Определение № 25964 от 17.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2804/2025
- Вид
- Определение № 25964
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Албена Александрова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.26 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25964 гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100502804 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. В. срещу определение № 2842 от 20.01.2025 г. на СРС, 149 с-в, по гр. д. № 11673/2023 г., с което е оставена без уважение молбата му за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото прекратително определение в частта за разноските с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Жалбоподателят твърди, че още с отговора на исковата молба е направил възражение за недопустимост на производството, който не е бил възприет от съда и делото е било насрочено за разглеждане, като са проведени пет открити съдебни заседания, на четири от които жалбоподателят е бил представляван от адвокат.Излага доводи, че е налице фактическа сложност на делото и че по него са извършени множество процесуални действия по събиране на доказателства и че следва да намерят приложение разпоредбите на чл.22 и чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на 1 100 лв. и претендираната сума от 1 000 лв. е под минимума по смисъла на цитираната наредба.Излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна поради факта, че на ищцата е допусната правна помощ, тъй като временното финансово неразположение на страната не може да доведе до това ответната страна да понася по-голяма финансова тежест от необходимото, още повече, че по делото не са изследвани обстоятелствата, довели до предоставянето на правна помощ.Твърди, че молителката полага труд по трудов договор и причините за финансовите й затруднения са преодолени.Моли съда да отмени обжалваното определение и да му присъди сумата от 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
1
Ответницата по частната жалба- С.Н.Д. оспорва същата.Поддържа становище, че първоинстанционният съд правилно е отчел фактическата и правна сложност по делото и е намалил претендирания размер на възнаграждението.Твърди, че делото е прекратено поради изтичане на преклузивния срок, а но поради липса на основание за завеждането му.Поддържа, че делото не представлява значителна правна сложност и съдът правилно е приложил нормата на чл.78, ал.5 ГПК.От събраните доказателства не става ясно дали сумата от 1 000 лв. действително е била заплатена на процесуалния представител.Поддържа становище, че разноските следва да се определят единствено въз основа на фактическата и правна сложност на делото, а не на субективното материално състояние на страните и че делото е било отлагано многократно по причини, излагани от процесуалния представител на жалбоподателя.Моли съда да остави без уважение частната жалба.
Производството пред СРС е образувано по молба на С.Н.Д. лично и като законен представител на Г.В. В.а срещу В. Г. В. с правно основание чл.9 ЗЗДН.
С определение № 16080/03.05.2023 г. СРС е допуснал правна помощ по реда на чл.26 ЗПрП на С.Н.Д..
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на производството поради неспазване на срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН.Оспорил е молбата и по същество.Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие с договорен размер на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. с отбелязване, че сумата е платена.
По делото са проведени пет открити съдебни заседания, на четири от които се е явил процесуалният представител на ответника, а едно от заседанията е отложено по искане на пълномощника на ответника поради заболяване, а друго съдебно заседание е отложено поради неявяване на свидетел на ответника.В останалите съдебни заседания са разпитани свидетели и са приети писмени доказателства.
В съдебното заседание, на което е даден ход на делото по същество, молителката е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
С определение № 23539/06.06.2024 г. СРС е прекратил производството, тъй като молбата е подадена след изтичане на 1-месечния преклузивен срок по чл.10 ЗЗДН и е осъдил на основание чл.78, ал.4 ГПК С.Н.Д. да заплати на В. Г. В. сумата от 300 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение, като е уважил направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
С молба от 09.07.2024 г. ответникът е поискал изменение на определението от 06.06.2024 г. в частта за разноските, като е изложил твърдения, че по делото са проведени поредица от съдебни заседания, разпитани са свидетели, събирани са доказателства.Посочил е, че не е дал повод за завеждане на делото и не следва да понася допълнителна тежест в такъв висок размер.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение е съобразена 2 фактическата и правна сложност на делото, позовал се е и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., както и на обстоятелството, че на молителката е допусната правна помощ поради липса на доходи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи като ориентир за определяне на размера на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие възнаграждението е 600 лв.От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е найвече фактическата и правна сложност на делото, като се съобрази вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита и др.Съгласно чл.7, ал.9 от цитираната наредба при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.
В случая пълномощникът на ответника е подал отговор на молбата по чл.9 ЗЗДН, в който е направил възражение за нейната недопустимост като подадена извън предвидения в закона срок.По делото са насрочени пет открити съдебни заседания, като на две от тях не е даден ход на делото, а останалите са проведени в присъствие на процесуалния представител на ответника, събирани са писмени и гласни доказателства, депозирани са писмени бележки.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че с оглед обема на извършените процесуални действия в случая не са налице предпоставки за намаляване на възнаграждението на пълномощника на ответника и същото следва да бъде определено на 600 лв. при съобразяване и на нормата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 г. или същото възлиза на 850 лв.Съдът счита, че разпоредбата на чл.7, ал.9 от наредбата намира приложение само при открито съдебно заседание, на което е даден ход на делото и на което са извършвани процесуални действия.
Съдът не обсъжда доводите в частната жалба, свързани с финансовото положение на ответницата по частната жалба, тъй като същите са ирелевантни към въпроса за определяне на размера на адвокатското възнаграждение.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата ответника за изменение на постановеното по делото определение от 06.06.2024 г. в частта за разноските за разликата над 300 лв. до 850 лв., като се постанови определение, с което молителката да бъде осъдена да заплати на ответника и сумата от 550 лв.В 3 останалата част частната жалба следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2842 от 20.01.2025 г. на СРС, 149 с-в, по гр. д.
№ 11673/2023 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата В. Г. В. за изменение на постановеното по делото определение № 23539 от 06.06.2024 г. в частта за разноските за разликата над 300 лв. до 850 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение № 23539 от 06.06.2024 г. в частта за разноските като ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК С.Н.Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк „******** да заплати на В. Г. В. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк „********а адвокатско възнаграждение в размер на още 550 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част, като неоснователна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4