Решение № 30 от 22.04.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Разград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600033 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 327 от НПК.

С присъда рег. № 1/06.01.2026 год. по нох дело № 329/2025 г., РС – Разград признал подсъдимия С. М. К. за виновен в това, че на 26.06.2024 год. в гр. Разград, по хулигански подбуди, причинил - чрез нанасяне на удар с шамар в лявата част на лицето и последващ удар на дясната част на главата в панорамна магазинна витрина, лека телесна повреда на Н. М. П. от село ***, общ. ***, обл. ***, изразяваща се в кръвонасядания в лявата половина на лицето и по предната повърхност на лява ушна мида, върху и зад слепоочна линия на окосмяване от дясната страна, оток и палпаторна болка в местата на травмите и болка в лявата половина на лицето, които по своята медикобиологична характеристика обуславят болка и страдание - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест, което да изтърпи при първоначален общ режим.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия С. К. да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 108,37 € /211,96 лева/, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 35,00 € за разноски в съдебното производство.

1

Недоволен подсъдимият К. обжалва присъдата чрез защитник адв. Б. като неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание като явно несправедливо. От въззивната инстанция се иска проверка на обжалвания съдебен акт и упражняване правомощията по въззивната проверка.

В допълнение към въззивната жалба от една страна се изтъква, че обвинението не е доказано, а от друга страна се сочи, че размера на определеното от първия съд наказание е явно несправедлив, предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и протовоправния резултат. На следващо място се твърди, че фактическата обстановка не е изяснена и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Липсва пряк очевидец.

Между пострадалата и подсъдимия имало стара вражда. Пряк очевидец чул как пострадалата обяснява по телефона, че подсъдимия ще си получи заслуженото. Твърди се също, че дори и подсъдимия да е посегнал със шамар, то наличието на личен мотив следва да изключи хулиганския мотив.

Независимо от предходни осъждания, през последните 15 години подсъдимия не е извършвал престъпление. Последното наказание изтърпял преди 15 години, което означавало, че се поправил. Понастоящем подсъдимия е семеен и баща на три деца. Трудолюбив и дружелюбен, който се грижи за издръжката на семейството си. В заключение се иска намаляване на наложеното наказание по размер или замяната му с наказание пробация.

Преписи от въззивната жалба и допълнението са изпратени на насрещните страни.

В постъпили писмени възражения от частния обвинител Н. М. П., подадени чрез повереник адв. М. Р. М., се изтъква, че присъдата е валидна, правилна, постановена в съответствие с доказателствата по делото, при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон, без да се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин, а определеното наказание се определя като справедливо и съответно на обстоятелствата по делото. Изтъква се, че по делото липсват доказателства за наличие на личен мотив от страна на подсъдимия, като това твърдение се приема за защитна теза. По отношение показанията на свидетеля Т. се сочи, че същите не следва бъда бъдат кредитирани, тъй като са изолирани, непоследователни и несъответни на другите доказателства, дадени в услуга на подсъдимия с цел да внесат съмнение в обвинението. От въззивната инстанция се иска да остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия К. адв. Б. на същите основания. Отчитайки предишните осъждания на подсъдимия, защитникът изтъква, че последното осъждане на подсъдимия е от *** г. Счита, че предвид семейното положение и добрите характеристични данни с налагането на наказание пробация, макар и с подълъг срок, биха се постигнали целите на наказанието.

В лично изявление подсъдимият К. заявява, че подържа становището на защитника и прави противоречиви изявление. Заявява, че е осмислил всички и го приема, но не е извършил деянието, като предоставя на съда на вземе 2 решение. Иска да му бъда облекчено положението,предвид на това, че съпругата му и децата му разчитат на него.

Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Разград намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и обоснована.

Счита, че в хода на съдебното следствие обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание намира за справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца. Предлага на съда да потвърди атакуваната присъда.

Повереникът на частния обвинител адв. М. заявява, че се солидаризира със становището на прокурора и подържа представените писмени възражения.

Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание съответства на извършеното деяние.

В лично изявление частният обвинител заявява, че подържа становището на повереника.

В последната си дума подсъдимият К. заявява, че предоставя на съда да реши и моли да бъде облекчено положението му.

Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице предпоставки за нейното изменяване или отменяване по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин е установена от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите към присъдата. Въззивният съд възприема установените от първия съд факти и обстоятелства, които са следните:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. М. К. е роден на *** г. в гр. ****, живее в гр.***, обл. ****, с основно образование, неженен, осъждан.

На 26.06.2024г. около обяд подсъдимият К. бил в гр. Разград заедно със свидетеля Х. С.ов от гр. ***. Двамата се придвижвали с товарен автомобил, като превозвали птици за Полша – гълъби. Поради възникнала необходимост да минат през офис на застрахователно дружество отишли до офис на Застрахователно дружество “Лев Инс“ в гр. Разград, находящ се на бул. “България“. В непосредствена близост до офиса на застрахователното дружество се намирал зоомагазин “Лъки Паус“, в който като продавачконсултант работела свидетелката Н. П.. Когато подсъдимия К. и свидетеля С. дошли с автомобила пред офиса на “Лев Инс“, свидетелката П. седяла на табуретка пред зоомагазина и пиела кафе. Подсъдимият К. и свидетеля С.ов слезли от товарния автомобил и видели, че офиса на застрахователното дружество не работи. Свидетелката П. познавала подсъдимия К. от гр. ***, откъдето родом била и тя, но не комуникирала с него. Свидетелката П. казала на свидетеля Х. С.ов, че момичето, което работи в офиса, ще се върне след 3 малко и могат да я изчакат. Свидетелят С.ов попитал за друг офис на дружеството, т.к. трябвало да направи застраховка “Гражданска отговорност“ на управлявания от него товарен автомобил, за да продължи пътуването си за Полша. Докато П. му обяснявала къде е другия офис на дружеството, подсъдимия К., който стоял в близост, се намесил в разговора явно ядосан, че свидетеля С.ов не пита него, а П.. Казал, че тя няма от къде да знае и да не пита нея, а да пита него. Свидетелката П. започнала да обяснява, че знае къде има офис, при което подсъдимият К. се обърнал към нея с обидни думи на висок тон, наричайки я “мърша“, “курва“, “боклук“ и я заплашил с думите “ще ти разбия грозната муцуна“. Свидетелката продължавала да седи на табуретката пред магазина и изненадана от думите на подсъдимия го попитала защо си позволява да й говори така. Подсъдимият К., видимо ядосан, се приближил до свидетелката, продължавайки да я обижда и заплашва.

Свидетелят С.ов се отдалечил от тях, връщайки се към товарния автомобил.

Тогава подсъдимият К. казал на свидетелката П. да отива да пази автомобила с гълъбите, при което П. му отвърнала, че той е добре паркиран и не пречи на никого. Разгневен подсъдимият К. нанесъл на свидетелката Н. П. силен удар с шамар в лявата част на главата - в областта на бузата, при което главата й /в дясната част/ се ударила в стъклото /витрината/ на магазина. Свидетелката П. изпуснала кафето, което държала в ръка и то се разляло. Веднага си взела телефона и започнала да набира тел. 112. Виждайки това подсъдимият бързо се отдалечил, като двамата със свидетеля С.ов напуснали района.

На мястото дошли служители на РУМВР-Разград - свидетелите Б. М. и Т. Я.. Свидетелката П. им разказала за случилото се. Подала и жалба. Час покъсно, след като полицейските служители си били отишли, свидетелката П. видяла подсъдимия К. да се връща. Прибрала се в магазина и заключила вратата. Звъннала отново на тел. 112. Свидетелите М. и Я. веднага отишли пред магазин “Лъки Паус“ и заварили там подсъдимия К. и свидетеля С.ов.

Снели им сведения за случилото се. На следващият ден свидетелката П. посетила съдебен лекар. Било й издадено Съдебно-медицинско удостоверение от съдебен лекар при МБАЛ “Св.Ив.Рилски“АД - Разград.

На досъдебното производство била извършена съдебно-медицинска експертиза, която установява, че на 26.06.2024 г. Н. П. е получила: кръвонасядания в лявата половина на лицето и по предната повърхност на лява ушна мида, върху и зад слепоочна линия на окосмяване от дясната страна, оток и палпаторна болка в местата на травмите и болка в лявата половина на лицето, които по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание. Установените увреждания са резултат от удари с/върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по описания от пострадалата начин - удар с шамар в лявата част на лицето и последващ удар на дясната част на главата в панорамна магазинна витрина.

По делото е представена характеристика от кмета на село К., обл.

***, видно от която подсъдимия е описан като лице с добри характеристични данни. Представени са и удостоверения за раждане, видно от които подсъдимия има три деца, родени от една майка, съответно през *** г., *** г. и *** г.

4

По доказателствата:

Очертаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаната свидетели Н. М. П., Б. В. М., Х. М. С.ов и Н. В. В., частично показанията на свидетеля Ю. Т. и частично обясненията на подсъдимия С. К.; Съдебно-медицинско удостоверение и заключението на СМЕ; Справка за съдимост и др. Свидетелските показания, с изключение на част от показанията на свидетеля Т., са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в хронология очертават фактите и обстоятелствата по делото, поради което правилно и законосъобразно първия съд им дал вяра, след обстойния им анализ. Първият е изложил аргументирани съображения защо дава вярна на тези показания и защо, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съдът е посочил защо приема, че следва да даде вярна на показанията на пострадалата Н. П., чиито показанията намират сигурна опора показанията на другите свидетели, които макар и косвено потвърждават показанията й, възприемайки външния й вид и ситуацията на местопроизшеството. Показанията и се подкрепят и от показанията на свидетеля Х. С.ов, който макар и да заявява, че не видял удара с шамар, е станал свидетел на размяната на реплики, следи от разлято кафе и това, че пострадалата се държи за лицето. Не на последно място показанията на пострадалата категорично се подкрепят от заключението на вещото лице по назначената СМЕ. Първият съд е дал аргументиран отговор защо не дава изцяло вярна на показанията на свидетеля Т., които съображения също изцяло се споделят от въззивната инстанция. Показанията на този свидетел за чути от него изявления от страна на пострадалата по време на проведен от нея телефонен разговор във връзка с наличието на личен мотив, не намират опора в другите доказателства по делото, поради което се явяват изолирани и обслужващи защитната теза на подсъдимия, с когото с познават от повече от двадесет години и са в добри отношения. Обясненията на подсъдимия К., че не е удрял шамар на пострадалата освен, че не намират опора в доказателствата по делото, са и опровергават по категоричен начин от всички останали доказателства по делото. Вярно е, че обясненията на подсъдимия имат двуяк характер. Същите освен доказателствено средство са и средство за защита.