Решение № 121 от 03.06.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Свиленград, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100019 по описа за 2025 година

Предявени обективно съединени установителни искове на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от “Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, срещу С. С. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове – за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземанията, дължими по Договор за стоков кредит № 840930 от 28.07.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 859/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 568,69 лв. – главница за вноски с настъпил падеж – за периода от 28.10.2023г. до 28.08.2024г. вкл., дължима по Договор за стоков кредит № 840930 от 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.10.2024г. до погасяване на вземането, сумата 88,84 лв. – договорна лихва за периода от 28.10.2023г. до 28.08.2024г., сумата 50,82 лв. – лихва за забава за претендираната главница за периода от 28.10.2023г. до 04.10.2024 г.

Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответника по Договор за стоков кредит № 840930 от 28.07.2022 г., сключен по електронен път по силата на ЗПФУР между „Банка ДСК” АД, като кредитор, и С. С. П., като кредитополучател.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора „Банка ДСК” АД на ищеца „“Еос Матрикс” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.05.2024 г. Ответникът бил уведомен за цесията по телефон и с изпратено уведомление на неговия адрес. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба. Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в 1 настоящото исково и в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен процесуален представител, който не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 859/2024 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 380/07.10.2024 г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 568,69 лв. – главница за вноски с настъпил падеж – за периода от 28.10.2023г. до 28.08.2024г. вкл., дължима по Договор за стоков кредит № 840930 от 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.10.2024г. до погасяване на вземането, сумата 88,84 лв. – договорна лихва за периода от 28.10.2023г. до 28.08.2024г., сумата 50,82 лв. – лихва за забава за претендираната главница за периода от 28.10.2023г. до 04.10.2024 г.

Срещу заповедта е подадено възражение по чл.414а от ГПК от длъжника, като настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице идентичност, доколкото предмет на предявените установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК, а именно – претенцията за главница.

Договор за стоков кредит № 840930 от 28.07.2022 г., сключен по електронен път по силата на ЗПФУР между „Банка ДСК” АД, като кредитор, и С. С. П., като кредитополучател, по силата на който бил предоставен и усвоен кредит в размер на 1441.15 лева, от които 1233 лева за закупуване на преносим компютър и 208.15 лева за закупуване на застрахователна услуга, с уговорка за връщането му за 30 месеца с краен срок – 28.01.2025 г., съгласно погасителен план, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 17.78 % на годишна база и годишен процент на разходите по кредита в размер на 19.3%.

На 03.04.2024 г. е сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между "Банка ДСК" АД, с ЕИК 121830616 и "ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК 131001375 и Допълнително споразумение от 23.05.2024 г. към него, по силата на който и съгласно представеното Приложение № 1 към тях задължението на С. С. П., произтичащо от Договор за стоков кредит № 840930 от 28.07.2022 г., е прехвърлено на "Еос Матрикс" ЕООД.

Съгласно чл. 6.5 от договора продавачът се задължава да упълномощи изрично купувача да изпраща от името на продавача уведомления до длъжниците за превхърлените вземяния по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, като за целта в 5-дневен срок от датата на прехърлянето ще снабди купувача със съответните пълномощни за това. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента. В изпълнение на това задължение е прието пълномощно от „Банка ДСК“АД в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД за уведомление на длъжниците с правото пълномощникът да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 2 от ЗЗД от името на банката.

Представено е потвърждение за извършена цесия, подписано от представители на страните по този договор.

Към същото има приложение с описани прехвърлените вземания, предмет на договора за цесия от 03.04.2024 г.и Допълнително споразумение от 23.05.2024 г. към него. В него фигурира и ответникът, като длъжник по процесния Договор за стоков кредит № 840930 от 28.07.2022 г с общо дължима сума в размер на 937.21 лева.

Прието е като доказателство пълномощно в полза на Адвокатско дружество „Иванов и Денев“, дадено му от "Еос Матрикс" ЕООД със съдържание, да уведомява всички длъжници по законоустановения ред и съгласно образците към договора за цесия, сключен между "Еос Матрикс" ЕООД и банки, финансови институции, кредитни институции и други небанкови търговски дружества, по силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят към "Еос Матрикс" ЕООД. Представено е и пълномощно от 01.02.2019 г. , с което от своя страна Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ е преупълномощило адвокати с правата за уведомява всички длъжниците.

О т „Еос Матрикс“ ЕООД чрез управителя на това адвокатско дружество до ответника е изпратено писмо – уведомление за цесията, а именно че вземанията на банката против него са изкупени от ищеца, Представено е известие за доставка с номер R PS 6000 022ZWG 2 , от което е видно, че същото не е получено от длъжника, доколкото в него е отбелязано, че е върнато на подателя като непотърсено.

За изясняване на фактическата обстановка по делото, както бе посочено и по-горе в решението, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните по делото.

Съдът, с оглед направените констатации, достигна до следните изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения за това в чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна.

Процесният договор за стоков кредит представлява договор с потребител на услуга, респ. сключеният между страните договор придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.. В такъв случай, съдът служебно следва да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

След извършена дължимата служебна проверка, съда счита, че процесният договор не е нищожен и клаузите му не противоречат на закона или на добрите нрави, не съдържа неравноправни клаузи. Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва от 17.78 % не противоречи на добрите нрави. Според приетото в практиката на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение- надвишаваща двукратния размер на законната лихва, определена с акт на МС. В настоящия случай, договорената лихва не надхвърля тези размери. Съобразно чл. 19, ал. 1 3

ЗПК, вр. §1, т. 1 от ДР на ЗПК, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в член 6 от приложимите Общи условия и в погасителния план е посочено, какво е включено в размера на ГПР.

Ответникът чрез процесуалният си представител едва в устните състезания е навел твърдение, че в представения по делото договор липсва полагане на подпис от страна на ответника. В хода на съдебното дирене, обаче, процесуалният представител на ответника, не е въвел такива възражения, не е предприел съответното процесуално действие и не е направил доказателствени искания в този смисъл, поради което и съда не дължи изследване на този въпрос и произнасяне по тези възражения. Тази ненавременно посочена теза на ответника, обаче се опровергава от факта, че Договор за стоков кредит № 840930 от 28.07.2022 г., сключен по електронен път по силата на ЗПФУР, както и от приетата по делото и неоспорена от процесуалния представител на ответника съдебно-счетоводна експертиза, от която се установи, че сумата по кредита е усвоена от ответника в пълен размер като средствата по нея са преведени, съгласно предвиденото в договора. Установява се и, че ответникът е изпълнявал договора като е погасявал суми по него, които са в общ размер на 860.00 лева. По тези съображения, съдът счита, че Договор за стоков кредит № 840930 от 28.07.2022 г. е валидно сключен между „Банка ДСК” АД, като кредитор, и С. С.

П., като кредитополучател.

От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника в пълен размер на 28.07.2022 г., като средствата по нея са преведени, съгласно предвиденото в договора. Установява се и, че ответникът е изпълнявал договора като е погасявал суми по него, които са в общ размер на 860.00 лева, след датата 23.05.2025 г., датата на която вземането е прехвърлено няма плащания от страна на кредитополучателя. Установява се, че размерът на дължимата главница с падежирали вноски за процесния период от 28.10.2023 г. до 28.08.2024 г. е 560.60 лева и същата не е платена. Установява, че размерът на дължимата лихва с падежирали вноски за процесния период от 28.10.2023 г. до 28.08.2024 г. е 97.95 лева и същата не е платена. Установява, че размерът на дължимата лихва за забава върху падежиралата главница за претендирания периода от 28.10.2023 г. до 03.10.2024 г. е 39.41 лева и същата не е платена.