Решение № 180 от 18.10.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. К., 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело № 20225100500164 по описа за 2022 година

С решение № 260015/12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 234/2019 г. по описа на Районен съд - К., ГД „ГП“ към Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.М.Л.“ №*, е осъдена да заплати на А. А. М., с ЕГН **********, с адрес: с.П.Ж. №*, общ.

К., обл. К., сумата в размер на 1351.46 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 149.69 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 01.10.2019 г. до окончателното й изпащане.

С решението ГД „ГП“ към Министерство на вътрешните работи, гр. С. е осъдена да заплати на А. А. М., разноски по делото в размер на 350 лв., а по сметка на Районен съд - К. сумата от 104.06 лв., представляваща общия размер на дължимата държавна такса върху уважените искове, сумата от 80 лв., представляваща разноски за съдебно - счетоводна експертиза, изплатени 1 от бюджета на съда, както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ГД „ГП“, представляван от процесуалния си представител ю.к. П.С., който го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Сочи се, че служители в МВР, съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР са три категории: 1) държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2) държавни служители; 3) лица, работещи по трудово правоотношение. В конкретния случай служителят e полицейски орган, чийто статут се уреждал от ЗМВР. В случая, ищецът e полицейски орган, извършващ специфични дейности, със специфична насоченост - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, работещ при специфичен режим на работа, чийто статут се урежда от ЗМВР. Специалната уредбата за полагане на специфичния труд се обуславяла пряко от значимостта на обществените отношения, свързани с изпълнението на функциите им. С оглед специалния характер на ЗМВР, размерът на дължимото допълнителното възнаграждение се определяло съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. За да бъде компенсирана особената тежест на полагания труд била издадена приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Излагат се съображения, че полагането на труд през нощта било свързано със задължението на работодателя за възмездяването му, като за дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен час или за част от него и минималния размер от 0.25 лв. били приложими: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67, ал. 7, т.1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, била приложима, когато продължителността на нощния труд била по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай, установява КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. За служителите в МВР, за които се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд - 8 часа и коефициентът бил 1.

В ЗМВР и подзаконовите му актове, не било предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлявал сбора от общо положения на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Сочи се, че подзаконовият нормативен акт по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР не предвиждал превръщането на нощния труд в дневен, 2 поради факта от предвидената в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР еднаква продължителност на часовете дневен и нощен труд. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд, какъвто би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за превръщането на нощния труд в дневен целял установяване налице ли е надвишаване на нормата и наличие на извънреден труд, а не автоматично обявяване за извънреден труд на разликата, получена след конвентиране на часовете нощен труд, без сумиране с надвишаващата норма. С оглед характера на служебното правоотношение на въззиваемия и създадената организация на работа в МВР, разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ били неприложими спрямо неговото служебно правоотношение, което правело неоснователна претенцията по главния и акцесорния иск. Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд - К. и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от въззиваемия А. А. М. не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание жалбодателят не се представлява. Чрез процесуалния си представител ю. к. П.С., е представил писмени бележки, с които поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява, не се представлява. От адв. Т.Н. е постъпила молба с вх. № 2809/05.10.2022 г., с която оспорва изцяло подадената въззивната жалба, взема становище по същество. Към молбата прилага договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и писмена защита, като моли за присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Районен съд - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно. Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен 3 извънреден нощен труд и обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефицент 1.143 и съответно не е заплатен от ответника.

Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от Министъра на вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на положения труд от ищцата за процесния период. Твърди също, че в наредбите липсва изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефицент 1.143.

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период страните са обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал при ответника нощен труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време. Основният спорен по делото въпрос е дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143.

По този въпрос съдът съобрази следното: съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период 4

(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т.

2 вр. ал. 6 ЗМВР). В чл. 187, ал. 10 ЗМВР (предишна ал. 9) е указано, че с наредба на министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1.143 при 5 сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било 5 уредено в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., действала до 02.08.2016 г. Това не означава обаче, че не следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния труд. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 5