Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 324 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5961/2025
Вид
Решение № 324
Подписан
24.03.2026
Състав
Панайот Рангелов Велчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 150А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330205961 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0273-000207/29.06.2023 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Хисар с което на К. Г.

Т. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от един месец за извършено от нея нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. ,,Б‘‘ НК и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от нея нарушение по чл. 150А, ал.

1 ЗДвП.

Жалбоподателката К. Т., чрез процесуалния представител адв. Ш. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, депозира становище с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 27.05.2023 г. в 21:30 часа в община Хисаря, на път Трети клас № 642 км6, като водач на лек автомобил ,,ВОКСХОЛ ВЕКТРА‘‘ с рег. № **** с посока на движение от гр. Хисаря към с. Михилци допуска следните нарушения, а именно: не осъществява контрол над управляваното ППС, което излиза в дясно извън пътното платно и се блъска в крайпътно съоръжение – канал.

Допуска ПТП с материални щети. Като участник в ПТП, не е изпълнила задължението си да уведоми компетентната служба на МВР. Представя СУМПС № **** с изтекъл срок на валидност от 22.05.2023 г. АУАН бил съставен въз основа на преписка № 273р-5431 от 29.05.2023 г.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят В. В., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая.

Жалбоподателката управлявала процесното МПС, като имала пререкания със съпруга си, вследствие от което същото излязло от пътното платно и влязло в канавката.

Разпитан беше и свидетелят с. К., който е бил единствено свидетел при съставянето на АУАН, а не очевидец на случилото се.

По инициатива на жалбоподателката, беше разпитан свидетелят Г.Т., който е неин съпруг и е пътувал с нея по време на настъпването на ПТП-то.

Същият заяви, че на процесния ден валяло, като най-вероятно заради това автомобилът бил излязъл от пътното платно.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и взаимно допълващи се, като следва да се отбележи, че между тях не са налице разминавания, а пресъздават възприетото по различен начин от очевидците. Според актосъставителя В., жалбоподателката не е контролирала лекия автомобил, а според съпруга й, вследствие от аквапланинг лекият автомобил е излезнал от пътното платно.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по 2 делото.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Относно нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП:

Тази разпоредба е в насока, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В конкретния случай жалбоподателката К. Т. е управлявала процесния лек автомобил. В случая без значение се явява обстоятелството дали последният е излязъл от пътното платно, поради аквапланинг или поради разсейването на водача от спътник в лекия автомобил.

Правилно на основание чл. 185 ЗДвП за това нарушение е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева.

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. ,,Б ’’ ЗДвП:

Тази разпоредбата въвежда задължение за водач на МПС, който е участник в ПТП при което има пострадали да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

В обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено да има пострадали хора, а дори напротив съдържание описание на настъпило ПТП с материални щети. По този начин е налице разминаване между обстоятелствената част и посочената като нарушена норма. Отделно от това е налице и непълно описание на нарушението. В конкретния случай не би могло да се достигне до преквалифициране на деянието, доколкото от събраните в хода на административно-наказателната преписка обяснения на лица се установява, че спътникът Г.Т. е имал наранявания и в действителност е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. ,,Б‘‘ ЗДвП, но от друга страна в АУАН и НП е посочено, че е настъпило ПТП с материални щети.

Ето защо, наказателното постановление в тази му част следва да се отмени.

Относно нарушението по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП:

Тази разпоредба е в насока, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление 3 да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая, по отношение на жалбоподателката е било налице издадено СУМПС с № ****, което е било със срок на валидност до 22.05.2023 г. Към 27.05.2023 г., същото вече е било с изтекъл срок на валидност, поради което се явява изпълнен и съставът на това нарушение.

Правилно на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателката е било наложено административно ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за това нарушение.

По разноските:

По делото са налице доказателства за извършени разноски от жалбоподателката в размер от 600 лева за адвокатско възнаграждение. От друга страна, обаче до приключване на съдебните прения не беше направено изрично искане за присъждането им.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложените глоби, следва да бъде с равностойност евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0273-000207/29.06.2023 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Хисар в частта с която на К. Г. Т. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 25.56 евро /с левова равностойност 50 лева/ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от един месец за извършено от нея 4 нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. ,,Б‘‘ НК.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0273000207/29.06.2023 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Хисар в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5