Определение № 96 от 06.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000660 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248ал.1 ГПК.

С молба вх.№***год. жалбоподателят „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК***, чрез пълномощникът му адв. Г. К. моли съда за измени/допълни решение№457/21.ХІІ.2023год. по В.т.д.№660/2023год. на ПАС в частта му за разноските, като му присъди разноски в размер на 6 818.76лв. с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, от общо направените разноски в размер на 9 185.60лв.

В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК М. И. Д., ЕГН

**********, чрез пълномощника му адв. К. Л., подава становище на молбата по чл.248ал.1 ГПК с вх.№***год. Счита, че предвид изхода на спора пред въззивния съд, който е отхвърлил както въззивната му жалба срещу решението на първоинстанционния съд с обжалваем интерес 113 163.78лв., така и насрещната въззивна жалба на „Р.Т.“ ООД гр.С. с обжалваем интерес 39 279.88лв., то внесените ДТ следва да останат в тежест на всяка от страните, така, както са направени. Направените от „Р.Т.“ ООД гр.С. разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 8 400лв. Разпределен с оглед материалния интерес по въззивната жалба на М. Д. и по насрещната въззивна жалба на „Р.Т.“ ООД гр.С., а именно 65:35, т.е. 5 460лв. е за производството по въззивната жалба на М. Д. и 2 940лв. е по насрещната въззивна жалба, като с оглед изхода на спора, на „Р.Т.“ ООД гр.С. следва да се присъдят 5 460лв. разноски за платен адвокатско хонорар.

С молба вх.№**год. жалбоподателят М. И. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. К. Л. моли съда да измени решение№457/21.ХІІ.2023год. по В.т.д.

№660/2023год. на ПАС в частта му за разноските, като осъди „Р.Т.“ ООД гр.С. да му плати разноски в размер на 3 150лв. с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, за платен адвокатски хонорар, от платените общо 9 000лв. за изготвяне на въззивна жалба, отговор на 1 насрещната въззивна жалба и процесуално представителство по В.т.д.№660/2023год. по описа на ПАС.

В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК***, не взема становище по молбата по чл.248ал.1 ГПК на М. Д..

Пловдивският апелативен съд счита, че молбите по чл.248ал.1 ГПК са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирани страни, в законоустановения срок по чл.248ал.1 ГПК и срещу подлежащ на допълване съдебен акт, а разгледани по същество са основателни, по следните съображения:

Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разпоредбата е нова уредба в материята за разноските и разкрива съществени различия в сравнение с предходната правна уредба. В новия ГПК няма правило, аналогично на чл.70 от предишния ГПК, според което решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Според новия ГПК- чл.80 ГПК, страната, която иска да и се присъдят разноските по делото, трябва да представи списък на направените разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция.

В случая неправилно в мотивите на постановеното решение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора през въззивната инстанция, не се дължат разноски на страните по делото, поради което и не е присъдил такива. Напротив- още с подаване на въззивната жалба от жалбоподателя М. Д., и на насрещната въззивна жалба от „Р.Т.“ ООД гр.С., е поискано присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция, за платени такси и разноски, включително за адвокатски хонорар.

Пред ПАС са подадени две въззивни жалби:

-Въззивна жалба вх.№***год. от М. И. Д., ЕГН ********** срещу решение№123/11.ІV.2023год. по т.д. №1487/2021год. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че М. И. Д. дължи на „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК*** сумата 93 523.84лв., представляваща остатък от главницата по договор за заем от ***год. и Анекс №***год., сключени между М. И. Д. и „Р.И.“ АД гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.ІХ.2021год. до окончателното плащане и сумата 19 639.94лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год. в размер на 7% годишно върху сумата от 93 523.84лв.. Или обжалваемият интерес е 113 163.78лв., а направените от жалбоподателя М. Д. разноски са в размер на 11 263.28лв., за платен адвокатски хонорар в размер на 9 000лв. и внесена ДТ в размер на 2 263.28лв.

-Насрещна въззивна жалба вх.№***год. от „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК***, представлявано от управителя К.Н.К., срещу решение№123/11.ІV.2023год. по т.д.

№1487/202год. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането за неустойка в размер на 39 279.88лв. за 2 неизпълнение на главното задължение от 93 523.84лв. за периода от 4 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год.. Или обжалваемият интерес е 39 279.88лв., а направените от жалбоподателя „Р.Т.“ ООД гр.С. разноски са в размер на 9 185.60лв., от които 8 400лв. платен адвокатски хонорар и 785.60лв. внесена ДТ.

При отчитане на относимите стойности: 152 443.66лв. е общият защитаван материален интерес, 113 163.78лв. е признатият като основателен материален интерес от първоинстанционния съд, и от въззивния съд, поради което при направени разноски от 9 185.60лв., на жалбоподателят „Р.Т.“ ООД гр.С. следва да се присъдят разноски в размер на 6 818.76лв. с оглед изхода на спора през въззивната съдебна инстанция.

При отчитане на относимите стойности: 152 443.66лв. е общият материален интерес, който се оспорва от ответника М. Д., 39 279.88лв. е непризнатият за основателен материален интерес от първоинстанционния съд, и от въззивният съд, ето защо при направени разноски от 11 263.28лв., на жалбоподателя М. И. Д. следва да се присъдят разноски в размер на 2 902.19лв.

Въззивният съд счита за неоснователно становището на жалбоподателя М. Д., че платените от страните ДТ за въззивното производство следва да се понесат от страните, така, както са направени. Това становище е незаконосъобразно. Дължимите на страните разноски включват всички разноски, които са направени пред съда, за платени ДТ, разноски за вещи лица, платен адвокатски хонорар и др.

На основание гореизложеното и чл.248ал.1 и 3 ГПК във връзка с чл.78ал.5 ГПК Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение№457/21.ХІІ.2023год. по В.т.д.№660/2023год. на Пловдивски апелативен съд, като:

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН ********** да заплати на „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК***, представлявано от управителя К.Н.К. съдебни разноски в размер на 6 818.76лв.

/шест хиляди осемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ с оглед изхода на спора през въззивната съдебна инстанция.

ОСЪЖДА „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК***, представлявано от управителя К.Н.К. да заплати на М. И. Д., ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 2 902.19лв.

/две хиляди деветстотин и два лева и деветнадесет стотинки/ с оглед изхода на спора пред въззивната съдебна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК- чл.248ал.3 ГПК!

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4