Определение № 33 от 19.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Пазарджик, 19.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20225200900089 по описа за 2022 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по искова молба на „ С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П. Е.“ *** срещу „Б. М. С.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ф.“ **.

Претенцията с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на неприето вземане в размер на 7007.25 лв. на „С.“ ЕООД от „Б. М.-С.“ АД (н.), включено в списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г. в ТРРЮЛНЦ, за което с определение № 260095/13.05.2022г., постановено по т.д.66/2010 г., ПзОС е оставил без уважение възражението на „С.“ ЕООД срещу включването му в списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г., както и че това вземане съществува в претендирания размер с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ.

Претендират се направените по делото разноски.

В молбата са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че като кредитор в производството по несъстоятелност на „Б.

М. С.“ АД (Б. АД) по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, с молба вх.№ 260081/14.01.2022 г. ищецът „С.“ ЕООД предявил вземане в размер на 10651,02 лв., представляващо обезщетение за лишаването от ползване от 1 ответника на собствения му поземлен имот с идентификатор *** (със стар номер по КВС ****), находящ се в землището на гр. С., м.Р.. Претендираното обезщетение е за ползваната от ответника площ от този поземлен имот, находяща се източната част на имота с площ 9343 кв.м., в която в периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. ответникът складирал своя продукция, представляваща пречка теренът да се използва по предназначение.

Синдикът на ответното дружество приел частично за основателно претендираното вземане до размер на 3 643,77 лв. от общо 10651,02 лв. и го включил в за този размер в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 08.02.2022 г. Останалата част от вземането в размер на 7007.25 лв. синдикът включил в списъка на неприетите вземания, обявен на същата дата.

Против неприетото вземане в размер на 7007,25 лв. ищецът подал възражение с вх. № 260348/15.02.2022 г. С определение № 260094/13.05.2022 г. по т.д. 66/2010 г. обявено в TPРЮЛНЦ на 13.05.2022г., съдът оставил без уважение това възражение, поради което размера на вземането от 7007,25 лв. се считал за неприет. Изложеното мотивирало ищеца на основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ да иска от съда установяване съществуването на своите вземания, включени в списъка на неприетите вземания.

Аргументирайки основателността на претенцията, ищеца твърди, че е собственик на описания по-горе недвижим имот на основание влязло в сила Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., издадено по т.д.№ 66/2010 г.

ПзОС, влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2016 г. Въз основа на извършения въвод от 05.01.2017 г.по реда на чл.717 буква „л“ от ТЗ ищецът и понастоящем владеел целия недвижим имот.

Твърди се, че директно върху производствения терен в източната част на недвижимия имот на открито била складирана т.н. „готова продукция” (млян пегматит), собственост през процесния период на ответника и заемаща площ от 9343 кв.м. от този терен. С писмена покана ищецът определил на синдика срок до 30.09.2017 г., в който да освободи описаната част на имота от готовата продукция, като изрично определил и размер на бъдещо дължимо обезщетение от 4000 лв. месечно в случай, че е налице неизпълнение.

Въпреки това и до настоящия момент синдикът не освободил описаната част от имота на ищеца и така лишавал „С.“ ЕООД от пълноценното ползване 2 на закупената от него недвижима собственост, в която бил надлежно въведен във владение. В процесния период имотът носил полза за ответника, защото той спестил средства, държейки там складирана готова продукция без да плаща за това.

Налице било обогатяване без основание за сметка на „С.” ЕООД, поради което се дължало исканото обезщетение за ползването на източната част на имота в периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г., което ищецът твърди, че оценява общо в размер на 10 651.02 лв. за трите месеца или по 3550.34 лева месечно. Поддържа се, че сроковете за освобождаване на източната част от имота, дадени на ответника с поканата са изтекли на 30.09.2017 г., поради което и след като това не било сторено, длъжникът бил в забава и дължал плащане на описаните в исковата молба обезщетения.

Претендират се и разноските по делото.

С молбата са представени писмени доказателства по опис.

Направени са доказателствени искания - за допускане разпит на свидетел, при режим на призоваване - И. А. И. от гр. С., ул.„А.“ № **, който е охранител и местоработата му от началото на октомври ***г. до момента е да ****на Б. АД в процесния имот.

Направено е и искане за допускане изслушването на СТЕ с конкретно поставени задачи, в т.ч. представител на ищеца да присъства по време на огледа и измерванията от вещите лица.

С Определение № 202/07.07.2022 г. съдът е конституирал Л. А. К., ЕГН *** от гр. С., като трето лице – помагач, на страната на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от страна на несъстоятелния ответник Б. АД.

В същия срок е постъпил отговор от синдика И. К., който съгласно разпоредбата на чл.694, ал.4 ТЗ участва в процеса. Синдикът подържа становището, че искът е неоснователен, тъй като при приемане на предявеното вземане съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт - Определение № 260558/26.11.2021 г. на ПзОС, при идентични спор и претенция, за еднакъв случай, за същата площ и между същите страни, само за различен период на вземането, било прието за основателно обезщетение в размер на 0.13 лв/кв.м.

(9343 кв.м х 0.13 лв. = 1214,59 лв. на месец, т.е. 3643,77 лв. – за 3 месеца. Тази сума фигурирала в списъците на приетите вземания, а за разликата до 3

10 651,02 лв., или 7007,25 лв., били включени в списъка с неприети вземания, обявен на 08.02.2022 г.

Постъпил е писмен отговор от третото лице-помагач Л. К., в който оспорва изцяло основателността на претенцията.

