Решение № 3602 от 09.11.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3602 гр. Варна, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. гражданско дело № 20233110103132 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „Е.П.-П.”АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

**********, с която против Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: **********, са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*/* по ч.гр.д. №*/* описа на ВРС, а именно: сумата от 311,26 лева, представляваща главница – сбор от дължими суми за ел. енергия и мрежови услуги, начислени за периода от 13.08.2020 г. до 31.05.2021 г., за обект с абонатен № **********, с адрес:

********** и клиентски № **********, за които са издадени следните фактури №№ ФП***/13.08.2020 г.; ФП**********/15.09.2020 г.;

ФП**********/08.10.2020 г.;

ФП***/05.11.2020 г.;

ФП**********/04.12.2020 г.;

ФП***/05.01.2021 г.;

ФП***/04.02.2021 г.;

ФП***/04.03.2021 г.;

ФП***/05.04.2021 г.;

ФП***/05.05.2021 г.;

ФП***/31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 55,49 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от датата следваща падежа по всяка от фактурите /най-ранна дата - 02.09.2020 г./ до 21.10.2022 г.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

1

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Е.П.-П.” АД, за обект с абонатен № **********, с адрес:

********** и клиентски № **********. Ответникът консумирал ел. енергия през процесния период, като са издадени процесните фактури. След настъпване изискуемостта на задължението, до датата на подаване на исковата молба, дължимите суми не са заплатени.

Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № */* г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите суми, като цитира нормите на чл.17, т.2, чл.26, ал.6 и чл.38 ОУПЕЕ.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя писмен отговор на исковата молба, не заема становище по предявените искове.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № */* г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за следните суми: 366,87 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия и мрежови услуги по следните фактури: фактура

№ФП***/10.05.2016 г. за сумата от 0.55 лв., начислена за периода от 27.03.2016 г. до 25.04.2016 г., с падеж 10.06.2016 г.; фактура № ФП***/13.06.2016 г. за сумата от 1.90 лв., начислена за периода от 26.04.2016 г. до 26.05.2016 г., с падеж 11.07.2016 г.; фактура № ФП***/11.07.2016 г. за сумата от 2.16 лв., начислена за периода от 27.05.2016 г. до 26.06.2016 г., с падеж 01.08.2016 г.; фактура № ФП***/10.08.2016 г. за сумата от 0.70 лв., начислена за периода от 27.06.2016 г. до 26.07.2016 г., с падеж 01.09.2016 г.; фактура № ФП***/10.10.2016 г. за сумата от 0.92 лв., начислена за периода от 27.08.2016 г. до 26.09.2016 г., с падеж 01.11.2016 г.; фактура №ФП***/10.11.2016 г. за сумата от 2.33 лв., начислена за периода от 27.09.2016 г. до 26.10.2016 г., с падеж 01.12.2016 г.; фактура № ФП***/12.12.2016 г. за сумата от 2.34 лв., начислена за периода от 27.10.2016 г. до 26.11.2016 г., с падеж 03.01.2017 г.; фактура № ФП***/10.01.2017 г. за сумата от 4.20 лв., начислена за периода от 27.11.2016 г. до 26.12.2016 г., с падеж 01.02.2017 г.; фактура № ФП***/13.02.2017 г. за сумата от 4.43 лв., начислена за периода от 2

