Решение № 1267 от 20.10.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. Велико Търново, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110102590 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от О. Д. М., чрез адв. Л.

П. – ВТАК, срещу К. Ф. и З. Е. кумулативно, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 242 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл.

224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата ищецът развива съображения, че е бил в трудово правоотношение с ЕТ „Идеал – Хасан Юсеинов“, като е работил на длъжността „работник строителство” при брутно месечно възнаграждение от 731.00 лева. Заявява, че правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и 10 КТ със заявление от 22.8.2022 година, както и че след прекратяването му са останали неизплатени полагащите му се трудови възнаграждения за месеците юли и август 2022 година, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Сочи, че ответниците са наследници на починалия едноличен търговец, респективно - че отговарят за задълженията на последния съобразно наследствените им права. Направено е искане да бъде постановено решение, с което К. Ф. и З. Е. да бъдат осъдени да заплатят на О. Д. М. сумата в размер на 1 144.00 лева /по 572.00 лева – всеки от ответниците/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли и август 2022 година, сумата в размер на 731.00 лева /по 365.50 лева – всеки от ответниците/, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, сумата в размер на 3 626.00 лева /по 1 813.00 лева – всеки от ответниците/ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2018 година до 2022 година включително, както и сумата в размер на 6.17 лева /по 3.08 лева – всеки от 1 ответниците/, обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от 30.08.2022 година до датата на подаване на исковата молба – 20.10.2022 година, ведно със законната лихва върху сумите от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Ф..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З. Е.. Процесуалният представител на ответника, оспорва частично предявените искове, като признава предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца за месец юли и за месец август 2022 година – частично, до прекратяване на трудовото правоотношение. Навежда доводи, че претенцията за обезщетение по чл. 224 КТ също е частично основателна по отношение на платения годишен отпуск, който не е използван и правото на ползването му не е погасено по давност. Посочва, че трудовото правоотношение е прекратено със смъртта на търговеца, т.е. на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, а не на основание чл. 327, ал. 1. Т.

2 КТ, поради което искът по чл. 221 КТ счита за неоснователен. Оспорва и дължимостта на обезщетение за забава за плащането на трудово възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото Трудов договор № 116 от 22.08.2016 година /л. 7 от делото/, както и Допълнителни споразумения към него /101-104/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Работник строителство“ с работно време 8 часа на ден и основно трудово възнаграждение 310 лева при сключването на договора с периодичност на изплащане до 25-то число. В трудовия договор страните са уговорили и размер на основния платен годишен отпуск по чл. 155 КТ - 20 работни дни, както и срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор - 30 дни.

По делото да приложени заверени копия на Уведомление № 2 от 04.01.2022 година на ЕТ „Идеал – Хасан Юсеинов“ /л. 62/, Заявление, рег. № 98 от 22.08.2022 година /л. 8/ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото и други писмени доказателства.

Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на Удостоверение за наследници, изх. № 11-48-111 от 24.02.2023 година на Община Велико Търново /л.

56/ се установява, че *** е починал на 17.08.2022 година и е оставил за свои наследници по закон децата си З. Е. и К. Ф..

В проведеното на 22.06.2023 година са събрани гласни доказателства.

2

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 118-126/, което не е оспорено от страните и което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че с трудов договор № 116 от 22.08.2016 година О. Д. М. е назначен на длъжност „Работник строителство“. С допълнителни споразумения към трудовия договор страните са променяли клаузите относно основното трудово възнаграждение, като съгласно ПМС № 37 от 24.03.2022 година, считано от 01.04.2022 година. е увеличен размерът на минималната работна заплата за страната от 650.00 лв. на 710.00 лева. При проверката в счетоводството на ЕТ "Идеал - Хасан Юсеинов" се установило, че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 18.08.2022 година, на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ. Брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2022 година е в общ размер на 731.30 лв., като е формирано от: трудово възнаграждение от основна работна заплата в размер на 710.00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 21.30 лева. Тъй като трудовото правоотношение между страните е прекратено през месец август 2022 година (т.е. лицето е отработило част от 2022 г.), неползваният платен годишен отпуск за 2022 г. е 13 работни дни. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода: 2018 г. - 18 работни дни, 2019 г. - 20 работни дни, 2020 г. 20 работни дни, 2021 г. - 20 работни дни и 2022 г. - 13 работни дни или общо 91 работни дни би бил в общ брутен размер на 3 168.97 лева и нетен размер 2852.07 лева.

