Решение № 260362 от 19.07.2021, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 230/2021
- Вид
- Решение № 260362
- Подписан
- 19.07.2021
- В сила
- 25.11.2022
- Състав
- МАРИЯ АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 - 63 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.61 - 63 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.62 ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.61 - 63 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.358 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.358 ал.2 т.2 · Кодекс на труда
- чл.67 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.60 ал.1 · Наредба за медицинската експертиза
- чл.3 · Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260362 / 19.07.2021 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 230 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.200 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1, вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД; от М.А.М. с ЕГН ********** ***; против "ГОРУБСО-Кърджали" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул.
"Републиканска" № 83, представлявано от инж. Живка Ташева Ковачева- Гълбачева - изпълнителнен директор.
Ищецът твърди, че работил като подземен миньор в рудник „Саже”, с. Сърница, обл. Хасково, при ответното дружество и вследствие на условията на труд заболял от силикоза, което заболяване имало професионален характер и било в причинна връзка с условията на труд в дружеството. Към настоящия момент, за да се поддържа здравословното му състояние, за този болестен статус се спазвал специализиран хранителен режим, състоящ се от консумация на храни, богати на белтъчини, въглехидрати, мазнини и витамини, доставяни от екологични пресни млека и млечни продукти, пресни меса и колбаси, риба и плодове; за които месечно заплащал по-скъпа цена - от около 80 лева, като за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2020 г. /38 месеца/, общо в размер на 3 040 лева. Посочва се още, че заболяването изисквало и медикаментозно поддържащо лечение с лекарствени средства от около 90 лева на месец, като за същия период предявява искане за обезщетение в размер на 3 420 лева. Месечният размер на претендираното обезщетение възлизал на сумата от 130 лв., върху която се дължало обезщетение за забава, считано от 01.12.2017 г. до датата на исковата молба, а именно – всичко общо 742 лв. С решение № 301/23.07.2018 г. по в.гр.дело № 364/ 2018 г. на ХОС било отменено решение № 200/10.04.2018 г. по гр.дело № 3056/2017 г. на ХРС, като между същите страни частично бил уважен предявеният иск по чл.200 от КТ. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от общо 6 460 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; както и сумата от 742 лв. за обезщетение за забава върху главницата, изчислено върху месечна сума от 130 лв., считано от 01.12.2017 г. до датата на исковата молба; както и направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от ищеца лично и от негов пълномощник – адвокат.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Възразява, че исковата молба е нередовна, т.к. не били конкретизирани претендиралите разходи за храна и лечение по вид и размер за претендирания период за обезщетение, за да се прецени, дали и кои са в причинна връзка с релевираното професионално заболяване. Предявеният иск бил допустим, а разгледан по същество – неоснователен, като ответникът го оспорва по основание и размер. Оспорва обстоятелствата, на които се основава искът, като неоснователни били твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.
Оспорва твърденията, че ищецът е работил като „подземен миньор" при ответника, че има признато професионално заболяване-силикоза и поради същото е инвалидизиран за определен срок или пожизнено, както и че полаганата при ответника като работодател работа е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника- ищец. Оспорва и твърденията на ищеца, че ако ищецът има признато професионално заболяване -силикоза, то именно същото налага специализиран хранителен режим, какъвто е описан в исковата молба, както и медикаментозно поддържащо лечение. Оспорва и описаните в исковата молба разходи на ищеца за спазване на хранителен режим и медикаментозно лечение като вид и размери.
Ищецът не установявал наличието на предпоставките за претенцията си по чл.200 от КТ, вр. чл.56 от КСО, за имуществени вреди от професионално заболяване, вр. чл.3 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (приета с ПМС № 168/11.07.2008 г.). В случая ищецът не представял решение на компетентен орган на медицинската експертиза, от което да се установява, че на същия е признато професионално заболяване-силикоза. Той не представял и решение, с което да му е определена инвалидност поради професионално заболяване със срок, който не е изтекъл или е пожизнен. Така ищецът не сочел никакви доказателства, които категорично да установяват, че е инвалидизиран поради професионално заболяване - силикоза и то за определен срок или пожизнено. Без значение за основателността на иска по чл.200 от КТ било, че по друг иск за обезщетение за вреди в резултат от същото заболяване съдът е приел, че то има професионален характер. През новия процесен период от време, било възможно да не е налице всеки един от елементите на правопораждащия фактически състав. По новото дело ищецът не можел да се ползва от силата на пресъдено нещо, формирана от съдебното решение, с което е уважен искът му за присъждане на обезщетение за предходния период от време, която не се разпростирала по отношение основанието на новия иск за присъждане на обезщетение за новия период от време, включително и по отношение на първия елемент от фактическия състав - наличието на професионално заболяване, което следвало да е налице и през новия процесен период и следвало да бъде доказано съобразно разрешението, възприето по първия правен въпрос. Не се представяли и доказателства, че дори и ищецът да има признато професионално заболяване, то същото е настъпило изключително и в резултат на условията на труд и работна среда при ответното дружество. Ответникът възразява, че ищецът не е заемал длъжността „подземен миньор" при ответното дружество. За периода 12.11.1984 г. - 02.02.1987 г. ищецът работил като „подземен ел.шлосер" при ответника, а след това като „енергетик" за периода 02.02.1987 г. - 26.08.1992 г. Ищецът обаче работил като подземен шлосер още в Бобов дол /около 2 г./, в р-к Говедарника /близо 14 г./. Така не се установявала причинна връзка между здравословното състояние на ищеца и условията на работа при ответника.
