Определение № 78 от 06.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Враца, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500020 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по въззивна ч а с т н а жалба вх.№ 6668/05.11.2025г. депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. ***, ул. „***" ***, ***, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я., чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Б., със съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, п.к. ***, ул. „***" ***, ***, срещу Определение № 980/15.10.2025 г., по гр.д.№ 483/2025 г. по описа на РС-Козлодуй, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 206/02.09.2025 г. по гр.д. № 483/2025 г. в частта за разноските, като неоснователно.

Жалбоподателят оспорва възлагането в негова тежест на държавна такса в размер на 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, като поддържа, че дължимостта на тази такса е обусловена от бъдещо и несигурно събитие, поради което тя не представлява действително направен разход в рамките на висящото производство и не може да бъде включвана в присъдените съдебни разноски по реда на чл. 78 ГПК.

Оспорва се и присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 611,45 лв. в полза на адвокат М.С., предоставил безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, като се твърди, че същото е прекомерно и несъразмерно с оглед характера на спора, липсата на фактическа и правна сложност, ограничените процесуални действия, провеждането на едно открито съдебно заседание и отсъствието на свидетелски показания, експертизи и допълнителни доказателствени средства.

Жалбоподателят поддържа, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – Д.В. бр. 14 2025г.) доколкото задължителното им прилагане противоречи на правото на Европейския съюз, съгласно Решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Излага се, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредбата, създава ограничение на конкуренцията и лишава съда от възможността да извърши преценка на действителния обем и сложност на извършената правна помощ.

1

Навеждат се доводи за наличие на несъразмерност между режима на възнагражденията по Закона за адвокатурата и този по Закона за правната помощ, както и за неравно третиране спрямо възнагражденията за юрисконсултска защита по чл. 78, ал. 8 ГПК. Поддържа се, че социалната функция на безплатната правна помощ по чл. 38 ЗА неправомерно се прехвърля изцяло върху насрещната страна.

С жалбата се иска отмяна на Определение № 980/15.10.2025 г. по гр.д. № 483/2025 г. на Районен съд – Козлодуй в частта за разноските,като неправилно, както и определяне на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. С. по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и положения труд.

Алтернативно се иска, при евентуално присъждане на разноски, процесуалният представител на насрещната страна да бъде задължен да посочи начин за доброволното им заплащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, с оглед предотвратяване на необосновано образуване на изпълнително производство и допълнителни разноски.

С Разпореждане № 31/16.01.2026г. постановено по ВЧГД № 20/2026г. по описа на ОСВраца съдът е оставил Без движение въззивна частна жалба, като указал на жалбоподателя „АКПЗ" АД, гр. София, чрез процесуалния му представител в едноседмичен срок от получаването на съобщението, да представи по делото надлежно доказателство на регистратурата на ОС-Враца за внесена държавна такса в размер на 7,67 евро (15,00 лв.) по сметка на Окръжен съд – Враца, дължима за ВЧГД № 20/2026г. по описа на ОС-Враца, което е различно от вече представеното платежно нареждане, използвано по ВЧГД № 16/2026г. по описа на ОС-Враца.

С молба вх.№ 864/04.02.2026г. жалбоподателя „АКПЗ" АД, гр. София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Наталия Тонева е приложил платежно нареждане от дата 30.01.2026г. за сумата, 7,67 евро (15,00 лв.) по сметка на Окръжен съд – Враца, с което е изпълнил указанията на съда.

В законоустановения срок по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от Л. К.

Д., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника му адв.М. С., съдебен адрес: *** на частната жалба на „АКПЗ“ АД срещу Определение № 980/15.10.2025 г. по гр.д. № 483/2025 г. на Районен съд – Козлодуй.

Приема се, че жалбата е процесуално допустима, но се поддържа, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Излагат се доводи, че не е налице прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като се сочи, че същото е определено в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и в съответствие с трайната практика на ВКС относно възмездността на адвокатския труд при оказана безплатна правна помощ.

Поддържа се, че възнаграждението не представлява съдебни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, а възмездяване на положения от адвоката труд при постигнат успешен резултат.

Аргументира се, че делото се отличава с висока фактическа и правна сложност и значителен обем извършена работа, включително предявяване на два самостоятелни иска срещу различни ответници, изготвяне на подробна и аргументирана искова молба, представяне и анализ на писмени доказателства, изготвяне на отговор на насрещен иск и процесуално представителство в съдебно заседание. Сочи се, че дори при това положение определеният размер на възнаграждението е занижен и не е поискано увеличението му.

