Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 21 от 16.02.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно от частен характер дело 1725/2023
Вид
Присъда № 21
Подписан
16.02.2024
В сила
12.07.2024
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 2 · Закон за държавните такси
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 252, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 88, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Присъда № 21/16.02.2024 г. по НЧХД 1725/2023г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на Ж. Д. Р., ЕГН:

**********, с която е повдигнато обвинение, както следва:

- против Я. И. И., ЕГН: **********- за това, че на 01.01.2023 г., около 01:30 часа, в с.

*, обл. Бургас, в ресторанта в центъра на селото, като съизвършител, при условията на съчастие с Г. И. И., ЕГН: **********, също съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на тъжителя, лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане по главата с белег от рана, охлузване по лява мишница и в областта на кръста, болки в областта на слепоочията, гърба, кръста и слабините- престъпление по чл.

130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК;

- против Г. И. И., ЕГН: **********- за това, че на 01.01.2023 г., около 01:30 часа, в с.

*, обл. Бургас, в ресторанта в центъра на селото, като съизвършител, при условията на съчастие с Я. И. И., ЕГН: **********, също съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на тъжителя, лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане по главата с белег от рана, охлузване по лява мишница и в областта на кръста, болки в областта на слепоочията, гърба, кръста и слабините- престъпление по чл.

130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК

В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се иска осъждане на подсъдимите да заплатят солидарно сумата от 10000 лева, представляващи обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени вреди от непозволеното увреждане в резултат от извършеното престъпление, ведно със зкаонната лихва от датата на деянието- 01.01.2023 г.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. П. Н. – БАК прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Частният тъжител заявява, че се придържа към казаното от неговия повереник.

Защитникът на подсъдимите - адв. П. Г. – БАК, счита, че подзащитните й следва да бъдат признати за невиновни. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.

Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват в последното открито съдебно заседание.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимият Я. И. И., ЕГН: **********, е роден на * в гр. Бургас, живущ в с. *, общ.

*, ул. *.

Подсъдимият Г. И. И., ЕГН: **********, е роден на **********г. в гр. Бургас, живущ в с. *, общ. *, *.

В нощта на 31.12.2022 г. срещу 01.01.2023 г. частният тъжител Ж. Д. Р. заедно със своята съпруга- св. С.М. Р.а, и синът им- св. С.Ж. Р., празували настъпването на Нова година у дома си в с. *, общ. *.

По същото време в ресторанта в центъра на селото се провеждало празненство по случай настъпването на Нова година, на което присъствали подсъдимите Я. И. и Г. И., свидетелите *, *, * И., * И., както и други техни приятели. Празненството било частно- само за тях, като ресторантът на селото не работел от известно време.

На 01.01.23г., около 01,30 ч. частният тъжител, заедно със съпругата си и сина си решили да отидат в центъра на селото, където се провеждали празненства по случай празника.

Когато стигнали до центъра на селото, видели, че ресторантът в центъра на селото е отворен и решили да влязат, за да видят дали има места. Тъжителят влязъл заедно със сина си, а съпругата му останала навън. Когато тъжителят Р. влязъл в ресторанта със сина си, срещу него се изправил подс. Я. И., който му казал, че няма работа в заведението, ядосал се и започнал да нанася на тъжителя удари с юмруци по главата. В този момент и другия подсъдим Г. И. също ударил с юмрук в слепоочието тъжителя, който паднал на земята. След това двамата подсъдими продължили да нанасят на тъжителя ритници и юмруци по главата, предмишницата, гърба, кръста и слабините.

Когато прекратили нанасянето на ударите, присъстващите на частното празненство изкарали тъжителя навън от ресторанта, като и св. * Р. също излязъл.

Вследствие на случилото се на частния тъжител били причинени кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане по главата с белег от рана, охлузване по лява мишница и в областта на кръста, болки в областта на слепоочията, гърба, кръста и слабините. На 03.01.2023 г. бил извършен преглед от д-р С. Ш., която констатирала посочените увреждания и издала Съдебномедицинско удостоверение № 2/2023г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателствени средства: показанията на св. * Р.а (л. 68 гръб-л. 69-гръб); св. * Р. (л. 70 -71-гръб), св. * (л. 88-гръб-89); частично от показанията на: св. * (л. 60), св. * (л. 62- гръб), * И. (л. 65) и св. * И. (л. 63).

От писмените доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 2/2023г. (л. 4);

Справки за съдимост (л. 100-101).

2

От експертизите: Съдебномедицинска експертиза (л. 80-81), включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 95-гръб-л. 96).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

По делото се очертават две основни групи свидетелски показания. От една страна са показанията на св. * Р.а и св. * Р., подкрепящи обвинителната теза, изложена в тъжбата. От друга страна са показанията на свидетелите *, *, * И., * И.. По отношение на тях не може да се каже, че се явяват в подкрепа на защитна теза, тъй като по същество такава не беше изложена. Тук е моментът да се отбележи, че подсъдимите не дадоха обяснения в производството. Същите депозираха отговори съгласно чл. 252, ал. 4 от НПК, но тази разпоредба предвижда възможност в отговора да се правят възражения и да се правят нови искания, което неслучайно не е записано, че може да се дават обяснения. Това е така, тъй като никъде в закона не е предвидена възможност да се дават обяснения в писмена форма.

