Решение № 21756 от 29.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36129/2024
- Вид
- Решение № 21756
- Подписан
- 29.11.2024
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 21756 гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110136129 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът “************” АД твърди, че на 06.06.2023 г., в гр. ********, вследствие на виновното и протИ.правно поведение на водача на лек автомобил с рег. №. ********, И. Е. Е., е настъпило ПТП, за което му е съставен АУАН. Сочи, че вследствие на произшествието са причинени имуществени вреди на лек автомобил “Пежо 206”, с рег. № **********, собственост на Н. Н. Т.. В качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ************ , управляван от ответника И. Е. Е., е заплатил на собственика на увредения автомобил сума в размер на 268,15лева, като е била образувана щета № 1500119969.
С исковата молба ищецът поддържа, че ответникът е виновен за настъпилото ПТП, като е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, което обстоятелство било отразено в съставения от органите протокол за ПТП.
Предвид изложеното счита, че е налице хипотезата на чл. 500, ал.1, т.3,КЗ , при която в качеството си на застраховател има правото да получи от 1 виновния водач заплатеното обезщетение заедно със заплатените лихви и разноски, доколкото последният след произшествието е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на реда.
Поддържа, че е отправил извънсъдебна покана до ответника, но заплащане не било направено .
Предвид изложеното предявява настоящата осъдителна искова претенция за заплащане на сумата от общо 278,15лева , включваща заплатено обезщетение и обичайни разноски за неговото определяне , като претендира и съдебни разноски по производството.
Ответникът И. Е. Е. оспорва иска, като поддържа, че с плащане от 15.07.2024 г. е погасил изцяло вземането. Оспорва размера на разноските.
Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предвид изявлението на ответника, обективирано в молбата от 12.11.2024 г. и потвърждение от ищеца за извършеното плащане в публично заседание от 19.11.2024г., съдът намира за доказано и обстоятелството, че с плащане от 15.07.2024 г. ответникът е погасил изцяло процесното вземане.
Предвид извършеното в хода на процеса погасяване на предявеното вземане, искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
Ответникът дължи и законна лихва от датата на предявяване на исковата претенция -17.06.2024 г. до датата на плащането в хода на производството по делото . Размерът на законната лихва върху обезщетението от 278, 15 лева за периода 17.06.2024 г. – 15.07.2024 г. / датата на плащането / възлиза на 3,07 лева.
По разноските:
Установява се, че искът за главница е погасен в хода на процеса, като ответникът е бил в забава преди предявяването му, поради което е дал повод за 2 завеждане на делото. Ето защо на основание чл. 78, ал.1 ,ГПК същият дължи разноски на ищеца . Доколкото обаче ищецът не е ангажирал доказателства, че посоченото в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение му е било заплатено / в договора е посочено по банков път/ , то съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени единствено разноските за заплатена по делото държавна такса, за които са налице доказателства за извършването им.
Доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото срещу него, на същия не се следват разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Е. Е., ЕГН ********** с адрес гр. ******** , ******* да заплати на “************” АД, ЕИК *********** със селище и адрес град **************** сумата от 3,07 лева, представляваща законната лихва върху заплатената в хода на делото главница от 278,15лева , представляваща заплатено обезщетение за имуществени вреди по преписка №
***********/07.06.23г. във връзка с ПТП от 06.06.23г., реализирано в гр.
******** , начислена за периода 17.06.2024 г. / датата на исковата молба/ – 15.07.2024 г. / датата на извършеното погасяване на главницата чрез заплащане в хода на процеса / , и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за заплащане на сумата от 278,15 лева, представляваща обезщетение за претърпени от реализирано на 06.06.2023 г., в гр. ********, пътнотранспортно произшествие имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поправка на повреди по МПС и обичайни разноски за определяне на обезщетението.
ОСЪЖДА И. Е. Е., ЕГН ********** с адрес гр. ******** , ******* да заплати на “************” АД, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 50,00 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4