Решение № 314 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502045 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Б., против решение №2237/09.05.2025 г., постановено по гражданско дело №14689/2024 г. по описа на ПдРС, ХХІV гр. състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че А. Ц. А., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7245/2024 г. на ПдРС, а именно: сумата от 854.79 лева - стойност на топлинната енергия, доставена по партидата на длъжника с клиентски №*****, отнасяща се за обект на потребление в гр. *****, с ИТН *****, за периода 01.05.2022 г. – 31.10.2023 г., ведно със законна лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 96.68 лева - обезщетение за забава за период от 02.07.2022 г. до 24.04.2024 г.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност, изразяващо се в противоречие с материалния закон, превратно тълкуване на закона и доказателствения материал, с искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който са изложени съображения за това, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, както и, че ищецът е доставил до процесния имот съответното количество топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, както и отдадено от сградната инсталация. Снабдил се със заповед за изпълнение, но същата била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли съда да установи по реда на чл. 422 ГПК следните вземания: главница 854.79 лв. за периода 01.05.2022 – 31.10.2023 г., съставляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление в гр. *****, както и обезщетение за забава в размер 96.68 лв. за периода 02.07.2022 г. – 24.04.2024 г. Претендира се законна лихва от подаване заявлението и разноски.

Ответникът чрез особения представител намира иска за 2 неоснователен, моли за отхвърлянето му. Оспорва изложените в исковата молба факти, да е бил сключен договор между страните, както и твърденето, че ответникът е собственик на процесния имот. Оспорва същият да има качеството потребител на предоставената услуга. Счита, че потребител е етажната собственост на сградата, дори да се установи договор за предоставяне на ТЕ. Оспорва обективираното потребление в представената справка и счита, че в настоящия случай претендираното потребление дори не е фактурирано.

По делото е безспорно установено, че въззиваемият е собственик на процесния недвижим имот. Независимо от предоставените на жалбоподателя възможности, не се установи по безспорен и категоричен начин обаче жилището да е било обитавано през периода, за който се претендира заплащане на суми. Не е доказано и доставяне до конкретния имот на топлинна енергия и БГВ, респективно – ползване на такива.

От представените писмени доказателства - препис извлечение от сметка и справка за доставена ТЕ е видно, че за периода 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г. ищецът е определил на ответника задължение в размер от 854.79 лева, от което 54.24 лв. за отопление, 497.49 лв. за БГВ, 207.90 лв. за сградна инсталация и 95.16 лв. за услуга разпределение. Начислена е и лихва за периода от 02.07.2022 г. – 24.04.2024 г. в размер на 96.68 лв.

По делото не са приложени фактурите, но според представените пред настоящата инстанция справки, за процесния период задължението на абоната е определено чрез разпределяне от топлинен счетоводител на отчетените количества за общо потребена ТЕ за отопление, БГВ и сградна инсталация от свързаните към абонатната станция в съответната секция домакинства.

От приложеното ч.гр.д. №7245/24 г. на ПдРС е видно, че за претендираното задължение ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 25.04.2024 г. Заповед за изпълнение е издадена на 26.04.2024 г. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Пред въззивната инстанция, с оглед наведени от жалбоподателя доводи за допуснати процесуални нарушения на съда, се събраха нови доказателства – изискаха се писмени доказателства, разпитан бе свидетел, допусна се експертиза.

От заключението на изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода май – октомври 2022 г. е начислявана единствено такса за услугата разпределение. За периода от ноември 2022 г. до март 2023 г. не е начислявана БГВ, като това е започнало от април 2023 г. Установен е размер на задължението за всеки от месеците според издадените фактури, които обаче не са приложени от жалбоподателя.

По делото са постъпили и протоколите за месечен отчет от топлинен счетоводител. За месеците май 2022 – януари 2023 г. в констативните протоколи е отбелязано, че процесния апартамент е необитаем.

3

След този период такова отбелязване няма. Приложени са и справки за дялово разпределение. Протоколът за месец февруари 2023 г. бе оспорен, като се заяви, че не носи подписа на Ц. Г.. Същата потвърди този факт при разпита си, като оспорването бе доказано. Не е представен обаче договор, от който да се установи че именно това е топлинният счетоводител, с който ЕС е сключила договор.

От показанията на св. Ц. Г. се установи, че А. А. не живее в процесния апартамент от 30 години и не е идвал. Не е домоуправител, живее на друг адрес, но през ден от три години посещава баща си. Подписът под протокола за месец януари 2023 г. е положен от нея, но оспорва да е подписала протоколите за месец февруари 2023 г. и май 2023 г.

От заключението на изготвената СТЕ от вещото лице В. Ш. се установява, че в периода 01.05.2022 г. – 31.10.2023 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в град *****, е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. През този период в ап.4 всички отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и на същите се начислява ТЕ по отчетни данни от индивидуални разпределителни устройства, монтирани на същите. В имота има монтирано едно водомерно устройство за визуално отчитане на изразходваното количество топла вода. Достъп до същото не е осигурен, като е начислявана ТЕ за БГВ за 1 лице по 140 л на денонощие. Отопляемият обем на имота е 172 м3. През имота преминава щранг – лира с мощност 840 Вт, която не е снабдена с уред за отчет на изразходваното количество ТЕ. За имота са прилагани изискванията на т.6.7 във вр. т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради - етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. От експерта е посочено по месеци количеството ТЕ, разпределено в имота за процесния период. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от въззивника.

Настоящият състав се довери изцяло на изнесеното от експертите – в първата и в настоящата инстанция - като обосновано, логично, заключенията са изготвени с необходимите познания в съответната област.

Изводите на вещите лица и изложеното не са оспорени от страните.

Експертите обаче са работили единствено въз основа на данни, предоставени им от жалбоподателя.

За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е допустим, с оглед начина на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.

Прието е, че за възникване и изискуемост на вземането за главница е необходимо доказване на наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, определена от качеството на ответника на клиент на топлинна енергия като собственик на процесния имот, както и от факта дали имотът се топлоснабдява от ищцовото дружество; изпълнение задълженията на ищеца за 4 процесния период, а именно – че е била доставена и разпределена топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване (БГВ) и отдадено от сградната инсталация в твърдяното количество; настъпване на падежа за плащане на цената на доставената топлинна енергия. За вземането за обезщетение за забава е от значение настъпването на забавата на ответника.

Според съда се установява от заключението на СТЕ, което е прието за мотивирано, че до имота изобщо не е доставяно реално количество топлинна енергия, както се твърди в исковата молба, а количествата енергия са начислени служебно поради неосигурен достъп за отчет на водомерите и поради липса на измервателен уред на щранг-лирата. Съдът в тази връзка разпределил в тежест на ищеца да докаже, че са изпълнени предпоставките за извършване на служебен отчет в имота, в частност, че ответникът е бил предупреден за извършването на отчет, но го е възпрепятствал, така и предпоставките за отчет при липса на уред. Ищецът не е представил доказателства в тази връзка, въпреки указанието, че не сочи доказателства.

Ето защо съдът е приел, че не се доказват твърденията за реално доставено количество енергия, въведени с исковата молба. Не се доказват и предпоставките за служебно начисляване на енергия, каквото се установява, че е извършено съгласно заключението на СТЕ. Ето защо исковете са отхвърлени.

Пред настоящата инстанция въззивникът отново не ангажира доказателства, че са налице предпоставките за служебно начисляване на потребление. Нещо повече – от показанията на разпитаната свидетелка се установи, че апартаментът е необитаем.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата, се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. По делото се установява, че начисленото задължение на ответника е формирано от ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ и извършена услуга за дялово разпределение.