Поради това и не следва да се взема предвид изложеното в отговорите на подсъдимите, касателно осъществилите се според тях факти в нощта на 01.01.2023 г. Защитникът на подсъдимите посочи на практика, че показанията на втората група свидетели всъщност оборва изложеното от първата група, поради което обвинението се явява недоказано.

По отношение и на двете групи свидетели може да се отбележи, че са налице обстоятелства, от които да се направи извод за заинтересованост от изхода на делото. * Р.а е съпруга на тъжителя, а * Р. е негов син. От друга страна, всички от втората група свидетели се познават с двамата подсъдими, като заедно са празнували настъпването на новата година.

Също така, и по отношение на двете групи свидетели разгледани поотделно може да се каже, че са вътрешно непротиворечиви и последователни.

С оглед на това, за преценката относно това кои свидетели излагат обективно фактите, съдът взе предвид най-независимия източник от доказателствената съвкпуностзаключението на съдебномедицинската експертиза. Същата е изготвена по предвидения за това ред, от вещо лице – специалист в областта на съдебната медицина, като вещото лице подробно, ясно и категорично отговори на поставените в съдебно заседание въпроси.

Заключението изцяло подкрепя изложеното от св. * Р. относно това, че са били нанасни удари на частния тъжител, които са причинили и посочените в тъжбата увреждания.

Съгласно заключението броят на нараняванията и техният характер отговарят на механизма на причиняването им, изложен от тъжителя. Също така, в съдебно заседание вещото лице посочи, че всички наранявания отговарят да са причинени именно по времето, което сочи тъжителя, като се вземе предвид, че първият преглед е бил извършен на 03.01.2023 г. По отношение на кръвонасяданията вещото лице посочи срок за оздравяване 2-3 дни, а касателно раната, за която е констатирано отпаднала корица посочи срок от около 3-4 дни.

Поради това не може да се приеме, че има съществено противоречие между експертизата и изложеното в тъжбата, а напротив- заключението подкрепя твърденията на тъжителя. Както бе посочено, заключението подкрепя и изложеното относно механизма на причиняване на уврежданията, поради което и съдът кредитира изложеното от св. * Р. относно случилото се в ресторанта. По отношение на този свидетел следва да се посочи, че не може да се приеме, че е налице вътрешно противоречие в показанията му, поради това, че в сведенията си на л.

36 бил записал, че не е влязъл в ресторанта. На първо място, тези сведения няма как да 3 бъдат взети предвид, тъй като не са депозирани от лице, имащо качеството на свидетел със следващите се от това права и задължения. Освен това, свидетелите *, *, * И. и * И. заявиха в съдебно заседание, че тъжителят Р. е бил в ресторанта именно заедно със сина си * Р..

С оглед изложеното по отношение на св. * Р., съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на св. * Р.а, която веднага след случилото се е видяла нараняванията на частния тъжител. В този смисъл, няма основание да не бъдат кредитирани и показанията на св. *, която твърди, че е видяла св. Р.а пред ресторанта. Тази свидетелка посочи, че познава и лицата, които са празнували вътре в ресторанта. Освен това заяви само, че е чула „шумотевица“ в ресторанта. Поради това съдът намира, че същата не е заинтересована от изхода на делото и правдиво изложи своите възприятия.

Предвид изложеното по отношение на св. * Р., съдът не кредитира показанията на свидетелите *, *, * И., * И. (извън посоченото, че и * Р. е влязъл в ресторанта), тъй като те влизат в пълно противоречие с показанията на св. Р. и св. Р.а, които се подкрепят от заключението на СМЕ. Както бе посочено по-горе, разгледани изолирано, тези показания изглеждат последователни и безпротиворечиви. От останалия доказателствен материал обаче се установява, че действително на 01.01.2023 г. тъжителят Р. е получил телесни увреждания вследствие на нанесени му множество удари, което оборва изложнеото от тези четирима свидетели.

Съдът цени и приложеното по делото съдебномедицинско удостоврение, като няма основание за съмнение в неговата достоверност.

Както вече бе посочено, съдът цени и приложената по делото СМЕ. Заключението на вещото лице кореспондира с останалия кредитиран вече доказателствен материал, поради което и съдът му дава вяра изцяло. Вещото лице посочва, че е възможно констатираните телесни наранявания да се получат по описания начин, което в комбинация с кредитираните вече свидетелски показания е напълно достатъчно за настоящия състав, за да приеме че механизмът на причиняване на нараняванията е изцяло изяснен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като на 01.01.2023 г., около 01:30 часа, в с. *, обл. Бургас, в ресторанта в центъра на селото, като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, са причинили на тъжителя, лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане по главата с белег от рана, охлузване по лява мишница и в областта на кръста, болки в областта на слепоочията, гърба, кръста и слабините.