Решение № 1071 от 29.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000502859 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 10.07.2023г. по гр. д. № 9399/2021 г. по описа на СГС, 1-15ти състав, е осъдена Многопрофилна болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ ЕАД, да заплати на Е. П. З., на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на инцидент на 19.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2019 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лв., както и исковете за имуществени вреди в размер на 1 200 лв., представляваща стойността на зъбна протеза и 15 000 лв., представляваща стойност на зъбни импланти, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.02.2019г. до окончателното изплащане.

Против решението в осъдителната му част е постъпила е въззивна жалба от МБАЛ „НКБ“ ЕАД чрез адв. Г. Г. от САК. Твърди се, че решението в осъдителната му част е неправилно. Изтъква се в тази връзка, че събраните по делото доказателства не е установяват по безспорен начин механизма на падането, нито медицинската експертиза изяснява причините за това - дали се дължи на припадък, подхлъзване, спъване, синкоп и т.н., както и че по този въпрос отговорите на вещите лица не са еднозначни. Твърди се също, че по делото не е установен дЕ.кт, както и въобще причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на служитЕ.те на МБАЛ „НКБ“ ЕАД. Изтъква се още, че действията на медицинския екип не могат да бъдат определени като професионално необосновани и съответно не е налице дЕ.кт. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице виновно поведение на 1 служитЕ. на ответното дружество, се поддържа, че с оглед възстановителния период от един месец справедлив размер на обезщетение за вреди би била сума от 550 лв.

Твърди се процесуално нарушение на съда и с него се обосновава искане за изслушване на повторна медицинска експертиза пред въззивната инстанция, която да даде отговор на въпроси, свързани с механизма на падане дали е в резултат на подхлъзване и ако е, кое изследване го потвърждава, може ли да е в резултат на синкоп или припадък, както и да се изследва здравния статус на ищцата преди инцидента, имала ли е предсинкопни състояния. Иска се отмяна на решението в осъдителата му част и вместо това отхвърляне на иска, евентуално намаляване на обезщетението по размер.

Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от Е. П. З. чрез адв. Е. К. САК с оплаквания за неправилност. Твърди се, че съдът не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за правилното определяне на действително претърпените от ищцата вреди. Неправилно първоинстанционният съд опредЕ.л, че ищцата е претърпяла лека телесна повреда, а също така не отчел, че освен физически страдания, ежедневно е понасяла неудобството от загрозяването вследствие на процесния инцидент, от което лечението продължило три месеца. Изтъква се, че при процесния инцидент са избити зъби и съгласно трайната практика има средна телесна повреда, когато се затруднява дъвченето или говоренето. Твърди се, че ищцата продължава да има световъртежи, затова и постоянно посещава невролог, а полученото вследствие на инцидента състояние я лишава от възможността да се справя с елементарни битови задачи в домакинството, което е променило начина й на живот чисто физически, но и емоционално, тъй като не се е възстановила в психичен план. Сочат се за неправилни на следващо място изводите на съда, че след като не се касае за здрава мостова конструкция, то няма непосредствена връзка между инцидента и нейното отлепване, доколкото и компрометиран този мост е щял да остане дълго време в устата на пострадалата, а отлепването при дъвчене не би било свързано с болка и страдание. Поддържа се искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, която да изясни въпроси, отнасящи се до вида лечение, което следва да се приложи на ищцата с цел възстановяване на дъвкателната й функция и каква би била стойността на зъбните импланти за пълното й излекуване.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от МБАЛ „НКБ“ ЕАД чрез адв. Г. Г., с който се иска потвърждаване на решението в обжалваните части.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

При служебна проверка се констатира, че решението в обжалваните му части е валидно и допустимо /чл.269 и сл.ГПК/.

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени осъдителни искове за компенсация на вреди /неимуществени и имуществени/, причинени в резултат на противоправно поведение на служитЕ. на ответника, който носи гаранционно- обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД и лихва за забавено изпълнение на парично задължение от датата на дЕ.кта чл.86, ал.3 ЗЗД. В исковата молба като правопораждащи факти са изтъкнати следните обстоятелства: противоправно бездействие на служитЕ. на ответната болница, изразяващо се в придружаване на 2 ищцата като пациентка в нарушение на утвърдени медицински стандарти и без осигуряване на безопасни условия, в причинна връзка с което за нея настъпили вреди – болки и страдания в резултат на получените травматични увреждания, обезщетението на които определя в размер на 50 000лв, както и настъпили в резултат на дЕ.кта търпени загуби, изразяващи се в разходи по поставяне на зъбни импланти в размер на 15 000лв и 1200лв - стойността на закупена зъбна протеза.

В срока за отговор ответникът МБАЛ „Национална кардиологична болница“ЕАД / МБАЛ „НКБ“/ оспорва исковете по основание, с доводи, че ищцата е получила необходимото в болницата лечение, а на датата на процесния инцинет /19.02.2019г/, чието настъпване не се оспорва, е била придружена от рехабилитатор, който е сторил възможното, за да предотврати падането, поради това и настъпили вредите не са в резултат на дЕ.ктно поведение.

