Определение № 888 от 05.08.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888 гр. София , 04.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600829 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу протоколно определение от 01.06.2021 г. на съдията-докладчик по НОХД № 2861/2020 г., по описа на СГС, НО, 1-ви състав, с което на основание чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

В протеста се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт на СГС. Прокурорът твърди липса на твърдените от защитника на обвиняемия Д. М. И. ограничаване на процесуалните му права на досъдебната фаза на процеса, а именно, че в ОА не било ясно каква работа била извършена и каква работа не бил проверил обвиняемият И., не била посочена датата, на която била настъпила щетата, както и не било посочено при коя точно от двете форми на умисъла било извършеното деянието.

Прокурорът твърди неоснователност на уважените от СГС, възражения на защитника на обвиняемия И.. В ОА ясно било посочено, че И. бил подписал два приемателно-предавателни протокола за приемане на две фактури, без да е проверил дали действително издаващият фактурите „НС Агро“ АД бил извършил отразената във фактурите работа, защото такава не е била извършена и приета; че в резултат на това е възниквала щетата, изразяваща се в плащания на конкретни суми, извършени на точно посочени по ден, месец и година дати, като това било отразено в обвинението на Д. И..

По отношение на възражението за непосочване на формата на вина, при която обв. И. извършил деянието, прокурорът твърди, че в обвинителният акт е записано, че това е 1 станало при форма на вина „пряк умисъл - съзнавал е, че не полага достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество, че е налице причинно- следствена връзка между неположените достатъчно грижи и причинената на дружеството щета, като е искал настъпването й.“

В хода на разпоредителното заседание, проведено на 01.06.2021 г., СГС, приел за основателни и възраженията на защитниците на обвиняемите Е. Г. и Б. В., за допуснати по отношение на тях, съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, каквито били направили и в разпоредителното заседание от 20.01.2021 година.

В проведеното на 01.06.2021 г. разпоредително заседание СГС преповторил същите мотиви, като тези от разпоредителното заседание от 20.01.2021 г., по отношение на възраженията на защитниците на обвиняемите. В подкрепа на тези си доводи, СГС обявил на страните, че Определение № 270/09.03.2021 г. на САС, с което съдебното производство по НОХД № 2861/2020 г., е прекратено с протоколно определение от 20.01.2021 г. и делото е върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, е отменено и делото е върнато на същия състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, било без задължителна сила за състава на съда, че САС имал само контролни функции, а СГС - решаваща функция.

Според прокурора, с отменящото Определение № 270/09.03.2021 г., САС определил изводите на първоинстанционния съд за наличие на съществени, отстраними процесуални нарушения, като неправилен и незаконосъобразен. Повторното определение на СГС, с което със същите мотиви връща делото на прокуратурата, несъобразявяйки се с акта на въззивната инстанция, било предпоставка то никога да не започне по същество.

Въпросът за съществените процесуални нарушения по чл.248, ал.1, т.3 от НК е бил поставян от страните при повторно оспорване на актове по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е бил засегнат пространно в няколко произнасяния на Апелативен съд – София – в определение от 01.08.2018 г. по ВЧНД № 995/2018 г. на САС, НО, 2 състав; протоколно определение от 06.01.2018 г. по НОХД № 2987/2018 г. на СГС, НО, 33 състав и в протоколно определение от 26.11.2018 г. по НОХД № 3004/2018 г. на СГС, НО 34 състав. В последния акт изрично било посочено, че новият състав следва да се произнесе по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, включително и да обсъди отново наличието или не на съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, „заради принципа на служебното начало и задължението на съдебния състав да следи във всеки един момент на наказателното производство за спазване правата на подсъдимия, като вторият състав трябва да провери всички хипотетични основания за прекратяване на делото и връщането му на прокурора .

Настоящият случай обаче, не бил такъв, тъй като съставът на СГС, постановил прекратителните съдебните производства от 20.01.2021 г. и от 01.06.2021 г. бил един и същ и след като актът му от разпоредителното заседание от 20.01.2021 г. бил отменен от САС същият състав на СГС постановил на 01.06.2021г. акт с идентични мотиви, като отменения 2 вече от САС. В настоящият случай бил налице влязъл в сила съдебен акт, който бил задължителен за този състав на СГС, поради което и било недопустимо съставът на първоинстанционният съд отново да връща делото на прокуратурата за същите процесуални нарушения, за които вече въззивната инстанция постанови определение, с което решил въпроса допуснати ли са такива нарушения.

Относно наведените на 01.06.2021 г. от СГС доводи за липсата на съобщения за връчването на постановленията за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на обвиняемите Б. В. и Д. И., становището на протестиращия прокурор е, че кръгът от лицата, надлежно легитимирани да подават жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство, е изчерпателно посочен в нормата на чл.243, ал.4 от НПК. Защитниците нямат самостоятелно право да обжалват този вид постановления, а могат да подават жалба, но само от името и със съгласието на лицето, което представляват.

На защитниците не следва да се изпраща препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство и за тях не тече самостоятелен срок за обжалване.

Обвиняемият Д. И. заявил в с.з. на 01.06.2021 г., че е получил препис от постановлението за частично прекратяване на наказателното производство срещу него от 04.06.2020 г., като било приложено заверено копие от разписката, според която Д. И. бил получил препис от постановлението на 11.06.2020 година.

По делото било налично съобщение за това, че постановлението за частично прекратяване по отношение на обвиняемия Б. В. му е било изпратено на 06.06.2020 г. на адрес: гр.***, ул. „***“ № 35, бл.102, вх.Б, ет.7, ап.31, но се било върнало като непотърсено.

Според прокурора, обвиняемият нямал правен интерес да обжалва постановление за прекратяване на реабилитиращо основание, каквото е в случая - чл. 243, ал.1, т.2 от НПК и да претендира да бъде внесен обвинителен акт. Освен това, в производството по обжалване на такова постановление, съдът нямал правомощие да разпореди на прокурора да внесе обвинителен акт, а още по-малко да му указва това, когато прокурорът бил приел, че извършеното деяние е несъставомерно.

В случая било незаконосъобразно и противоречащо на основните принципи на наказателното правораздаване внасянето на обвинителния акт да зависи от волята на обвиняемия Б. В. дали да получи изпратеното му по пощата постановление за частично прекратяване на наказателното производство. Освен това тази хипотеза не била включена в изброените в чл.249, ал.4, т.1 от НПК съществени нарушения на процесуалните правила.

След приключване на разследването, окончателно обвинение на Б. В. било повдигнато с изготвянето на обвинителния акт и внасянето му в съда, като израз на конституционното правомощие на прокурора да привлича към отговорност лицата, извършили престъпление от общ характер. С връчването от съда на преписа на обвинителния акт, обвиняемият бил научил за окончателното обвинение срещу него и му е била дадена възможност да организира защитата си.

3

Поради изложеното, прокурорът намира постановеното на 01.06.2021 г. определение на СГС, 1-ви състав, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 2861/2020 г. на СГС и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, за неправилно и незаконосъобразно, поради което и на основание чл.249, ал.3 и чл.341, ал.2, вр. чл.345, ал.2 от НПК, предлага определението на СГС-HO, 1-ви състав, постановено на 01.06.2021 г., по НОХД № 2861/2020г., да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в протеста и с оспореният съдебен акт, намери следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е и основателен, а атакуваното определение – неправилно.

В Софийски градски съд, след прецизиране, съгласно указания на съдебен състав на САС, дадени с Определение № 376 /12.07.2018 г., на 7-ми състав на САС, е внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 2861/2020 г. срещу:

С. Д. Г. - за престъпления по чл.220, ал.1, от НК; по чл.311, ал.1 от НК и по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Д. М. И. - за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Б. Й. В. - за престъпления по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Г. К. С. - за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; А. Т. Х. - за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4 от НК; Е. Д. Г. - за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4 от НК.

С протестираното определение, предмет на въззивна проверка, съдията докладчик е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата, тъй като е констатирал съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска градска прокуратура за тяхното отстраняване.

Съдът е приел, че във връзка с повдигнатите на С. Г., Д. И., Г. С. и Б. В. обвинения за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени конкретни правила на поведение, които държавното обвинение твърди да са били нарушени от подсъдимите лица.

Според съда, в обвинителният акт липсват факти, установяващи механизма на причиняване на щетата, която се претендира от страна на държавното обвинение и в връзката между правилата и настъпилия вредоносен резултат; липса на факти установяващи несвършена, но фактурирана работа, както и реално несвършена работа, но приета за извършена такава; липса на яснота дали тази работа е част от инкриминираната такава, която е вменена като неизпълнена, но фактурирана и приета от страна на подсъдимия Г..

Във връзка с повдигнатите на А. Х. и Е. Г. обвинения за престъпление по чл.202, 4 ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4 НК, съдът е констатирал противоречие между словесното и цифрово изписване на така повдигнатото обвинение, което било прието от държавното обвинение едва с частния протест от 25.01.2021 г. срещу определението от 20.01.2021 г., като допусната очевидна фактическа грешка. В случая това противоречие /без да конкретизира/, според първия съд, следвало да се отчете не като допусната очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, а като процесуално нарушение.

По отношение на механизма на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 НК, липсвала яснота относно изпълнителното деяние на това престъпление и механизма на причиняване на вредата – в обстоятелствената част на обвинителният акт не били посочени фактите, за неправомерното определяне на балната оценка на 11 единици, като не било изяснено и каква е стойността на една бална единица, съгласно нормативните показатели, които държавният обвинител принципно посочил в обстоятелствената част на обвинителният акт.