Решение № 600 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. С, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. М.А при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М.А Гражданско дело № 20241110175656 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от ЗАД „АБ“ с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С“ № 16, срещу ЗЕАД „БВИГ“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, пл. „П“ № 5, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 654,94 лв / увеличен на 07.11.2025 г. пълен размер от първоначално предявен частичен иск за 300 лв/, представляваща неизплатена част от регресно вземане (с включени ликвидационни разноски в размер от 15 лв.) за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 19-0300/378/5000402, валидна за периода от 06.03.20219 г. до 05.03.2022 г., по щета № 0300-22-777-501691 за вреди на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № СВ****АА, причинени по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № А****МР при ПТП, настъпило на 02.03.2022 г. около 15:10 часа в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху частта от претенцията в размер от 300 лв считано от 18.12.2024 г. до изплащане на вземането, а върху останалата сумата – 354,94 лева считано от увеличението на иска – 07.11.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 02.03.2022 г. около 15:10 часа в гр. Бургас е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № А****МР – ВС, която при предприемане на маневра на заден ход ударила в задната част лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № СВ****АА, вследствие на което на същия били нанесени материални щети. Твърди, че към датата на процесното ПТП, собственикът на увредения автомобил е застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 19-0300/378/5000402, валидна за периода от 1

06.03.20219 г. до 05.03.2022 г. Сочи, че за процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 02.03.2022 г., от който се установява, че за настъпване на ПТП бил виновен водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № А****МР.

Посочва, че към датата на процесното ПТП по отношение на управлявания от виновния водач лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № А****МР е валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Посочва, че във връзка с причинените от произшествието имуществени вреди при ищеца е образувана щета № 0300-22-777-501691, като след калкулация на щетите на доверения сервиз, извършил ремонта на застрахования автомобил (Омникар ауто ООД), била изплатена сумата от 1329,88 лева, за което била издадена фактура № 2000447302/18.03.2022 г. Поддържа, че е предявил до ответника регресната си претенция в размер на сумата от 1344,88 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1329,88 лева, ведно с 15 лева ликвидационни разноски, по повод която ответникът изплатил само част от претендираната сума, а именно сумата от 689,94 лева. Счита, че предвид извършеното от ответника частично плащане, същият е признал претенцията по основание. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, вината на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № А****МР, както и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди. Оспорва иска и по размер, като счита, че претендираното обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до следните фактически и правни изводи:

Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав, а именно: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

2

Безспорно е между страните и като такова е отделено с доклада по реда на чл. 146,ал. 1 ГПК наличието на сключен застрахователен договор, по който ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 190300/378/5000402, валидна за периода от 06.03.20219 г. до 05.03.2022 г. за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № СВ****АА. Не е спорно и че ответното дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № А****МР.

Не се спори между страните, че на 02.03.2022 г. е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № А****МР и лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № СВ****АА, като за вредите по последния е заведена щета № 0300-22-777501691 при ищеца.

Видно от представения двустранен констативен протокол за ПТП и от уведомлението, подадено от водача на с рег. № СВ****АА - МНИ с което ищецът е сезиран за настъпилото застрахователно събитие, същото е настъпило на 02.03.2022 г. в гр. Бургас като сблъсъкът между двете МПС е настъпил при движението им на заден ход. В уведомлението е посочено, че на място е дошла полиция и двамата водачи имат вина за настъпване на ПТП. Видно от протокола за ПТП и по двете МПС са нанесени щети в по задната броня, като на л.а. Опел Астра е увреден заден десен стоп, а на л.а. Нисан Кашкай – заден ляв фар.

Според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № СВ****АА, изчислена към датата на ПТП на база средни пазарни цени е 1661,59 лв, на база средни пазарни цени на труд от доверени сервизи е 1591,75 лв и по цени на труд от доверени сервизи с алтернативни авточасти към датата на ПТП е 1566,48 лв.

Не е спорно и е отделено като безспорно в производството, че ищцовото дружество като застраховател по имуществената застраховка е определил и заплатил застрахователно обезщетение за вредите по МПС в размер на 1329,88 лева, като видно от приложените доказателства обезщетението е изплатено на МНИ – лизингополучател на застрахования автомобил с рег. № СВ****АА. Признава се от ищеца и не се оспорва от ответника, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 689,94 лева, представляваща част от общо претендирано суброгационно вземане в размер от 1344,88 лева, ведно с ликвидационни разноски (в размер от 15 лв.).

Съвкупната преценка на събраните доказателства води до извод, че реализирането на процесното ПТП е резултат от противоправното поведение както на водача на лек автомобил с рег. № А****МР, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, така и на водача на застрахования при ищеца лек автомобил с рег. № СВ****АА. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая, доколкото друго 3 не се установява, следва извод, че и двамата водачи при управлението на леките автомобили назад не са се убедили, че пътят назад е свободен и поради липса на непрекъснато наблюдение на същия лично или от трето лице са създали и реализирали опасност един за друг като участници в движението. С оглед липсата на ангажирани от страните доказателства, от които да се установява различен принос на всеки от водачите и предвид еднотипното им противоправно поведение, следва да се приеме, че в еднаква степен деянието на всеки е допринесло за вредоносния резултат, съответно отговорността на всеки е равна. Следователно ответникът носи отговорност за 50 % от стойността на имуществените вреди, причинени на застрахованото при ищеца лице.

С разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично е определен обемът и съдържанието на вземането на застрахователя по имуществената застраховка, а именно с оглед суброгационния му характер същото е в рамките на правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност“ и е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В този смисъл ответното дружество дължи на ищцовото половината от цената за възстановяване на увреденото имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка, но до размера на ½ от изплатеното обезщетение. В случая изплатеното от ищеца обезщетение е в размер на 1329,88 лева и е рамките на действителната възстановителна стойност, установена от заключението на вещото лице, както по средната пазарна цена на услугите в доверени сервизи, вкл. с алтернативни части, така и извън тях. С оглед изложеното отговорността на ответника е до сумата 672, 44 лева ((1329,88 лв + 15 лв – ликв. разноски)/2). Макар да не са ангажирани доказателства, ищецът признава, че е получил от ответника плащане по процесната щета в размер на 689,94 лева, т.е. в по-висок от установения в настоящото производство размер, който му дължи. Следователно претенцията на ищеца за останалата част от претендираното от него суброгационно вземане като недоказана се явява неоснователна и предявеният за нея иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените в производството разноски в размер на 300 лева, от които 200 лв – депозит за възнаграждение на вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „АБ“ с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С“ № 16, представлявано от ЙК и АБА срещу ЗЕАД „БВИГ“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, пл. „П“ № 5, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 654,94 лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане (с включени ликвидационни разноски 4 в размер от 15 лв.) за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 19-0300/378/5000402, валидна за периода от 06.03.20219 г. до 05.03.2022 г., по щета № 0300-22-777-501691 за вреди на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № СВ****АА, причинени по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № А****МР при ПТП, настъпило на 02.03.2022 г. около 15:10 часа в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху частта от претенцията в размер от 300 лв считано от 18.12.2024 г. до изплащане на вземането, а върху останалата сумата – 354,94 лева считано от увеличението на иска – 07.11.2025 г. до изплащане на вземането.