Твърди се, че при извършения въвод в имота, отразен в протокола от 05.01.2017 г., ищецът не възразил относно наличие на имущество на несъстоятелния длъжник, което да му пречи да упражнява правото си на собственост. Страните не направили и констатации за наличието на готова продукция – вид, количество, площ в източната част на имота. В тази връзка се оспорва твърдението, че през месеците октомври, ноември и декември 2021 г. заетата площ с готова продукция е била 9343 кв.м.

Наред с това „С.“ ЕООД не представил доказателства за установяване основанието и размера на предявеното от дружеството вземане. Сочи се, че действително в източната част на имота имало разположени две пирамидални купчини с готова продукция, но ищецът не представил доказателства, че същата е собственост на несъстоятелното дружество. Твърди се, че площта заета от въпросните купчини е 4729 кв.м., като се позовава на заключенията на в.л. Х. К. по множество дела в ПзОС.

Изложени са твърдения, че след постановяване на Решение № 157/25.11.2015 г. по т.д. № 66/2010 г., с което съдът обявил в несъстоятелността и прекратил дейността на Б. АД (н.), била извършена и дерегистрация на дружеството по ЗДДС. В тази връзка бил изготвен Оценителски доклад за определяне пазарната стойност на материалните активи, собственост на несъстоятелния длъжник, в който като краткотрайни активи фигурирали: 1) Ocн.материали - натриев полуфабрикат - 7159,36 тона;

2) Осн.материали -пегматит млян ІІ-ро кач., насипен - 1650 тона; 3) Полуфабрикат - пегматит млян ІІ-ро кач.- 2417,42 тона; 4) Готова продукция минерално брашно 1564,78 тона и 5) Готова продукция - пегматит - 441,97 тона. Същите били описани от синдика в списъка с готова продукция, представен по т.д. № 66/2010 г., а с отделна молба синдика уведомил съда, че наличните количества млян пегматит са в размер на 43278.21 тона. Изразява се становище, че въпросните количества, описани в цитирания оценителски доклад не можело да бъдат заприходени като собственост на несъстоятелното дружество, още повече и тъй като след извършения въвод във владение 4 фактическата власт върху имота се е упражнявала от „С.“ ЕООД.

Излагат се твърдения, че синдикът поканил кредиторите на несъстоятелността да купят т.н. „готова продукция“, като в крайна сметка през месец май 2022 г. дружеството ищец - „С.“ ЕООД закупило от Б. АД (н.) 26 194,21 тона от натриев полуфабрикат (какъвто според третото лице длъжникът не притежавал) и каквато продукция не била обявявана от синдика за продажба. Аргументира се тезата, че в случая съществувала пълна неяснота относно това какви видове продукция и в какво количество притежава и съответно съхранява на процесната площ несъстоятелното дружество и има ли на площта продукция, която не е негова собственост.

Сочат се съображения.

Отделно се поддържа, че т.н.„свлечена и разпиляна продукция“ е на площ 4614 кв.м. и същата представлява тънък слой бял прах, който покрива земната повърхност, и който съществува от много години (повече от 40г.) в резултат на осъществяваната в имота производствена дейност. Твърди се, че изпратената покана до синдика от 30.09.2017 г. да освободи имота се отнасяла единствено до двете купчини складирана продукция, но не и за разпиляната, за която липсвали доказателства, че е собственост на несъстоятелния длъжник.

Освен това наличието на т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ не създавала пречки на „С.“ ЕООД да използва тази част на имота. В тази връзка се твърди, че през м.октомври 2021 г. точно върху нея спокойно се извършвала дейност по сепариране на отпадъци, били разположени фургон, техника, купчини с отпадъци и хора, които извършвали дейност. Сочат се доказателства (снимки, протокол от о.с.з. по т.д. № 154/2020 на ПзОС, съд.

Решение от 15.11.2021 г. по в.т.д. № 731/2021 г. на ПАС и Решение по т.д. № 119/2019г. на ПзОС). Твърди се, че меродавния размер на месечния наем е 0,13 лв. на кв.м., отнасяща се до подобен имот, приет с Определение № 260094/13.05.2022 г. по т.д.№ 66/2010 г. на ПзОС. Иска се отхвърляне на претенцията. Сочат се доказателства.

Не възразява по доказателствените искания на ищеца.

Направено е доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК – да изиска от синдика Б. АД (н.), да представи Извлечение от счетоводни сметки 302, 303 и 611 - краткосрочни активи на Б. АД (н.) към датата на прекратяване 5 на дейността на дружеството и всички документи по дерегистрацията по ЗДДС, вкл. Оценителския доклад; както и Договора от месец май 2022г., сключен между Б. АД (н.) и „С.“ЕООД за покупко-продажба на продукция.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила ДИМ от ищеца, в която са изложени съображения във връзка с депозираните писмени отговори от третото лице-помагач и от синдика.

Твърди се, че с отговора Л. К. не оспорвала, че в източната част на процесния имот в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. имало налична готова продукция на Б. АД (н.) и че собственикът дължал обезщетение на ищцовото дружество, както и че площта от процесния имот заета с тази готова продукция в този период е 4729 кв.м. за пирамидалните купчини и 4614 кв.м. – за свлечена и разпиляна (общо 9343кв.м.).

Възразява се, че представената снимка не представлявала годно доказателство по смисъла на ГПК.

Възразява се и че противно на твърденията на К., през процесния период свлечената продукция пречела на собственика да ползва заетата от нея част на имота, тъй като при дъждове в нея се потъвало (на дълбочина от около 20-30 см), а без премахването й (предвид липсата на здрава основа) било невъзможно да се построи каквато и да било сграда върху нея. Твърди се, че поради тази причина „С.“ ЕООД било принудено през м. май 2022 г. да закупи от по-голямата част от складираната готова продукция (26 194,21 тона), за да започне освобождаване на тази част от производствения терен.