При извършената проверка в счетоводството на ЕТ "Идеал - Хасан Юсеинов" не са установени молби на служителя и заповеди на управителя за ползване на платен годишен отпуск, полагащ се на ищеца за периода от 2018 година до 2022 година. В случай, че на основание чл. 176а, ал. 1 КТ правото на ползване на платения годишен отпуск за 2018г. и 2019г. е погасено по давност, то неизползваният платен годишен отпуск към 18.08.2022г. или 22.08.2022г. е в общ размер на 53 работни дни (20 раб. дни за 2020г., 20 раб .дни за 2021 г. и 13 раб. дни за 2022 година), като обезщетението в този случай е в общ брутен размер на 1845.66 лева и нетен размер 1 661.09 лева. При извършената проверка в счетоводството на ЕТ "Идеал - Хасан Юсеинов" не са установени плащания на начисленото обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, полагащ се на ищеца. За месец юли 2022г. ищецът е отработил 21 работни дни от общо 21 работни дни, поради което му е начислено БТВ в размер на 731.30 лв., като след направените лични удръжки дължимото трудовото възнаграждение е в нетен размер на 567.48 лева. Същите към момента на проверката в счетоводството на ЕТ "Идеал - Хасан Юсеинов" не са изплатени. За месец август 2022г. от ЕТ "Идеал - Хасан Юсеинов" е отчетено, че ищецът О. Д. М. е ползвал 13 дни платен годишен отпуск, за което му е начислено обезщетение в размер на 413.34 лв. брутен размер, като след направените лични удръжки задължението е в нетен размер на 320.74 лева. Същите към момента на проверката в счетоводството на ЕТ "Идеал 3 Хасан Юсеинов" не са изплатени. Ако се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 22.08.2022 година, дължимото за месец Август 2022 г. трудово възнаграждение е в брутен размер на 476.93 лева и нетен размер 370.09 лева.

Обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, за един месец е в брутен размер на 731.30 лв. и нетен размер – 658.17 лева. Размерът на мораторната лихва, изчислен от 30.08.2022 година до датата на подаване на исковата молба е в размер на 16.22 лева върху брутния размер на трудовото възнаграждение /12.58 лева – върху нетния размер на трудовото възнаграждение/, ако се приеме, че дължимото БТВ за месец август е в размер на 413.34.93 лева /НТВ – 320.74 лева/, респективно – 17.12 лева върху брутния размер на трудовото възнаграждение /13.28 лева – върху нетния размер на трудовото възнаграждение/, ако се приеме, че дължимото БТВ за месец август е в размер на 476.93 лева /НТВ – 370.09 лева/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата свързани с възникването и съществуването на трудовото правоотношение между ищеца и ЕТ „Идеал – Хасан Юсеинов“ – град Велико Търново не е спорно между страните по делото, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал длъжността „Работник строителство“.

Не е спорно между страните по делото, а и от приложеното заверено копие на Удостоверение за наследници, изх. № 11-48-111 от 24.02.2023 година на Община Велико Търново /л. 56/ се установява, че *** е починал на 17.08.2022 година и е оставил за свои наследници по закон децата си З. Е. и К. Ф., които в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН отговарят с по ½ за задълженията на наследодателя си.

Първият основен и спорен въпрос по делото е на коя дата и на какво основание е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с едноличният търговец. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че трудовото правоотношение между ищеца и търговеца е прекратено на 17.08.2022 година със смъртта на *** на основание чл.

327, ал. 1, т. 10 КТ поради преустановяване на дейността на предприятието, доколкото със смъртта му фактически е преустановена производствената и/или стопанската дейност на предприятието. Следва да се има предвид, че предприятието на ЕТ представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Носител на правата и задълженията и страна по тези отношения е ЕТ. Със смъртта си търговецът престава да бъде правен субект и следователно носител на права и задължения.

Действително неговите права и задължения, придобити приживе в процеса на осъществяваната търговска дейност могат да премина върху наследниците му или този от тях, който поеме търговското предприятие, но в случая по делото няма каквито и да е данни наследниците на починалия търговец или някой от тях да се приели дейността му.

4

Неоснователно в тази насока е становището на процесуалния представител на ищеца, че трудовото правоотношение на последния е прекратено с подаденото от последния заявление рег. № 98 от 22.08.2022 година на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ доколкото към датата на отправяне на волеизявлението на ищеца трудовото правоотношение вече е било прекратено на посоченото по-горе основание с настъпването на смъртта на едноличния търговец и прекратяване на дейността му.

Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на ответниците, че прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, доколкото по делото няма каквито и да било данни, че трудовият договор е сключен с оглед на личността на работодателя, като това е видно и от вида на заеманата длъжност.

Няма спор между страните по делото, че О. Д. М. е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, включително в периода, посочен в исковата молба, поради което и на основание чл. 128, т. 2 КТ за търговеца е възникнало задължението да му плати уговореното трудово възнаграждение за претендирания период. Липсват обаче както твърдения, така и каквито е да е доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за месеците юли и август 2022 година. Напротив ответниците, чрез процесуалния си представител по делото, изрично признават основателността на исковете с правно основание чл. 128, т.