Определение № 268 от 26.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 26.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500199 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор Д. М., против решение № 711/26.06.2024г. по гр.д. № 795/2021г. на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника против К. М. М., ЕГН ********** и „Критие“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 131358594 искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано в диспозитива на решението имущество на обща стойност в размер на 133 700 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон, съдебната практика и установеното от доказателствата. С подробни правни доводи се оспорва извода на първоинстанционния съд, че необходимо условие за несъответствие по см. на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края на периода имущество да превишава притежаваното в началото на периода имущество с 150 000 лева, респ. наличното в края на периода да е на стойност над 150 000 лева. Сочи се, че неналичното имущество следва да участва в анализа на нетния доход с включване на разходите за неговото придобиване.

Навеждат се аргументи по съществото на спора, в частност за установено от доказателствения материал несъответствие в изискуемия се от закона размер и доказаност на предпоставките за отнемане на процесното имущество от двамата ответници. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Срещу въззивната жалба в срок са постъпили отговори от насрещните 1 страни – въззиваемите К. М. М. и „Критие“ ООД /в несъстоятелност/, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на предявените срещу тях искове.

Наред с въззивната жалба са подадени частни жалби от КОНПИ и К. М., с които се обжалва постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 3631/28.08.2024г. Със същото съдът е оставил без уважение инкорпорираното във въззивната жалба на КОНПИ искане за изменение на решението от 26.06.2024г. в частта относно възложените в тежест на Комисията държавни такси в полза на съда и разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в полза на адв. Т..

Наведените в частната жалба на КОНПИ оплаквания са за незаконосъобразност на така постановеното определение. Излагат се аргументи, че Комисията не следва да отговаря за разноски, тъй като причина за завеждане на делото е поведението на ответната страна, за липса на предпоставките за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. и прекомерност на същото, както и че като държавен орган не дължи заплащането на държавни такси.

В частната жалба на въззиваемия К. М. се излагат аргументи, че определеното с определение № 3631/28.08.2024г. адвокатско възнаграждение е само за разгледаните по същество искове, но не и за прекратената част от производството съгласно заявения отказ от КОНПИ по чл.233 ГПК. Съобразно това се иска определяне на адвокатско възнаграждение и за тази част от исковите претенции.

В срока по чл.276 ГПК са подадени отговори от КОНПИ и въззиваемия М., като всеки един оспорва частната жалба на насрещната страна.

При извършената проверка по редовността на така докладваните жалби настоящият състав на съда намира, че въззивната жалба и частната жалба на КОНПИ са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Относно частната жалба на К. М. съдът намира същата за недопустима по следните съображения:

Изложените в нея оплаквания са били квалифицирани от настоящата инстанция като искане по чл.248 ГПК, поради което и първоначално образуваното въззивно производство /в.гр.д. № 549/2024г./ е било прекратено и изпратено на компетентния първоинстанционен съд. След дадени от този съд указания въззиваемият М. е направил уточнения, че не желае изменение на решението в частта му за разноските, а обжалва определение № 3631/28.08.2024г. с искане след неговата отмяна да бъде определено адвокатско възнаграждение и за прекратената част от исковете. С оглед на това с определение № 1065/25.02.2025г. ОС – Варна е приел, че възможността за допълване на решението е преклудирана, тъй като срокът за това за тази страна е изтекъл, а постановеното определение от 28.08.2024г. не може да 2 бъде допълвано или изменяно в частта му за разноските по реда на чл.248 ГПК., поради което и е оставил без разглеждане инкорпорираното в частната жалба искане по чл.248 ГПК. Това определение е влязло в сила.

Отчитайки това, както и обстоятелството, че обжалваното с тази частна жалба определение № 3631/28.08.2024г. е постановено по молба на КОНПИ и същата е оставена без уважение, то следва, че за въззиваемия К. М. липсва правен интерес от обжалването му. Недопустимо е чрез обжалване на акт, с който по същество не са ревизирани негови права, да се санира пропуска му да иска в законоустановените срокове изменение/допълване на присъденото в полза на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Ето защо тази частна жалба като недопустима подлежи на връщане.

Въззивната жалба на КОНПИ следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з., а произнасянето по частната й жалба е обусловено от изхода по съществото на спора по предявените искове.

Искания по доказателствата не са направени.

В съответствие с правомощията на инстанция по същество и дадените разрешения по т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да укаже на КОНПИ, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да уточни, с препис за насрещната страна дали приема за действителна придобивна цена посочената такава в нотариалните актове относно закупените през проверявания период от „Критие“ ООД недвижими имоти, за които се твърди, че са придобити със средства с неустановен произход, т.е. съставляват имущество по см. на чл.145, ал.2 ЗОНПИ, както и да наведе твърдения за връзка между престъпната дейност, послужила като повод за започване на проверката и имуществото, предмет на искането за отнемане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 199/2025г. по описа на АпС – Варна в частта относно подадената от К. М. М. частна жалба с вх. № 23395/20.09.2024г. против определение № 3631/28.08.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 795/2021г.

УКАЗВА на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да уточни, с препис за насрещната страна, дали приема за действителна придобивна цена посочената такава в нотариалните актове относно закупените през проверявания период от „Критие“ ООД недвижими имоти, за които се твърди, че са придобити със средства с неустановен произход, т.е. съставляват 3 имущество по см. на чл.145, ал.2 ЗОНПИ, както и да наведе твърдения за връзка между престъпната дейност, послужила като повод за започване на проверката и имуществото, предмет на искането за отнемане.

В случай на оспорване на придобивните цени за горепосочените имоти следва да бъдат ангажирани доказателства за пазарната им стойност към датата на придобиването.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 25.06.2025г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението подлежи на обжалване в прекратителната му част с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4