Отхвърля се позоваването на практика на Съда на ЕС като неотносимо и се поддържа, че съдът е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. при прилагане на чл.

38, ал. 2 ЗА, съгласно трайната практика на ВКС.

Неоснователно се определя и искането за прилагане на Наредбата за заплащане на 2 правната помощ, която не намира приложение в хипотезата на чл. 38 ЗА.

Посочва се Б. сметка за доброволно заплащане на присъденото възнаграждение, а именно:УниКредит Булбанк АД, IBAN: BG54 UNCR ***, с титуляр М. М. С..

С оглед изложеното се иска потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл. 276 ГПК.

Ето защо, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна при следните аргументи:

Пред Районен съд – Козлодуй е била депозирана искова молба от Л. К. Д., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника си адв. М. С. против "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД.

Ищецът е предявил следните искове с правно основание:

1/по чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК-за прогласяване нищожност на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***/03.08.2021 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника „АКПЗ“ АД с договор за цесия от 18.02.2022г. и приложение № 1 към него от 18.02.2022г., поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит

2/ по чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК,вр.чл.23 ЗПК- за недължимост на сумата 3 114.48 лева, представляваща задължение по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***/03.08.2021 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника „АКПЗ“ АД с договор за цесия от 18.02.2022г. и приложение № 1 към него от 18.02.2022г., както и други лихви и разходи по заема извън чистата стойност на кредита /главница/.

Предявен е и насрещен иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД против Л. К. Д., ЕГН ********** от ***, с правно основание чл. 211 ГПК за осъждане на последния да заплати на „АКПЗ" АД сумата 2102.52 лева, представляваща остатък от неизплатена главница от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми.

С Решение рег.№ 206/02.09.2025г. на РС – Козлодуй постановено по гр.д.№ 483/2025г., съдът е признал за установено в отношенията между Л. К. Д., ЕГН ********** и "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ***, гр. София, че сключеният между Л. К.

Д. и "Микрокредит "АД ЕИК ***, град София, Договор за паричен заем Microcredit № ***/03.08.2021 г., е нищожен поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит, поради несъответствие с изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

Признал е за установено в отношенията между Л. К. Д., ЕГН ********** и "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ***, гр. София, че сключеният между Л. К. Д. и "Микрокредит "АД ЕИК ***, град София, Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***/03.08.2021 г., е нищожен на основание противоречието му с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Съдът е признал за установено в отношенията между Л. К. Д., ЕГН ********** и "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ***, гр. София, че Л. К. Д. НЕ ДЪЛЖИ на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, сумата от 3 114.48 лева /три хиляди сто и четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ представляваща задължение по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***/03.08.2021г., 3 сключен между Л. К. Д. и "Микрокредит "АД ЕИК ***, град София.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл.38, ал.2 от ЗА, "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ***, гр. София, да заплати на адв. М. М. С. от АК Враца сумата в размер на 611.45 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца Л. К.

Д..

Осъдил на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ***, гр. София да заплати по сметка на РС Козлодуй сумата 174.58 лв. представляваща дължима по делото държавна такса, както и 5 лв., в случай на служебно издаден изпълнителен лист.

Осъдил Л. К. Д., ЕГН **********, да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ***, сумата от 2102.52 лева,/две хиляди сто и два лева и 52 стотинки/ представляваща невъзстановена сума от чистата стойност(главница) по Договор за паричен заем Microcredit № ***/03.08.2021 г.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК Л. К. Д., ЕГН **********, да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ***, сумата от 84.11 лева, представляваща държавна такса по предявеният насрещен иск с искова молба.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК Л. К. Д., ЕГН **********, да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ***, сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по предявеният насрещен иск с искова молба.

По молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за изменение на Решение рег. № 206/02.09.2025 г., постановено по гр.д. № 483/2025 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, в частта относно съдебните разноски – а именно начислената държавна такса в размер на 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда, както и присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. С. – първоинстанционният съд е постановил Определение рег. № 980/15.10.2025 г., с което е оставил искането без уважение.

В мотивите си съдът е приел, че съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, държавната такса в размер на 5,00 лв. е дължима единствено при необходимост от служебно издаване на изпълнителен лист.

По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е установил наличие на валидно уговорено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като е приел, че преценката за предоставяне на безплатна правна помощ е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента и не подлежи на доказване.