Решение № 26 от 10.02.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №20

№ 26 гр. С., 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20241870101408 по описа за 2024 година

С. районен съд е сезиран с искова молба, подадена от „В.-Л.-**“ ООД, чрез процесуалния представител на дружеството – адв. Т.Т., срещу „П.Ф.*“ ЕООД, с която са предявени обективно съденени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 237, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обща сума в размер на 24 637,16 лева, от които 21 739,92 лева главница, представляващи незаплатени суми по издадените от ищеца 5 бр. фактури за продадени и доставени стоки, и сумата от 2 897,24 лева, представляващи законната лихва върху сумите по петте фактури от падежа на задължението по всяка една от тях до 24.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между двете дружества е възникнал неформален договор за търговска продажба, по силата на който дружеството ищец е продало на ответника заявени от последния стоки в срок, без да са постъпили възражения.

За извършените продажби дружеството ищец е издало следните 5 бр. фактури:

1. Фактура N0 0000003***/30.10.2023 г. на стойност 9 128.40 лв., с падеж 13.11.2023 г.;

2. Фактура N0 0000003***/20.11.2023 г. на стойност 7 015.68 лв., с падеж 04 12 2023 г.;

3. Фактура N0 **********/20.11.2023 г. на стойност 1 297.20 лв., с падеж 04.12.2023 г.;

1

4. Фактура N0 0000003***/08.12.2023 г. на стойност 3 509.16 лв., с падеж 22.12.2023 г.;

5. Фактура N0 000000****/12.09.2024 г. на стойност 789.48 лв., с падеж

26.09.2024 г.

Ищецът твърди, че по посочените фактури ответникът не е заплатил задължението си в срок, както и към момента на подаване на исковата молба, поради което претендира както сумите, представляващи главница по фактурите, така и обезщетение за забава за всяко едно вземане, като е посочил и конкретни си изчисления.

С оглед на горното моли исковете да бъдат уважени, като съдът присъди на дружеството и сторените разноски в настоящото производството, в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1***/2024 г. по описа на РС – С., както и в производството по налагане на обезпечителни мерки по дело № ***/2024 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

С молба с вх. № 5***/30.09.2025 г. преди провеждане на първото открито заседание по делото ответникът е представил 5 бр. платежни нареждания, като твърди, че претендираните вземания по процесните фактури са заплатени.

В съдебното заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и заплащане на законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до извършеното плащане.

Ответното дружество не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявеният главен иск е обоснован с доводи за сключен между страните неформален договор за търговска продажба, по който ищецът е изправна страна и претендира незаплатените задължения на ответника по издадените 5 бр. фактури.

За основателността на този иск в тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на валидно сключен договор за продажба на стоки, по който той е изправна страна, както и настъпване изискуемостта на претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже извършване на плащане на процесната сума, представляваща главница.

В настоящия случай с доклада по делото е отделено като безспорно между страните, че претендираната сума, представляваща главница е заплатена от ответното дружество. Поведението на ответника следва да се третира като признание на факта, че между страните действително е налице облигационно правоотношение, по което последният е длъжник. Това се установява и от останалите писмени доказателства по делото. Видно от представените 5 бр. платежни нареждания плащането е извършено на 26.09.2025 г., т.е. след подаване на исковата молба по делото на 27.11.2024 година.

2

Предвид извършеното от ответното дружество плащане на задължението в хода на процеса, предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен, доколкото задължението е погасено чрез плащане.

По отношение на предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира следното.

Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Настоящото дело е именно за изплащане на парично задължение, като предвид обстоятелството, че същото е сторено в рамките на висящото производство, то основателна се явява претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от деня следващ падежът на всяка една фактура, до 24.11.2024 г., който ден предхожда подаването на исковата молба. Използвайки електронен калкулатор

- https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, настоящият състав отчете, че за претендираните в исковата молба периоди по отношение на всяко едно от задълженията по 5те фактури, общо дължимата законна лихва е в размер на 1481,34 евро. Сумата съвпада с претенцията на ищеца (2 897,24 лева), поради което искът следва да се уважи изцяло.

Основателно е и искането на ищеца ответникът да бъде осъден да заплати законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на заплащане на задължението. В принципен план тази лихва се явява законна последица от уважаване на иска за главница. В хипотези като настоящата, когато задължението е заплатено в хода на процеса, искането за законна лихва също е основателно, но до датата на плащането, до колкото се явява своеобразна санкция за длъжника, който макар да е изпълнил задължението си, го е сторил със закъснение и то в рамките на образувано вече исково производство срещу него.

Използвайки отново онлайн калкулатора, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 279,36 евро, представляваща законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до датата на плащане – 26.09.2025 година.

По разноските

При този изход на спора, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сторените от него разноски в настоящото производство. Това е така въпреки, изводът на съда за отхвърляне на предявения главен иск. В настоящия случай е налице хипотеза, в която ответникът макар да е изпълнил задължението си е станал повод за завеждане на делото, поради и което следва да заплати на ищеца разноските по производството (по арг. За противното от чл. 78, ал .2 ГПК). Такива се установяват в общ размер от 1 015,16 евро, в това число заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно мотивите към т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, в тежест на ответника следва да се присъдят и сторените от ищеца разноски в обезпечителното производството по ч.гр.д. № 1***/2024 г. по описа на РС – С., които се установяват в общ размер от 531,74 евро, в това число заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

3

Не следва да бъдат присъждани разноските, претендирани от ищеца по изпълнително дело № ***/2024 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. Претендираните разноски за налагане на допуснатите обезпечителни мерки, са такива по образуваното изпълнително дело, поради което следа да се съберат от съдебния изпълнител. В този смисъл - Определение № *** от 17.12.2020 г. по ч. т. д. № 2***/2020 г. на ВКС.

Така мотивира, С.ският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В.-Л.-**“ ООД, ЕИК *********, срещу „П.Ф.*“ ЕООД, ЕИК *********, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 739,92 лева, представляваща общата главница по 5 бр. фактури, в това число: Фактура N0 0000003***/30.10.2023 г. на стойност 9 128.40 лв, Фактура N0 0000003***/20.11.2023 г. на стойност 7 015.68 лв., Фактура N0 **********/20.11.2023 г. на стойност 1 297.20 лв., Фактура N0 0000003***/08.12.2023 г. на стойност 3 509.16 лв., Фактура N0 000000****/12.09.2024 г. на стойност 789.48 лв, с падеж 26.09.2024 г., като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „П.Ф.*“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „В.-Л.-**“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1481,34 евро, представляваща обезщетение за забава за просрочените задължения по посочените фактури за периода от деня следващ падежа на всяка една фактура до 24.11.2024 година, както и сумата от 1 279,36 евро , представляваща законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до датата на плащане на задължението – 26.09.2025 година.

ОСЪЖДА „П.Ф.*“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „В.-Л.-**“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1 015,16 евро, представляваща сторените в настоящото производство разноски.

ОСЪЖДА „П.Ф.*“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „В.-Л.-**“ ООД, ЕИК *********, сумата от 531,74 евро, представляваща сторените в производството по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на Районен съд - С..

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 4