Решение № 4165 от 25.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4165 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20211100507376 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20054829 от 28.02.2021 г., постановено по гр.д. № 73962/2019 г. по описа на СРС, 50 състав, е признато за установено по отношение на А. Е. А., че В. Б. П., е собственик на 64,812 % ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, ул.

„****. Със същия съдебен акт е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от В. Б. П. срещи А. Е. А. за признаване за установено по отношение на А. Е. А., че В. Б. П., е собственик на 18,368% ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, ул.

„****.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца В. Б. П.. Твърди, че след извършената делба на първия етаж се стигнало до очевидно несъответствие между жилище и процент дворно място, тъй като макар съделителката С.Д. да получава в дял жилище от 40 кв. м., а В. П. жилище от 35 кв.м., последният е получил по-голям процент ид.ч. от дворното място. Поддържа, че в нарушение на закона първоинстанционният съд е приел, че след делбата на първия етаж делът на В. П. от мястото е редуцирано на 18,82 % ид.ч. Оспорва изчисленията на вещото лице по съдебнотехническата експертиза относно идеалните части от дворното място, като твърди, че заключението е едностранчиво и необективно, както и че вещото лице е излязло извън своята компетентност. Прави подробен анализ на представените по делото писмени доказателства, с които обосновава, че притежава 83,18 % ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот. Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да признае за установено, че притежава още 18,368% ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А. Е. А., с който е заявено становище за правилност на решението на първия съд, като в подкрепа на същото страната е изложила подробни доводи. Моли за потвърждаване на 1 първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

По същия в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на твърдените идеални части от процесния недвижим имот на сочените придобивни основания – договор за дарение и договор за покупко-продажба. По наведеното възражение за изтекла придобивна давност в тежест на ответника е да установи осъществяване на непрекъсната фактическа власт с намерение за своене върху твърдяните идеални части от процесния недвижим имот през посочения десетгодишен период.

В случая не е спорно по делото, а и това се установява от събраните писмени доказателства, че страните са съсобственици на поземлен имот ПИ с идентификатор № ***. Спорът се концентрира върху въпроса каква е идеалната част от правото на собственост върху имота, която притежава всяка от страните.

Между страните не е спорно, а и се установява от представен нотариален акт за продажба № 162, том XVI, рег. № 3162, дело № 2896/1946 г. на нотариус при Софийски областен съд, че на 15.10.1946 г. Б. и В. Г. П.и са придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „****, състоящ се от дворно място 434 кв.м., заедно с две сгради построени върху дворното място, а именно: първата „а“ построена върху 94 кв.м. вътре в двора и втора постройка „б“ с лице към улицата застроена площ само сградата 50,80 кв. м.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2, том XV, дело 2821/69 г. Б. Г.

П. и В. Г. П. са продали на М.А.Л. следния техен недвижим имот: 18/100 ид.ч. от първия (партерен) етаж от вътрешната сграда в двора, находящ се в гр. София, ул. . „****, който партерен етаж е част от двуетажна жилищна сграда означена с буква „а“, намираща се във вътрешната част на двора, заедно с 9/100 ид.ч. от общите части на сградата и 8/100 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 434 кв.м.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55, том III, дело 413/75 г. на нотариус при СРС, се установява, че Б. Г. П. е дарил на дъщеря си С.Б.Д. свой собствен недвижим имот, а именно: 41/100 ид.ч. от едно жилище, заемащо целия първи (партерен) етаж от вътрешната сграда в двора, находящ се гр. София, ул. „****, целият етаж със застроена площ от 94 кв.м., който етаж е част от двуетажна жилища сграда застроена във вътрешната част на двора, заедно с 22/100 ид.ч. от общите части на сградата и 23/100 ид.ч. от дворното място.

По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том III, дело 414/75 г. на нотариус при СРС, Б. Г. П. е дарил на сина си В. Б. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от едно жилище заемащо целия втори надпартерен етаж от вътрешната сграда в двора, находящ се гр. София, ул. „****, целият етаж със застроена площ от 94 кв.м, който етаж е част от двуетажна жилища сграда застроена във вътрешната част на двора, заедно с 23,5/100 ид.ч. от общите части на сградата и 23/100 ид.ч. от дворното място. Така в резултат на извършените дарения от 18.01.1975 г., Б. Г. П. се е разпоредил изцяло с притежаваното от него имущество в полза на децата си С.Д. и В. П., като всеки от тях е станал собственик на по 23/100 ид.ч. от дворното място.

Видно е от протокол от 24.02.1987 г. по гр.д. № 12683/1977 г. по описа на СРС, че била одобрена съдебна спогодба, по силата на която С.Б.Д. получила в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: жилището, разположено в източната и западната част на първия (партерен) етаж от вътрешната двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.

2

София, ул. „****, заедно с прилежащите към него едно избено помещение в източната част на сградата, 22/100 ид.ч. от общите части на сградата и 23/100 ид.ч. от дворното място; В. Г.