27.12.2016 г. до 26.01.2017 г., с падеж 01.03.2017 г.; фактура № ФП***/10.03.2017 г. за сумата от 1.86 лв., начислена за периода от 27.01.2017 г. до 25.02.2017 г., с падеж 03.04.2017 г.; фактура №ФП***/11.04.2017 г. за сумата от 1.15 лв., начислена за периода от 26.02.2017 г. до 26.03.2017 г., с падеж 02.05.2017 г.; фактура № ФП***/12.05.2017 г. за сумата от 2.82 лв., начислена за периода от 27.03.2017 г. до 25.04.2017 г., с падеж 01.06.2017 г.; фактура № ФП***/13.06.2017 г. за сумата от 11.58 лв., начислена за периода от 26.04.2017 г. до 26.05.2017 г., с падеж 03.07.2017 г.; фактура № ФП***/11.07.2017 г. за сумата от 18.67 лв., начислена за периода от 27.05.2017 г. до 26.06.2017 г., с падеж 01.08.2017 г.; фактура № ФП***/13.08.2020 г. за сумата от 24.98 лв., начислена за периода от 26.06.2020 г. до 26.07.2020 г., с падеж 01.09.2020 г.; фактура № ФП**********/15.09.2020 г. за сумата от 29.78 лв., начислена за периода от 27.07.2020 г. до 26.08.2020 г., с падеж 01.10.2020 г.; фактура № ФП**********/08.10.2020 г. за сумата от 33.62 лв., начислена за периода от 27.08.2020 г. до 30.09.2020 г., с падеж 27.10.2020 г.; фактура № ФП***/05.11.2020 г. за сумата от 24.98 лв., начислена за периода от 01.10.2020 г. до 26.10.2020 г., с падеж 16.11.2020 г.; фактура № ФП**********/04.12.2020 г. за сумата от 29.78 лв., начислена за периода от 27.10.2020 г. до 26.11.2020 г., с падеж 15.12.2020 г.; фактура № ФП***/05.01.2021 г. за сумата от 29.78 лв., начислена за периода от 27.11.2020 г. до 27.12.2020 г., с падеж 15.01.2021 г.; фактура № ФП***/04.02.2021 г. за сумата от 27.86 лв., начислена за периода от 28.12.2020 г. до 25.01.2021 г., с падеж 15.02.2021 г.; фактура № ФП***/04.03.2021 г. за сумата от 27.86 лв., начислена за периода от 26.01.2021 г. до 23.02.2021 г., с падеж 15.03.2021 г.; фактура № ФП***/05.04.2021 г. за сумата от 28.82 лв., начислена за периода от 24.02.2021 г. до 25.03.2021 г., с падеж 15.04.2021 г.; фактура № ФП***/05.05.2021 г. за сумата от 29.78 лв., начислена за периода от 26.03.2021 г. до 25.04.2021 г., с падеж 17.05.2021 г.; фактура № ФП***/31.05.2021 г. за сумата от 24.02 лв., начислена за периода от 26.04.2021 г. до 20.05.2021 г., с падеж 10.06.2021 г., за обект с абонатен № **********, с адрес: 9450 Тервел-Добрич, Раковски 20 // 1 и клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 86.20 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2016 г. до 21.10.2022 г, както и сторените разноски в заповедното производство.

Ищецът представя и по делото, като писмени доказателства са приети следните документи: констативен протокол №6910340/20.05.2021 г.; констативен протокол №5235575/25.01.2021 г; протокол №2034062/ 28.01.2016 за монтаж/демонтаж на електромер; протокол

№2122524/10.01.2019 г. за монтаж/демонтаж на електромер; фактура 3

№0308792566/31.05.2021 г.; фактура №0307656734/05.05.2021 г.; фактура №0306503850/05.04.2021 г.; фактура №0305352328/04.03.2021 г.; фактура №0304208352/04.02.2021 г. ; фактура №0303051615/05.01.2021 г.; фактура №**********/04.12.2020 г.; фактура №0300742667/05.11.2020 г.; фактура №**********/08.10.2020 г.; фактура №**********/15.09.2020 г.; фактура №0297367051/13.08.2020 г.; справка за потреблението; извлечение за фактури и плащания към дата 15.02.2023 г. и справка от АВ №1377311/24.10.2022 г.

Проведена е комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза.

Съдът намира искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по спора, за основателно. Предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл.

239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК са налице, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

При горните доводи, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД. Същите са допустими, а от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и от представените писмени доказателства, може да се направи извод за вероятната им основателност.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 480 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК.

В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 75 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: **********, ДЪЛЖИ вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*/* по ч.гр.д. №*/* описа на ВРС, а именно: сумата от 311,26 лева, 4 представляваща главница – сбор от дължими суми за ел. енергия и мрежови услуги, начислени за периода от 13.08.2020 г. до 31.05.2021 г., за обект с абонатен № **********, с адрес: ********** и клиентски № **********, за които са издадени следните фактура № ФП***/13.08.2020 г.; фактура №ФП**********/15.09.2020 г.; фактура № ФП**********/08.10.2020 г.; фактура № ФП***/05.11.2020 г.; фактура №ФП**********/04.12.2020 г.; фактура

№

ФП***/05.01.2021 г.; фактура

№бФП***/04.02.2021 г.; фактура № ФП***/04.03.2021 г.; фактура

№

ФП***/05.04.2021 г.; фактура

№

ФП***/05.05.2021 г.; фактура № ФП***/31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 55,49 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от датата следваща падежа по всяка от фактурите /най-ранна дата - 02.09.2020 г./ до 21.10.2022 г.

ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на „Е.П.-П.”АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

**********, сумата от 480 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 75 лева - разноски по ч. гр. дело № */* г. по описа на Районен съд Варна.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5