От фактическа страна не е спорно, че ищцата З. /на 64години/ е била пациент и е провела болнично лечение в ответното медицинско заведение МБАЛ „НКБ“ЕАД в периода 05.02.2019г - 08.02.2019г. в отделение по кардиология, а в периода 08.02.2019г-18.02.2019г в Клиника по кардиохирургия, и че й е извършена медицинска интервенция – аортна клапа и байпас към дясна коронарна артерия. На следващия приемането й в Клиниката по кардиохирургия ден /19.02.2019г/ е възникнал инцидент, отразен в издадената епикриза от 18.02.2019г, в която е удостоверена проведена консултация с невролог по повод внезапно прилошаване, загуба на съзнание и падане по лице с удар в областта на главата и носа, без данни за гърчове, повръщане, с пресни насинявания по лицето и силно изразена вратна ригидност, с отчитане необходимост от КТ на главен мозък.

От неоспорените пред първата инстанция писмени доказателства- медицинска документация, изходяща от ответника и удостоверение от 23.02.2019г от специалист по съдебна медицина се установява, че в резултат на въпросния инцидент при ищцата са констатирани хематоми на двете орбити и носната пирамида, контузии на брадичката и на долния лицев етаж вдясно, контузии на устата, кръвонасядане по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана под долната устна, разкъсноконтузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долната устна, отлепване на постоянна мостова конструкция, обхващаща пет зъба горе вдясно. Уврежданията са определени с давност от порядъка на няколко дни, което, според съдебния медик, съответства на съобщаваното време на причиняване - 19.02.2019 г. и са довЕ. до временно разстройство за здравето, неопасно за живота.

Във връзка с процесния инцидент пред първата инстанция са депозирани показанията на св. П., която в този период е изпълнявала в ответното дружество длъжност икономист, а кабинетът й бил в отделението в гр.Банкя. Уточнила е, че не се приемат пациенти, които да изискват пренасяне, всички могли да се придвижват на собствен ход, а при влошаване на пациент се ползвала количка, която се движела и по стъпалата (нямало рампа), както и асансьор, който спирал на полуетажите, където имало помощни елементи към стъпалата за съответния етаж с лекарски кабинети.

Спомня си процесната дата, когато чула силен шум и видяла двете паднали жениищцата, която била „почти върху“ рехабилитаторката В. Д.. По думи на свидетелката ищцата била контактна, видимо нямала нищо счупено, кръв или паднал мост.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.П. в частта, в която сочи наличието на асансьор в отделението и помощни елементи за ползване на стълбищните пространства при превозване на колички с пациенти. От една страна се отчита възможната заинтересованост на свидетелката като служител в 3 ответното дружество, а от друга показанията се дискредитират от официалните констатации на органа по медицински надзор. Видно от доклада за извършена проверка от ИА „Медицински надзор“ по повод жалба на пострадалата, не е установен на место товарен асансьор, с който да се осъществява придвижването на болни при нужда или на трудно подвижни пациенти, нито има помощни елементи и средства на стълбищните пространства с възможност за ползване на лежащи или седящи колички при нужда. Констатирани са нарушения на изискванията на чл. 86, ал. 1 т. 10 от Закона за здравето - право на сигурност и безопасност, на глава IV - „Осигуряване на организационна структура по физикална и рехабилитационна медицина“, т. 1.9. от Наредба № 30/19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“.

Пред първата инстанция е била изслушана комплексна медицинска експертиза на вещите лица д-р Д. М. /специалист вътрешни болести и кардиология/ и д-р Г. О.

/невролог/, които потвърждават, че в резултат на инцидента ищцата е получила контузии и хематоми на двете орбити и носната пирамида, контузии на брадичката вдясно и на долния лицев етаж вдясно, контузии на устните на устата, кръвонасядане по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана под долната устна, разкъсноконтузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долна устна, отлепване на постоянна мостова конструкция, обхващаща пет зъба горе вдясно.

Въз основа на медицинска документация вещото лице д-р М. и д-р О. са констатирали, че ищцата е страдала от доброкачествен пароксзмален позиционен световъртеж /вертиго/. От заключението става ясно, че получените мекотъканни увреди са преходни и отзвучават за около 2-3 месеца. Пароксизмалният световъртеж се провокира от промяна на позицията на главата и е с честота 2-3 пъти месечно (по данни на ищцата). При падането /по анамнестични данни на ищцата/ рехабилитаторката е поела тежестта на удара и няма фрактури или други травматични увреди на прешлените, което се доказва и от приложената рентгенография на шиини прешлени. Вещото лице, обаче потвърждава наличието на данни за черепно-мозъчна травма – най-вероятно мозъчно сътресение, при което често се засяга и вестибуларния анализатор, което провокира обострянето на вече съществуващо вертиго /ДППВ/.

Вертигото е доброкачествено заболяване и добра прогноза, възстановяването на което зависи от адекватното лечение и е често срещано при възрастни жени с дегенеративна цервикална патология и дегенеративни промени- при ищцата възрастово обусловени и без връзка с травматичния инцидент.

Според в.л. М. най-вероятната причина е синкопално състояние в резултат на понижено кръвно налягане /отразено като декурсуз от 19.02.2019г в медицинската експертиза/, което се появява от пристъп на тахиаритмия при предсърдно мъждене /с камерна честота 120-130 удара/ минута. Въз основа на приложената медицинска документация вещото лице е приел, че състоянието на ищцата след въпросния инцидент е стабилно, но непосредствено преди него тя е била с регистриран пристъп от предсърдно мъждене с висока камерна честота /120-130удара /минута/ и понижено артериално налягане /90/60мм.Нг/, което създава хемодинамична нестабилност и прави рисково придвижването без помощни средства /количка/, особено при наличие на стъпала.