Ако пък ищецът имал признато професионално заболяване - силикоза, то не налагало специализиран хранителен режим, какъвто е описан в исковата молба, нито медикаментозно поддържащо лечение. Ищецът имал редица съпътстващи заболявания и нямало данни, същият да приема специални лекарства за професионалното заболяване- силикоза, т.е. които да са в пряка причинна връзка именно с това заболяване и които да са извън приеманите по повод на други негови заболявания. Исковата претенция била неоснователна и като погасена по давност за периода 01.11.2017 г. - 01.01.2018 г. Срокът за предявяване на иск по чл.200 от КТ бил 3- годишен и започвал да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено /арг. чл.358 ал.1 т.3 и чл.358 ал.2 т.2 от КТ/. При иск за имуществени вреди от професионално заболяване, давностният срок започвал да тече от всяко последващо решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелстване, без значение дали се потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на здравословното състояние. Всяко ново преосвидетелстване за определен период съставлявало нов правопораждащ юридически факт, от който момент за работника възниквало право на иск за вземане за вреди за същия период. В случая давностният срок за предявяване на иска за обезвреда по чл.200 от КТ изтекъл към момента на подаване на исковата молба.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
По настоящото дело бе приложено гр. дело № 3056/2017 г. на ХРС, по което по предявен на 04.12.2017 г. иск е било постановено решение № 200/10.04.2018 г., частично отменено с решение № 301/23.07.2018 г. по в.гр.дело № 364/2018 г. на ХОС. С него ответникът в настоящото производство е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 2 470 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от професионалното заболяване „Силикоза“, изразяващи се в разходи за спазване на специализиран хранителен режим за периода от 01.08.2014 г. до 01.10.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.12.2017 г. до окончателното й изплащане. В мотивите на въззивното решение е прието за безспорно доказано, че ищецът страда от посоченото професионално заболяване, установена съгласно действащото към този момент законодателство, като налице била и формирана сила на пресъдено нещо относно нейното наличие. Съображенията на районния съд за неоснователност на иска поради непредставяне на експертно решение за определена инвалидност от професионално заболяване не били съобразени с разпоредбата на чл.69 ал.7 от действащата Наредба за медицинската експертиза, според която при лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се определя пожизнен срок на инвалидността, а ищецът бил такъв пенсионер. Отделно от това, обстоятелството дали определеният срок на инвалидността е изтекъл имало значение единствено във връзка с ползването на правата по социалното осигуряване, но то било ирелевантно при разглеждане на иска по чл.200 от КТ. Установяването на професионално заболяване с експертно решение не било абсолютна предпоставка за уважаване на този иск, аргумент за което се извличал от разпоредбата на чл.60 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза, според която решението за професионалния характер на заболяването можело да се вземе и от съда. Относно претърпените от ищеца вреди от професионалното заболяване, въззивният съд е приел, че не се установило професионалното заболяване на ищеца да налага спазването на специален медикаментозен режим, респ. друго извън лекарствата, които взема във връзка със съпътстващото общо заболяване ХОББ. Но за поддържане на заболяването на ищеца в стабилно състояние и за да се забави процеса на фиброзиране на дихателните пътища, необходимо било спазването на хигиенно – диетичен режим, предвид на което искът е уважен в посочения размер.
В кориците на цитираното дело са приложени множество писмени доказателства. С протокол № 3/10.04.1997 г. на Диагностичната комисия за потвърждаване на професионални заболявания при Центъра за борба със силикозата – гр. Хасково, е взето решение, че ищецът е с диагноза „Силикоза I
– ст.ретикуло – микронодозна форма“, което заболяване е признато за професионално, с изгубена трудоспособност за работа в заплашена среда; с посочен в мотивите трудов маршрут в СМОК „Горупсо 4“, р-к „Говедарци“, като подземен ел.шлосер и ел.мех. през посочени периоди. Няма данни това решение да е било обжалвано. Този протокол е бил представен за издаването на името на ищеца на експертно решение № 0249 от зас. № 029 от 25.03.1999 г. от ТЕЛК, Диспансер по белодробни болести гр. Стара Загора, по повод освидетелстването му. Определена му е инвалидност трета група, със срок до 01.03.2001 г., по повод професионалното му заболяване силикоза. Експертно решение № 1727 от зас.
№ 074 от 20.05.2015 г. е издадено на името на ищеца от МБАЛ „Света Екатерина” ЕООД, ТЕЛК – Димитровград, с което работоспособността му е оценена на 72% СУ, пожизнено, с водеща диагноза – глухота и общи заболявания – невритис нерви акустици билатералис, практическа глухота, захарен диабет 2 ИНЗТ без КДС, пулмофиброза ХОББ чести екзацербации с ХДИ I – II ст. Относно негови хоспитализации, по повод заболяването му ХОББ са представените му епикризи - И.З. № 532/137 от 04.02.2015 г. от МБАЛ „Света Екатерина” ЕООД – Димитровград, Отделение по вътрешни болести, и № 4898/934 от 04.05.2015 г. от МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД - Пловдив, Второ вътрешно отделение.
Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8edc509-cfd0-443d-9c30-490832973519