Решение № 2621 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2621 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20231110215726 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на А. Г. Ч. чрез процесуалния си представител срещу наказателно постановление

№

23-4332025332/23.10.2023г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което: 1/ за нарушение на чл.104Б, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 3 000 лв., на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; и 2/ за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 01.09.2023г., около 10,40 часа, А. Г. Ч. управлявал лек автомобил „БМВ 325 И“, с ДК № СА4306РВ, в гр.София, по бул.”Евлоги и Христо Г.и”, с посока на движение от бул.”Черни връх” към бул.”Драган Цанков”. Непосредствено преди кръстовището с ул.”Милин камък” водачът на автомобила използвал посочения участък от пътя, отворен за обществено ползване за превоз на пътници и товари, не по предназначение - извършил рязка маневра и преднамерено извел автомобила извън контрол /дрифт/ - до загуба на сцепление на задните гуми. Водачът 1 управлявал автомобила и без обезопасителен колан.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди, че при съставянето му били нарушени процесуални правила и материалния закон – липсвали данни относно местоположението на полицейските служители, които установили нарушенията, както и други съществени обстоятелства. Липсвал и субективният елемент на твърдяното нарушение на чл.104Б, т.2 ЗДвП. Твърди, че елементите на подведеното под правната квалификация на чл.104Б, т.2 ЗДвП нарушение по същество покривало състава на нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП. По отношение на констатацията за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП твърди, че водачът на лекия автомобил свалил колана, за да покаже изисканите от полицейския орган документи.

Независимо от това твърди за извършено съществено нарушение на процесуалния закон в процедурата по налагане на наказание за това нарушение – същото не било констатирано в АУАН, обосновал обжалваното наказателно постановление, с което неговото право на защита безспорно било нарушено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 23-4332-025332/23.10.2023г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Представя писмени бележки.

Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Съдът приема за установено:

По допустимостта на жалбата:

Видно от придружително писмо рег.№ 433220-121573/13.11.2023г. на СДВР наказателно постановление № 23-4332-025332/23.10.2023г. е връчено на нарушителя на 30.10.2023г. Жалбата е депозирана на 06.11.2023г., поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По фактическата обстановка

На 01.09.2023г., около 10,40 часа, жалбоподателят А. Г. Ч. управлявал лек автомобил „БМВ 325 И“, с ДК № СА4306РВ, в гр.София, по бул.”Евлоги и 2

Христо Г.и”, с посока на движение от бул.”Черни връх” към бул.”Драган Цанков”. Непосредствено преди кръстовището с ул.”Милин камък” водачът на лекия автомобил извършил рязка маневра и преднамерено извел автомобила извън контрол като го довел до загуба на сцепление на задните гуми. В този момент полицейските служители И. Г. Л. и Александър Найденов Г. – очевидци на нарушението, спрели водача на автомобила за проверка.

Поведението на жалбоподателя като водач на лекия автомобил било квалифицирано като нарушение на чл.104Б, т.2 ЗДвП, поради което свидетелят Р. А. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение № GA 949948/01.09.2023г. Жалбоподателят не възразил при връчване на АУАН.

Възползвал се от правото да депозира писмено възражение срещу констатациите по

АУАН в срока по чл.44, ал.1

ЗАНН.

Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и въз окнова на констатациите по АУАН издал наказателно постановление № 234332-025332/23.10.2023г., с което: 1/За нарушение на чл.104Б, т.2 ЗДвП на водача на лекия автомобил била наложена глоба в размер на 3 000 лв., на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; и 2/ за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП - „глоба” в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП.

Съдът приема:

Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповеди №№ 513з-10838/20.07.2020г. и 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на административно нарушение № GA 949948/01.09.2023г. и наказателно постановление № 23-4332-025332/23.10.2023г. са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, посочени в заповедта /по отношение на актосъставителя – т.2.1. вр. т.1.3.1. от Заповед 8121з-1632 /02.12.2021г. на Министъра на МВР, по отношение на издателя на наказателно постановление № 23-4332-025332/23.10.2023г. – т.3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и Заповед № 513з-10838/20.07.2020г. на Министъра на МВР/.

АУАН е издаден в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 23-4332-025332/23.10.2023г. на 3

Началник отдел „Пътна полиция” при СДВР е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН и е връчен на жалбоподателя, поради което неговото право на защита не е нарушено.

Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се издава в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението.

Страните по делото не спорят относно отразеното в акт за установяване на административно нарушение № GA 949948/01.09.2023г. обстоятелство – актът е съставен в присъствието на И. Г. Л. и Александър Найденов Г. – очевидци на нарушението, както и в присъствието на жалбоподателя.

Поради тези причини съдът приема, че възражението за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.40, ал.1 ЗАНН при съставянето на акт за установяване на административно нарушение

№ GA

949948/01.09.2023г. са неоснователни и недоказани.

Съгласно разпоредбата на чл.104Б, т.2 ЗДвП е забранено на участниците в движението да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От гледна точка на житейския опит и съгласно съдебната практика при определено боравене със системите на автомобила – рязко подаване на газ, боравене със съединителя на автомобила, завъртане на волана /поотделно или в съчетание/, активиране на ръчната спирачка и пр. се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на автомобила и други ефекти, известни като форсиране, „дрифт” и пр. в общоговоримия език, но е без съмнение, че е видно кога се цели този ефект, тъй като същият не може да настъпи при обичайното управление на моторното превозно средство.

Твърденията на жалбоподателя както във въззивната жалба, така и пред свидетеля Л., че „е пробвал новия съединител на автомобила си” безспорно са част от тези маневри на автномобила, които са показателни при форсирането на автомобила или „дрифт” в общоговоримия език. В разпита си свидетелят потвърждава констатацията в АУАН, че нарушителят „рязко е изкарал автомобила от платното”. Полицейските служители са имали ясна 4 видимост към форсирания автомобил – техният служебен автомобил се е движил зад процесния. Безспорно управляваният от жалбоподателя лек автомобил е застрашил участниците в движението – на оживено кръстовище, в час пик. В обясненията си пред полицейските служители жалбоподателят е заявил, че знае каква „грешка” е направил, т.е. доказал е, че неговите действия са били осъзнати, извършени с пряк умисъл, което е доказателство за наличието на съставомерност от субективна страна. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на форсиране и поднасяне на МПС би могло да има фатални последици. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, но и на останалита участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Свидетелските показания на И. Г. Л. потвърждават изнесената в наказателното постановление констатация за извършена рязка маневра на лекия автомобил непосредствено преди кръстовището с ул.”Милин камък”. За такава маневра /боравене със съединителя на автомобила/ по същество довело до отклоняване от траекторията на движение на МПС, признава и жалбоподателят. Съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил рязка маневра по бул.”Евлоги и Христо Г.и”, с посока на движение от бул.”Черни връх” към бул.”Драган Цанков”, непосредствено преди кръстовището с ул.”Милин камък”.

Разпоредбата на чл.104Б, т.2 ЗДвП регламентира забрана за водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари.

Дали с това си поведение водачът е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им е ирелевантно за съставомерността на извършеното деяние, тъй като съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, по предназначение – за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.

Именно от тези съображения законодателят е приел разпоредбата на чл.104Б, т.2 ЗДвП, обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачите на автомобили извършват подобни 5 маневри по оживени улици и кръстовища в страната и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. С оглед сериозната степен на опасност е регламентираният висок размер на предвиденото в санкционната норма на чл.175а, ал.1 ЗДвП наказание „глоба” от 3 000 лв., както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Поради тази причина съдът приема, че наказателно постановление № 23-4332-025332/23.10.2023г. в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.137а, ал.1 ЗДвП водачът и пътниците в моторните превозни средства от категории М1,М2, М3 и N1, N2 и N3 са длъжни при движение на моторното превозно средство да ползват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Съдът констатира, че при описанието на това нарушение административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. Видно от АУАН в приложената административна преписка правната квалификация на нарушението е посочена допълнително – такава липсва в акт за установяване на административно нарушение № GA 949948 /01.09.2023г., приложен към въззивната жалба. Нарушена е императивната разпоредба на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН.

Независимо от това в хода на съдебното следствие разпитаните полицейски служители не дават показания, относими към констатацията за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Поради тази причина съдът приема, че наказателно постановление № 23-4332-025332/23.10.2023г. в тази част като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.4 ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-025332 /23.10.2023г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР в частта, с която на А. Г. Ч. от гр.Самоков № 78, ет.14,ап.66, за нарушение на чл.137А, 6 ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП