Решение № 661 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000686 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 632 ТЗ и е образувано по въззивна жалба вх. № 93300/04.08.2025 г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б срещу Решение № 1129/29.07.2025 г., по т. д. № 238/202023 г., на СГС, VI-23 с., с което е прекратено производството по несъстоятелност на "БРАНД КУОДЪРДЖИ БЪЛГАРИЯ" ЕАД (н), ЕИК 202848870, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и е постановено заличаване на търговеца от ТРРЮЛНЦ.

Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с разпоредбата на пар. 99 от ЗИДТЗ (Д.в. бр.

66/01.08.2023 г.) не се придава обратна сила на нормативен акт, поради което измененията и допълненията на ТЗ не следвало да бъдат прилагани с обратна сила. От посоченото извежда, че спиранията на производство по несъстоятелност преди промяната от 01.08.2023 г., са пречка за постановяване на акт на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ. На следващо място сочи, че преди откриване на производството е започнало изпълнение по ЗОЗ по отношение на имущество на длъжника, което към момента не е приключило и, което се явявало пречка за заличаването на длъжника от ТР. Излага, че длъжникът не е представил удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО, т.е. не били изпълнени изискванията на чл. 735, ал. 3 ТЗ. На отделно основание сочи, че предоставения срок за предплащане на разноски бил твърде кратък, тъй като попадал в отпускарски сезон и проследяването на всички процесуални срокове било трудно. Налице била пречката по чл. 735, ал. 2 ТЗ, тъй като длъжникът бил страна във висящо производство.

1

В границите на срока по чл. 613а, ал. 1, изр. 3 ТЗ не са налице данни да са постъпили писмени отговори на въззивната жалба.

В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение № 619/15.10.2025 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата се преценява като неоснователна.

След извършена служебна справка по партидата на длъжника, водена в ТР при АВ, а и се установява от материалите по делото, че с Решение № 544/24.04.2023 г., по т.д. № 238/2023 г., на СГС, VI-23 с., на основание чл.

632, ал. 1 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на "Бранд Куодърджи България" ЕАД, ЕИК 202848870, определена е начална дата - 31.12.2019 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, обявено е в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието му като производството е било спряно. Решението в частта за определената начална дата е било предмет на инстанционен контрол и е потвърдено с Решение № 457/10.07.2024 г., по в.т.д. № 564/2023 г. на САС. Последното не е допуснато до касация с Определение № 60/10.01.2025 г., по т.д. № 2463/2024 г., на ВКС, I ТО.

В резултат на предплащане на определения размер на разноските е постановено Решение № 239/17.02.2025 г. на съда по несъстоятелността производството е възобновено, на осн. чл. 632, ал. 2 ТЗ, назначен е синдик, постановена е обща възбрана и запор на имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на органите на длъжника, последния е лишен от правото да се разпорежда с имуществото си и е постановено начало на осребряването му.

След изчерпване на предплатените разноски с Определение № 2923/16.07.2025 г. съдът по несъстоятелността е приканил кредиторите в 1седмичен срок от обявяване в ТР да предплатят разноски в размер на 5000.00 лв. и да представят доказателства за това като им е указал, че в противен случай производството ще бъде прекратено.

Определението е обявено в ТР по партидата на длъжника на 16.07.2025 г. Не са налице твърдения и кореспондиращите им доказателства определения от съда размер на разноските да е бил привнесен от заинтересовано лице, съобр. чл. 629б ТЗ.

След като констатирал, че към момента на произнасянето указанията не са били изпълнени, че законът не допуска последващо спиране и не са налице висящи съдебни производства с участие на длъжника, както и обезпечения, учредени от трети лица, съдът по несъстоятелността постановил атакуваното Решение № 1129/29.07.2025 г. за прекратяване на производството по делото и заличаване на длъжника "Бранд Куодърджи България“ ЕАД от ТР.

В хода на въззивното производство от синдика е изискан и депозиран отчет вх. № 27885/21.10.2025 г., от който се установява, че в дейността си не е установил учредени обезпечения от трети лица за обезпечаване задълженията на длъжника, че няма информация за изпълнение на такива обезпечения, което 2 да не е приключило, както и за съдебни производства, по които страна да е длъжника.

В хода на въззивното производство чрез ССЕВ е постъпило писмо вх. № 28533/27.10.2025 г. от НОИ, от което се установява, че от страна на длъжника „Бранд Куодърджи България“ не е налице предаване на разплащателна и трудово-правна документация в архива на НОИ.

При тази фактическа установеност по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

След като извърши служебна проверка на обжалваното решение въззивната инстанция установи, че то е постановено от надлежен състав на съда, в границите на правораздавателната му компетентност, поради което решението е валидно и допустимо.

Предмет на инстанционен контрол е решение, с което производството по несъстоятелност е прекратено в специалната хипотеза на чл. 632, ал. 4 ТЗ, след влизането в сила на 05.08.2023 г. на ЗИДТЗ с ДВ бр. 66/01.08.2023 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, в редакцията й към момента на постановяване на атакуваното решение, когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. Спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в производството, освен в случаите по чл.

735, ал. 2 ТЗ.

По правилото на ал. 5 от чл. 632, разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

В пар. 99 от ПЗР на ЗИДТЗ е уреден въпроса за приложението на измененията на ТЗ към заварените висящи производства по несъстоятелност, а именно приключването им се извършва по реда на изменения закон, доколкото друго не е предвидено. Безспорно е, че към момента на изменението на закона настоящото производство по несъстоятелност е било висящо.

В случая, както бе посочено в установеното по фактите безспорно е, че производството по несъстоятелността на "Бранд Куодърджи България" АД е било спряно по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ с постановяване на решението за откриването му, преди изменението на разпоредбата с ДВ бр. 66 от 01.08.2023 г.

Следователно преценката за правилност и законосъобразност на постановеното решение изисква да бъде отговорено на въпроса представляват ли пречка спиранията на производството по несъстоятелност постановявани преди въвеждане на ограничението за броя на спиранията с измененията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, в сила от 05.08.2023 г. Отговор на този въпрос е даден в Решение № 115/28.04.2025 г., по т.д. № 1103/2024 г., ВКС, I ТО. В него съдиите са възприели разбирането, че изменението на чл. 632, ал. 1 ТЗ е приложимо от датата 05.08.2023 г. и при съобразяване с императивното 3 правило, че е допустимо спиране на производството по несъстоятелност само веднъж, то постановено преди датата 05.08.2023 г. решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ се явява пречка за постановяване на решение по реда на чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ след тази дата. Повторното решение за спиране на производството по несъстоятелност би било недопустимо, но в случай, че не бъде обжалвано в срок, то би породило правните си последици.

В същия смисъл е и постановеното Решение № 133 от 16.05.2025 г. по к.т.д. № 2658/2024 г., на ВКС, II ТО. В него след извършено тълкуване на изменението е посочено, че точния смисъл на разпоредбата, уреждаща предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност, в хипотезата, когато липсва достатъчно имущество за покриване на началните разноски ако такива не бъдат предплатени по реда на чл. 629бТЗ, при дадени изрични указания, при вече постановено спиране на производството, на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ и при съобразяване на въведеното с изр. 3 на чл. 632, ал. 1 ТЗ ограничение е, че производството не може да бъде спряно отново. Посочено е, че при това положение отпада въведената с ал. 4 на чл. 632 ТЗ предпоставка за прекратяване на производството – да не бъде поискано с писмена молба възобновяване на спряното производство като то следва да бъде прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ при реализиране на останалите незабранени с допълнената разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ предпоставки. Това дадено тълкуване на измененията върховните съдии са посочили, че е съответно на смисъла на законовата разпоредба и на целите на производството по несъстоятелност – да бъдат съобразени интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници като в хипотеза, в която при липса на достатъчно средства и при отказ на кредиторите и заинтересованите лица да привнесат определената от съда сума, не може да бъде реализирано удовлетворяване на кредиторите, то висящността на производството не е в интерес на никой от субектите по чл. 607, ал. 2 ТЗ, доколкото единствения резултат би бил генериране на допълнителни задължения за масата на несъстоятелността (напр. възнаграждение за синдик, счетоводно обслужване, правна защита, охрана и т.н.).

В хода на настоящото производство не са били въведени твърдения и не са били представени кореспондиращите им доказателства, някой от кредиторите или друго заинтересова лице, да е предплатило разноски за издръжка на масата на несъстоятелността, след постановяване на определение за това от съда по несъстоятелността. Активно поведение от страна на кредиторите не е било проявено и пред въззивния съд. Тук следва да бъде посочено, че оплакването на въззивника, че приканването към предплащане на разноски и теченето на срока били в отпускарски сезон се преценява като неоснователно. Не е налице законова разпоредба за спиране теченето на сроковете или за освобождаване на страната от последиците от неизпълнение на указания на съда, през „отпускарски“ сезон.

При това положение на изследване подлежи наличието на предвиденото в разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ изключение от правилото за еднократно спиране на производството по несъстоятелност. Това изключение е в хипотезата на чл. 735, ал. 2 ТЗ предвиждаща, че производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.

4

В хода на производството по несъстоятелност не са налице данни длъжникът да е страна по висящо съдебно производство, за задълженията му да са били учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу тях да не е приключило. Посочените обстоятелства изрично са заявени от синдика в изискания нарочен отчет, депозиран пред въззивния съд. Следователно предвидените в разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ изключения не са налице.