Решение № 241 от 19.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000149 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на А. М. С. и М. А. С., и двамата от гр.Варна, срещу решение № 594 от 23.12.2022г. по търг.дело № 148/22г. по описа на ОС – Варна, в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните по предявен иск от „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството и на универсален правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, по иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, че двамата дължат солидарно на банката следните суми: сумата 97 292.71лв., представляваща главница, сумата 213.42лв., представляваща договорна лихва за периода 11.12.2021г. – 04.01.2022г., сумата 154.96лв., представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 04.01.2021г. – 10.01.2022г., дължими по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 117-3073249, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 250/22г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане, както и са 1 осъдени да заплатят разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради необсъждане на всички техни възражения и доводи и поради нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърдят, че съдът не се е произнесъл по наведените от тях доводи, възражения и основания. На първо място сочат че съдът неправилно е приел че липсва необходимост от произнасяне по въпроса за наличие на неравноправни клаузи, тъй като кредиторът не е увеличил лихвата по кредита.

Твърдят нищожност на чл.17.3.3 и чл.17.3.2 изр.второ от договора, както и липса на служебно произнасяне за наличие на неравноправни клауза на чл.21.1.1 от договора, като излагат съображения за това.

Поддържат направеното оспорване, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като сочат че съдът не се е произнесъл по възраженията им за това. Твърдят че банката е нямала основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към 15.12.2021г., така и към 05.01.2022г., когато кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем. Твърдят че уведомителното писмо е получено от С. на 20.12.2021г., на 05.01.2022г. С. с платежно нареждане е захранил сметката с 3 550лв., с която сума са погасени просрочените задължения, а на 25.01.2022г. е заплатена сумата 700лв., с което е погасена дължимата месечна вноска.

Твърдят, че кредитополучателят С. не е бил надлежно уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост, тъй като съобщението не му е връчено лично.

Твърдят също така, че уведомителните писма не съответстват на чл.46 ал.3 от ЗКНИП.

Твърдят че няма надлежен акт на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и поради липса на правомощия на лицето подписало уведомителните писма.

Оспорват изводите на съда за наличие на обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем тъй като не е налице забава по отношение на вноски с настъпил падеж. Сочат и неправилен отказ за приспадане на платените суми преди издаването на заповедта за изпълнение и по време на процеса.

Молят съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него 2 да постанови друго, с което предявените срещу тях искове за вземания на банката по договор за кредит да бъдат отхвърлени изцяло. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Въззиваемата страна „Обединена Българска Банка“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Обединена Българска Банка“ АД в качеството и на универсален правоприемник на „Сибанк“ ЕАД срещу А. М. С. и М. А. С., с който да се приеме за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на банката срещу тях солидарно по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 117-3073249 от 17.07.2017г. за суми, представляващи главница, договорна лихва и обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане Не е спорно пред въззивна инстанция сключването на 17.07.2017г. между страните на договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата 150 000лв. със срок за погасяване 25.07.2036г. Не е спорно, че вноските с падеж до 10.07.2021г. са заплатени от кредитополучателя, както и че за вноски с падежи 10.08.2021, 10.09.2021г., 10.11.2021г. и 10.12.2021г. няма направени в срок плащания.

С писмо – покана от 15.12.2021г. банката е уведомила длъжниците че по договора има просрочена главница в размер на 2 160.20лв. и просрочени 3 лихви в размер на 1 367.83лв. Посочено е в писмото, че поради нередовно погасяване на дължимите вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер. Длъжниците са уведомени, че ако в 14 дневен срок от получаване на съобщението погасят всички просрочени задължения, ведно с междувременно начислени лихви за забава, решението за обявяване на предсрочна изискуемост няма да произведе действие.

Представени са по делото доказателства за връчване на писмото покана – лично на М. С. на 20.122.2021г. и на А. С. чрез съпругата му М. С. на същата дата.

Не е спорно и в заповедното производство е представено копие от преводно нареждане, че на 05.01.2022г. С. е превел по сметката в ОББ сумата 3 550лв. Същата сума е получена по сметката в ОББ на 06.01.2022г. Не е спорно и плащането на сумата 700лв. от кредитополучателя на 26.01.2022г.

Представени са в първата инстанция доказателства за платени от С. по сметката му в ОББ на суми както следва: 700лв. на 15.02.2022г., 1 400лв. на 19.05.2022г., 2 100лв. на 29.07.2022г., 700лв. на 04.10.2022г., 700лв. на 17.10.2022г. и 700лв. на 24.11.2022г. Посочено е в приетата от първата инстанция експертиза, че към момента на изготвянето и - 05.07.2022г. първите две вноски в размер на 2 100лв. са преведени от банката на ЧСИ.

Същевременно е установено от експерта, че няма постъпили в банката суми, преведени от ЧСИ.

Установено е по делото че въззивниците С.и имат качеството на потребители и породилите се между страните облигационни отношения се регулират от разпоредбите на ЗКНИП, тъй като процесният договор за кредит е обезпечен с ипотека и попада в приложното поле на чл.1 ал.2 от ЗКНИП и същевременно не е налице някое от изключенията, визирани в чл.3 от закона.

Поради което и независимо от оплакванията във въззивната жалба на основание чл.7 ал.3 от ГПК въззивният съд дължи и служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, които да засягат правата на кредитополучателите – потребители и водещи до тяхната нищожност съобразно чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и за спазване на императивните правила на ЗКНИП, при неспазване на които договорът е нищожен съобразно разпоредбите на глава 10 от ЗКНИП.

От извършената от съда служебна проверка не се установи наличие на 4 договорна клауза, която да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност и да създава съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните и като резултат да е във вреда на потребителя. Служебната проверка на съдържанието и формата на договора за кредит не установи нарушение на императивните изисквания на чл.23 ал.1, чл.24 ал.1 т.1 – 9 и 11 и чл.25 ал.3 от ЗКНИП. Договорът е сключен в писмена форма, с изискуемото в чл.24 от ЗКНИП съдържание. Посочен е лихвения процент, който е променлив, условията за прилагането му и начина на изчисляване, включително информация за последиците за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.

Посочен е годишният процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя, както и общата сума, дължима от потребителя по кредита.

Договорът не съдържа възможност методиката за определяне на променливия лихвен процент да се променя по време на договора, методиката е предоставена на потребителя и същата е част от договора за кредит.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че страните са валидно обвързани от сключения между тях договор за банков кредит.

Спорен и пред въззивна инстанция е въпросът за настъпилата предсрочна изискуемост на целия размер на кредита.

По въпроса за редовността на връчването на писмото на банката до С.:

Изявленията на банката до двамата длъжници, обективирани в писмо от 15.12.2021г., са връчени на 15.12.2021г. от длъжностно лице – призовкар на ЧСИ на М. С., получила своето писмо лично, а това до нейния съпруг А. С. със задължение да го предаде.

Последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника. Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В настоящия случай съобщението до А. С. е връчено чрез съдебен изпълнител и за да е редовно осъществен следва да бъде извършено при спазване на 5 правилата на ГПК за връчване. Връчването е по реда на чл.46 от ГПК и е редовно, тъй като е получено от съпругата му, която се е съгласила да го получи и е поела задължение да го предаде.

Поради което и въззивният съд намира оплакването на С., че изявлението на банката не му е връчено лично за неоснователно.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В настоящия случай не е спорно между страните че към 15.12.2021г. е налице забава на четири погасителни вноски, поради което и са налице предпоставките по чл.21.1.1. от договора за едностранно обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60 ал.2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Нито съдебната практика, нито правната теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено.