Решение № 655 от 31.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Шумен, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630102295 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Депозирана е искова молба от Д. Р. И., ЕГН **********, адрес: с.Климент, ул.“***“ №2, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“*** №6, кантора 7 срещу ТП на НОИ и РПК „Надежда“ с.Браничево, ЕИК 000913043. Посочва, че от по силата на сключен трудов договор като хлебопроизводител в РПК „Надежда“ – с. Браничево, общ. Каолиново, работила в периода от 30.06.1987 г. до 05.06.1989 г. Трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 190, т.

2, ал. 2 КТ – поради напускане територията на България в по времето на така наречената „голяма екскурзия“. Трудовата й книжка била оформена и връчена.

След навършване на пенсионна възраст на 15.11.2023 г. подала документи за пенсиониране в ТП НОИ – Шумен, но получила отказ поради недоказаност на изискуем трудов стаж. Ищцата се снабдила с необходимите удостоверения, установяващи действителния й трудов стаж, но от ръководството на РПК „Надежда“ получила отговор, че ведомостите за изплатени заплати за периода от 28.02.1981 г. до 05.06.1989 г. били изгубени вследствие на пожар, като й била издадена служебна бележка на 08.08.2025 г. Прослуженото време през посочения период било отразено в трудовата книжка на ищцата като бил вписан общ трудов стаж общо за 8 години, 3 месеца и седем дни. При липса на ведомости НОИ е отказал отпускане на пенсия и не признал положения трудов стаж в РПК „Надежда“ 2 с. Браничево. Ищцата през цялото това време е мила с месторабота фурна с. Климент, която е била към РПК „Надежда“ с.

Браничево и е работила заедно с други хлебопекари в същата фурна.

Поради изложеното моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че през периода 28.02.1981г. до 05.06.1989г. е придобила трудов стаж в ответната кооперация РПК „Надежда“ с.Браничево, като е работила на длъжност „Хлебопроизводител“, при пълно работно време.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ТП на НОИ Шумен оспорва иска.

Счита, че е недопустим, евентуално неоснователен. Същото становище поддържа и в хода на делото.

Ответникът РПК „Надежда с.Браничево не подава писмен отговор, явява се в първото съдебно заседание и заявява, че за периода от юли 1987 г. до 1989 г. липсват документи за положения стаж, изгорели са.

Съдът въз основа на събраните доказателства пире за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила Определение № 3793/15.12.2025г., делото е прекратено поради недопустимост в частта относно заявената от Д. Р. И. за признаване за установено по отношение на ТП на НОИ- Шумен и ПК „Надежда“ с.Браничево, че през периода 28.02.1981г. до 30.06.1987г. е била в трудово правоотношение с РПК „Надежда“ с.Браничево, като е изпълнявала длъжността „хлебопроизводител“, при пълно работно време, при месечно заплащане на положения труд. В резултат на горното предмет на делото е периода от 01.07.1987г. до 05.06.1989г., който иск е допустим поради наличието на представено удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР.

Ищецът представя заверен препис от трудова книжка, в която относно процесния период е налице отразяване, че е работил като

„хлебопроизводител“. В графа „наименование и местонахождение на предприятието, учреждението или организацията“ е положен печат на ПК „Надежда“ с.Браничево. От друга страна при прекратяване на трудовото правоотношение е положен печат в който е отразен трудовия стаж, налице е подпис на главен счетоводител и на работодателя, който съобразно отразеното в печата е РПК „Добруджа“ гр.Каолиново. Последния факт очертава и съществения по делото спор – коя кооперация се явява работодател на ищеца в процесния период. От направена от съда историческа справка в регистрите на ЦКС се установява, че в резултат на промени в административнотериториалното деление на България, през 1974г., кооперативното управление се централизира в по-големите кооперации, каквато за община Каолиново се явява РПК „Добружда“, като цялата търговска мрежа става клон на тази кооперация. През декември 1978г. е настъпила децентрализация, като потребителните кооперации и в по-малките населени места са обособени като самостоятелни стопански субекти. В този период, като за съда остава неустановено точно в кой момент ПК „Надежда“ с.Браничево също става самостоятелен правен субект, съответно придобива качеството на работодател на лицата работещи по трудов договор в кооперацията. По тази причина в графа „работодател“ на трудовата книжка на ищцата е положен печат на ПК „Надежда“ с.Браничево.

За периода след възникване на трудовото правоотношение липсват данни за вливане, сливане или закриване на кооперацията в с.Браничево, поради което съдът приема, че положеният печат при прекратяване на трудовото правоотношение не отразява действителното положение и за процесния период единствен работодател на ищеца е била РПК с.Браничево.

Посоченото обосновава извода на съда, че представената от ищеца трудова книжка представлява писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР, следователно гласни доказателства са допустими.

Поради горното съдът е допуснал и изслушал като свидетел лицето Ф.О.

(Ф. Н. Б.). Тук следва да се отбележи, че от представеното заверено копие на трудовата книжка на свидетеля е видно, че тя е оформена по идентичен начин, 2 като тази на ищцата, т.е. в графа „наименование и местонахождение на предприятието, учреждението или организацията“ е положен печат на ПК „Надежда“ с.Браничево, а при прекратяване на трудовото правоотношение необходимите данни са вписани с печат на РПК „Добруджа“ гр.Каолиново.

Изложените съображения във връзка това несъответствие касаещи трудовата книжка на ищцата са относими и по отношение на представената трудова книжка на свидетеля. Следователно, съдът приема, че трудовата книжка на свидетеля представлява писмено доказателство, че лицето е работило при същия работодател в процесния период, ето защо показанията на този свидетел са допустими и и относими- арг. чл.6, ал.4 от ЗУТОССР.

Свидетелят твърди, че познава ищцата, работоли са заедно от 1981 година до 1989 година в хлебарницата в с. Климент. Тя била продавач във фурната в с. Климент. Ищцата работела първо като продавач, а после и в домакинството. Производството на хляба било в село Браничево, РПК „Надежда“, където ходели за отчет, носели и документите там.

Съдът възприема за достоверни показанията на свидетеля, те са ясни, недвусмислени и възпроизвеждат непосредствени наблюдения на свидетеля, поради което съдът приема за доказано, че през процесния период ищцата е работила в ПК „Надежда“ с.Браничево.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ТП на НОИ-Шумен, ЕИК 1210825210231, адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №60 и РПК „Надежда“ с.Браничево, ЕИК 000913043, седалище и адрес на управление: с.Браничево, община Каолиново, ул.“***“ №20, че Д. Р. И., ЕГН **********, адрес: с.Климент, ул.“***“ №2, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“*** №6, кантора 7 , през периода 01.07.1987г. до 05.06.1989г. е била в трудово правоотношение с ПК „Надежда“ с.Браничево, ,като е изпълнявал длъжността

„хлебопроизводител“ при пълно работно време, при месечно заплащане на положения труд, което време следва да му бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3