като бебе, а впоследствие при нея се наблюдавало забавено развитие - в ранна детска възраст било налице изпреварване на биологичното развитие за сметка на менталното такова. ЧО В. била по-затворено дете (интроверт), с трудна комуникацията с връстниците й. Бидейки във фазата на пубертета (с бързо настъпващи хормонални проблеми в тялото) въпросните хормонални промени у ЧО изпреварвали психичното й съзряване, а това водило до чести промени в настроението на подрастващия, с налична вътрешна несигурност. При ЧО В. към датата на деянието е било налице несъответствие между достигнатата биологична зрялост (същата вече е имала менструален цикъл) и нервно-психичното й развитие. Посоченото несъответствие била причината за по-висока доверителност и наивитет на ЧО в посочената възраст.

На неустановена дата между началото и средата на месец ноември, през 2021 г., подс.

М. Е. и ЧО Н. В. се запознали в приложение за онлайн комуникация – „Дискорд“. Двамата започнали да комуникират през чата на приложението, като в началото на запознанството им комуникацията не била интензивна.

В хода на първоначалните разговори подс. Е. казал на ЧО В., че живеел в Амстердам и бил на 22 години. Постепенно двамата започнали да водят по-честа комуникация и да се опознават. В разговорите им ЧО В. нееднократно била заявила на подсъдимия, че била на 13-годишна възраст и скоро щяла да навърши четиринадесет години. Двамата започнали да комуникират ежедневно, като освен писмена, водили и комуникация чрез видеовръзка.

3

След като двамата се сближили, подс. Е. започнал да инициира разговори на сексуални теми, на което ЧО В. отговаряла, че все още била девствена. В един от разговорите между двамата подс. Е. споделил, че имал намерение да пътува до България и предложил на ЧО В. да се видят, когато пристигне. ЧО В. се съгласила и му предложила да отседне в хотел „Симона“, находящ се в гр. София, на бул. „Инж. И. И.ов“ № 10, при което подс. Е. също се съгласил.

След като пристигнал в София, подсъдимият се свързал с ЧО В., за да я уведоми, че е пристигнал и да се уговорят за среща.

На неустановена дата в периода между 26 и 28 декември през 2021 година, двамата се срещнали пред хотел „Симона“, като ЧО В. мислила, че щели да се разходят около хотела.

Подс. Е. й предложил да се качат в хотелската му стая, а ЧО В. се съгласила. Същата нямала намерение да осъществява сексуален контакт с него, тъй като за нея било прекалено рано.

След като влезли в хотелската стая, двамата започнали да си говорят. Малко след това, в спалнята на хотелската стая, подс. Е. започнал да я опипва и да я разсъблича. ЧО В. изразила несъгласие с действията му и се опитала да отблъсне ръцете му, в резултат на което подс. Е. започнал да се държи по-грубо с нея и й казал да се съблича веднага. ЧО В. се съблякла и легнала на леглото. Подс. Е. също съблякъл дрехите си, като ЧО В. отново му заявила, че не желаела да прави секс с него, тъй като било прекалено рано за нея. Докато ЧО В. лежала на леглото, подс. Е. започнал да я целува по устата, като в този момент се намирал върху нея и проникнал с еректиралия си полов си член във влагалището й. От това ЧО В. изпитала силна болка, тъй като била разкъсана девствената й ципа. Тя му казала да престане, тъй като много я боляло, но подсъдимият не прекратил действията си. Така половият акт между двамата продължил няколко минути.

Малко след края на половия акт ЧО В. си тръгнала от хотела и се прибрала вкъщи.

Подс. Е. заснел част от случилото се с камерата на мобилния си телефон, като след време разпространил видеоклипа в приложението „Дискорд“.

След случката ЧО В. се затворила още повече в себе си. Разбирайки, че подс.Е. бил разпространил видеозаписа в приложението, тя споделила на свои приятелки за случилото се. Уплашена от това, че подс. Е. може да й направи нещо, на 11.04.2022 г. ЧО В. отишла в 03 РУ-СДВР, за да сигнализира за случилото се, а полицейски служител уведомил родителите й за това.