Решение № 2 от 06.01.2025, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 829/2024
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 06.01.2025
- Състав
- Райна Русева
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Смолян, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Райна Русева като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100829 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца Д. Д. К. срещу ответника ** ООД с правното основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 2 140,00 лева[1]недължимо платени лихва и неустойка по договор за паричен заем №470713/15.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 15.07.2024г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явявао и не изпраща процесуален представител. Исковете се поддържат с писмена молба, подадена от процесуалния му представител адв.О..
За откветника, редовно призован, не се явява представител в съдебното заседание. Исковете се оспорват с писмена молба, подадена от процесуалния представител на дружеството адв.Ш..
С отговора на ответника исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените становища, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира исковеге за основателни по следните съображения:
Между страните няма спор, че на 15.09.2023г. сключили Договор за паричен заем № 470713, по силата на който заемодателят „**" ООД предоставил на ищеца потребителски заем в размер на 2 200,00 (две хиляди и двеста) лева, при следните условия: 1. Размер на отпуснатия заем: 2 200,00 лева, 2. Размер на погасителна вноска: 171,57 лв., 3. Ден на плащане: 15-то число 4. Вид 1 вноска: месечна, 5. ПР: 47,937% 6. Брой вноски: 17, 7. Месечен лихвен процент: 3.330%, 8. Дата на първо плащане: 15.10.2023 г.,9. Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/; 10. Дата на последно плащане: 15.02.2025 г., 11.
Такса за усвояване: няма, 12. Обща сума за плащане: 2 916,64 лв.
Съгласно чл.6 от договора страните се съгласяват договора за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2 т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по- долу обезпечения, по избор на заемателя: ипотека ърху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция , ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
Според чл.8 от договора за паричен заем с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че заемодателят не предостави договореното в чл.6 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2 т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 489,36 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към договора за заем.
Видно от Погасителния план към процесния договор за паричен заем, при липса на обезпечение неустойката по чл.8 е предвидена за плащане разсрочено едновременно с погасителните вноски по паричния заем.
С отговора ответната страна признава, че по сключения между страните договор за паричен заем ппотребителят Д. К. е извършил плащания в общ размер от 4 348,00 лева, с която сума задълженията по договора за кредит са погасени изцяло.
Изпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението би създало затруднения за кредитополучателя, предвид краткия срок, в която следва да се осигури. Последното води на извода, че това задължение така поставено в договора, като се има предвид и краткия тридневен срок, изначално препятства заемателя да организира изпълнението. А от тук следва непосредствено и незабавно заемателят да плаща неустойка, по причина, че не е успял да ангажира гарант, поръчител. В този случай, при невъзможност в краткия тридневен срок се дължи неустойка и неустойката е включена за плащането й на вноски едновременно с погасителните вноски за връщане на кредита, което допълнително възпрепятства заемателя да изпълни задълженията си срочно съобразно уговорените падежи по погасителния план и по този начин затруднява доброволното погасяване на заема, а в случай на неизпълнение евентуално ще се натрупат и разходи за принудително събиране на вземанията по договора. Така уговорена е видно, че създава предпоставка предварително заемателят да плаща допълнително разходи за неустойка.
Последното води и до неоснователно обогатяване на кредитора. С уговарянето предварително на дължимостта на неустойката за неизпълнение за задължение за осигуряване на обезпечение в краткия тридневен срок освен че кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на оценка от страна на кредитора за 2 платежоспособността на длъжника, което следва да бъде сторено предварително, а освен това както се посочи по- горе и значително се увеличава размера на задължението за длъжника и така уговорена неустойката противоречи на добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. А в случая, към дълга се прибавя и неустойка, което допълнително оскъпява кредита.
Извода, че в случая така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции, следва и от съпоставката на размера на отпуснатия кредит и размера на неустойката, а именно при отпуснат кредит от 2 200,00 лева, неустойка 2 489,36 лева, която се явява много завишена.
С предвиденото за заплащане на разходи за неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Касае се за разходи, които следва да се приеме, че са за дейността по управление на кредита и следва да са включени в Годишния процент на разходите. Това е така, защото, видно е, че са начислени предварително, а освен това те са именно разходи , които заемодателят би направил във връзка с дейността по управлението на заема. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая се заобикаля цитираната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор е нищожен и предявения иск подлежи на уважаване, като ищцата – заемател е дължала единствено чистата стойност на кредита от 2 200,00 лева и ще следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД претендираната сума в размер на 2 140,00 лева, недължимо платена. Ответната страна не оспорва, че ищцата е заплатила по договора посочената по- горе парична сума над чистата стойност, като в отговора се сочи, че ищцата е заплатила сума в общ размер от 4 348,00 лева, с която сума са погасени главница, лихви и неустойка, заявено в отговора на ответната страна.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 85,60 лева заплатена държавна такса.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат М. О. в размер на 514,00 лева за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Размера на адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение и е изчислено в минималния предвиден по тази разпоредба размер съобразно цената на иска.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК**, седалище и адрес на управление **, да заплати на основание на чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д. Д. К., ЕГН**********, с адрес **, Община Смолян, паричната сума в размер на 2 140,00 лева /две хиляди сто и четиридесет лева/, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № 470713 от 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 15.07.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК**, седалище и адрес на управление **, да заплати на Д. Д. К., ЕГН**********, с адрес **, Община Смолян, направените съдебни разноски по делото в размер на 85,60 лева /осемдесет и пет лева и шейсет ст./ платена държавна такса.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК**, да заплати на адвокат М. М. О., с адрес **адвокат в Адвокатска колегия гр.Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 514,00 лева /петстотин и четиринадесет лева/ за осъщественото процесуално представителство по гр.дело №829/2024г.. по описа на РС[1]Смолян.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 4