П. получил в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: жилището, разположено в западната част на първия (партерен) етаж на вътрешната двуетажна жилищна сграда, заедно с прилежащите към него едно избено помещение в западната част на сградата, 20,765/100 ид.ч. от общите части на сградата и 27,188/100 ид.ч. от дворното място;

М.А.Л. получила в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: жилището, разположено в източната част на първия (партерен) етаж от вътрешната двуетажна жилищна сграда, заедно с 9/100 ид.ч. от общите части на сградата и 8/100 ид.ч. от дворното място.

Във връзка с наведените във въззивната жалба възражения, че след извършената делба на първия етаж се е стигнало до очевидно несъответствие между жилище и процент дворно място между съделителите С.Д. и В. П., следва да се посочи, че съдебната спогодба по делбеното дело представлява по естеството си двустранен договор. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба и последиците й, приравнени на влязло в сила решение по силата на чл. 234, ал. 3 ГПК няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер, като съдът не разполага с правомощие служебно да се произнася по въпроса за действителността на договора. При иск за собственост, по който ищецът сочи като правопораждащ факт договор за доброволна делба, съдът няма право да извършва преценка за действителността на договора по чл. 75, ал. 2 ЗН служебно, без въведено от ответника възражение за нищожност на сделката( в този смисъл Решение № 205 от 19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., ГК). С оглед изложеното по силата на съдебна спогодба от 24.02.1987 г. С.Д. е получила 23/100 ид.ч., В. П. – 27,188/100 ид.ч., а М.Л. – 8/100 ид. ч. от дворното място

В последствие с договор за дарение от 21.02.2001 г., сключен с нотариален акт № 13, том I, рег. № 427, дело 12 от 2001 г. С.Б.Д. е прехвърлила в полза на брат си В. Б. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 41/100 ид.ч. от жилище, заемащо целия първи (партерен) етаж от вътрешната сграда в двора, находяща се в гр. София, ул. „****, заедно с 22/100 ид.ч. от общите части на сградата и 23/100 ид.ч. от дворното място.

През 1981 г. с договор за продажба по реда на чл. II ЗСГ, чрез РНС , обективиран в нотариален акт № 31/1981 г. В. П. е продал на С.К.Д. ½ ид.ч. от втори етаж на вътрешната двуетажна жилищна сграда, заедно с 49,47 % ид.ч. от общите части на сградата и 49,47 % ид.ч. от 75,15 % ид. ч. от дворното място. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и разясненията, дадени в.л. П. в проведеното о.с.з. пред първата инстанция, визираните в нотариалния акт „49,47 % ид.ч. от 75,15 % ид.“ се отнасят за целия втори етаж на процесната сграда. В този смисъл е и преписка № 16/1974 на Димитровградски районен народен съвет, съгласно която припадащите се ид. ч от общите части на сградата и на дворното място за първия етаж е 41,53 %, а за втория етаж - 49,47 %. Видно от решение за определяне цената на недвижим имот по чл. 16 от ЗСГ и чл. 34 ППЗСГ (стр. 80 от първоинстанционното решение) за ½ ид.ч. от втория етаж от къщата са определени 18,812 ид.ч. Следователно В. П. като собственик на ½ ид. ч. от втория етаж с договора за продажба по реда на чл. II ЗСГ е прехрърлил на Спаска Костадинова 18,812 ид.ч. от дворното място (1/2 от 37,18 ид.ч.)

От представените по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупкопродажба на идеални части от недвижим имот № 46, том I, рег. № 1025, дело № 40 от 2017 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 111, том I, рег. № 2013, дело № 87 от 2017 г. се установява, че наследниците на С.Д. са продали на ищеца притежавания от нея недвижими имоти, а именно: ½ ид.ч. от втори етаж на двуетажна жилищна сграда, вътре в двора, находяща се в гр. София, ул. „****, заедно с 49,47 % ид.ч. от общите части на сградата и 49,47 % ид.ч. от 75,15 % ид.ч. от дворното място.

Следователно по силата на извършените разпоредителни сделки – договор за дарение от 18.01.1975 г. ( в резултат на който ищецът получава 23/100 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място), договор за дарение от 21.02.2001 г. (при който получава още 23/100 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място) и договорите за покупкопродажба от 19.05.1017 г. и 18.09.2017 г. (при които получава 18,812 ид.ч от правото на собственост върху дворното място), ищецът се легитимира като собственик на 64,812 ид.ч.

3 от процесното дворно място.

Предвид изложеното представения нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по дарение и покупко-продажба № 177, том I, рег. № 2486, дело № 143/2018 г., съгласно който В. Б. П. на основание чл. 587,ал. 1 ГПК, е признат за собственик на основание дарение и покупко-продажба на следния недвижим имот, а именно: 83,18 % ид.ч. от дворното място, находящо се в София, ул. „****, и представляващ ПИ с идентификатор № ***, не легитимира ищеца като собственик на спорната реална част. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г., ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.